Демократичното образование – какво мислите за това?

"Удавих" се на четвъртата страница, отказах да чета петата

По принцип темата ми е интересна, но ме отблъсква изначалната идея, че старото задължително трябва да се измести, както и неминуемото споменаване на прословутата индустриална революция.

Като за начало малко философски въпрос - какъв е смисълът на работата в живота на човека? Работи се, за да се изкарва прехраната. Преди индустриалната революция всеки е произвеждал нещо и после го е ползвал сам и го е продавал/разменял за произведеното от някой друг. Индустриалната революция налага нов тип сделка - някой те наема, свършваш му работата, дава ти пари и с парите си купуваш всичко. Така е до днес. Индустриалната революция бавно и сигурно отнема на човека производствената дейност и му слага в ръцете ръчките на тази или онази машина. На теория човекът пак произвежда. На практика днес произвежда ЦПУ-то, а човекът натиска двайсет копчета на една машина. Утре ЦПУ-то ще има изкуствен интелект и един човек ще управлява, НЕ, ще СЛЕДИ дейността на 200 машини, няма да ги управлява. Това значи, че ние спираме да произвеждаме.
Какво следва по-нататък? Ами лягаме си в шезлонгите под лъчите на слънцето, пием коктейли и философстваме за смисъла на живота, нажабени с 5 антидепресанта, които да компенсират натрапващото се чувство, че от нас няма полза и живеем нахалос.

Тук някъде идва моментът с образованието. Индустриалната революция налага хората да са с минимални познания. Не може просто да четат, да си напишат името и да смятат до 100. Колкото по-сложни стават производствените лостчета, механизми, после и машини - толкова по-голям е обемът на минималните познания, които изискват, за да можете да работите на дадена машина. За да стигнем до университетските дипломи днес. Които, впрочем, все повече губят тежестта си.

За да се доберем до университетска диплома, ни трябва диплома за средно, а преди нея - за основно, начално и евентуално (като например в България) - детска градина. Ето, че влязох в темата на темата.

Образователната система като цяло изостава от нуждите на децата, то е ясно. Проблемът на образователната система ОБАЧЕ не е, че тъпче ненужна информация в детските главици, нито че тази информация е сложна или пък безинтересна. Проблемът на системата е, че тя няма представа какво оценява. В чужбина хората карат по 5 стажа годишно, в България младите казват "добре че започнах работа, за да науча нещо". Учебните програми не са ориентирани към научаване, не са ориентирани към произвеждане. Съвременната образователна система произвежда кандидат-шефове и кандидат-оператори, но никога кандидат-работници. Да си работник е срамно. Училището те учи как да продадеш брашното и хляба, не те учи как се сее, жъне и къде да бръкнеш, ако комбайнът запуши.

Децата всъщност нямат избор какво да учат. Имат избор какъв учебник да четат и по какво да ги изпитат, но всичко е свързано с покупко-продажба, не и с производство. Образователната система отдавна е излязла от предназначението си да възпита работещи хора.

Понеже ме мързи да мисля повече, ще млъкна и ще чакам реакциите ви Приятно четене 

Приятното четене можеше да е в началото

Така е, и не е така. От едната страна целта е една - "учи за да не работиш, а да управляваш". От другата  обаче - нашата система само за работници ѝ стигат силите /погленато най-общо/ и то ако са спрели навреме защото с университетска диплома трудно се става продавачка или сервитьор.

За стажове и практики е абслолютно вярно. Поне щяха да знаят децата какво ги чака и искат ли точно него.

ПП Спестих си "според мен". Естествено, нищо повече от това никой не може да напише, но да го има ясно

Да продължа, че ми се върна музата.

Децата трябва да имат избор какво да учат, но след като натрупат определен минимум познания в повечето области - както си е исега на теория. Учиш до 7ми клас, след това избираш профилирана паралелка - език, математика, професионално обучение.
Презумпцията на цялата работа обаче е да правиш кариера. Т.е., ти не може просто така да завършиш и да отидеш да копаш картофи. Очаква се да копаш първите 3 години, после да те издигнат в старши копащ, после в главен копащ и накрая, ако имаш късмет, ставаш мениджър на декар номер 1253. Като с всяко повишаване реалната ти работа намалява и нарасват "отговорностите". Дори, за най-смелите мечтатели, има вариант да станат собственици и да спрат съвсем да копат, но да отговарят за цялата площ на копане. Ако не желаеш кариера - нещо ти хлопа. По-зле - ако не желаеш кариера в конкретни области, където всъщност дори не се копа, нещо наистина ти хлопа.
У децата се възпитава една амбиция, която в много случаи не може да бъде покрита от възможностите им. Дори не може да бъде осмислена от мозъчетата им. Училището ги тика в калъп - подготвителен оформящ за бъдещата работа, от който децата излизат в момента, в който постъпят на първото си работно място.

Да се върна на избора - избор трябва да има, но на детето трябва да му се предостави знанието, за да може да избере информирано. Не е достатъчно само да си следваш мечтите, трябва да следваш и възможностите си. Ако те влече броене на пари, върхът в кариерата ти теоретично може да е главен счетоводител или собственик на счетоводна къща, но в училище няма да ти кажат, че далеч не е задължително да ставаш такъв, ако работата като касиер те удовлетворява. В училище няма да те научат да се бориш за заплатата си и да изискваш - там те учат, че има различия в заплатите и за да взимаш по-голяма заплата, "просто" трябва да си на по-висока позиция. Никой не ти обяснява, че има и някаква друга професия, не на бюро, където на най-ниското стъпало взимаш добри пари, а камо ли да опиташ се пробваш за кратко там.

Интерес към всичко е точно липса на интерес към нещо специално. А моите наблюдения са от седмокласниците например. Малка част от децата имат ясна идея какво ги интересува. Избират среда, престиж, или се оставят родителите им да избират.

Що се отнася до тези унижения, мъчения, тормоз и прочее садизми в училище - бих повярвала, ако не живеех в тази страна и нямах дете ученик. Говориш неща, които нямат нищо общо с действителността. Ако има източник на стрес и натиск това са родителите. Училището не поставя на никое дете ултиматум да има 6 по всичко. Никой не пречи на едно дете да има 6 по физика и математика и тройки по другите предмети. Тези, обаче, които натискат за висок успех са родителите.

бонбонбон, честно нищо не разбрах от писанията ти...

Иначе това за индустриалната революция е вярно, само дето вече сме в информационната.
При нея един човек от другия край на света, ще върши работата на 500 местни, пък те нека са отличници и първи в конкурсите.
Младежи ще правят милиони в собствените си стаи вкъщи и въобще и през ум няма да им минава да ходят да копат.
Децата няма да чакат някой да им налива знания в класната стая, ами сами ще стигат до тях чрез инструменти като http://www.khanacademy.org/ и https://www.coursera.org/ (направили собствениците си милиардери).
Пък то нека нищо да не се е променило от времето на баба ми, когато наистина знанията са се предавали само в училищата.

С оглед на всичко това ми се вижда прекалено рисковано децата ми след време да си търсят работно място. Предпочитам да могат да си създават такова. За целта ще им трябва да се научили да поемат контрол и отговорност в живота си, нещо което училището им отнема от първия учебен ден. В него не се учиш, а те учат. Там си обект, а не субект. Малки разлики, ... но съществени.

Да, бе, да, всичките младежи правят милиони от стаите си! Я, посмали малко! Да се чуди защо дори само в една Германия повечето стават обикновени бачкатори след като изкарат само до десети клас!  йерархията си е същата, независимо дали копаш с мотика или с мишка. Професиите, които позволяват частна практика и самостоятелност се броят на пръсти. Останалите са обикновени работещи на заплата.

Това казвам и аз. А защо не си разбрала - различно мислене. Знам на мен какво не ми даде нито училището, нито родителите ми - спокойствие и увереност сама да си създам РАБОТА. Вместо да ме учат как да работя качествено и продуктивно, те ме учат как да вземам заплата.
Информационната революця не е свързана с работни места и с производство, а с информация. В тази връзка училището те убеждава, че е добре да знаеш неща, които няма да ти влязат в употреба, и ти ги набива в главата, а после ти дава и контролни, за да оцени колко и как си запаметил. Между информационната революция и училището принципна разлика няма. И двете ти притъпяват уменията да работиш с ръцете си и ти внушават, че подобна работа е срамна.

Аз, понеже си признавам, че не съм проявявала интерес към алтернативни форми на образование, да попитам. Чувала съм за Монтесори - градините, може да има и училища - не съм запозната. Те близо ли са до идеята за демократично образование? Ако отговорът е положителен, то от колко време съществуват? И ако това време е повече от двадесет години, защо не са масово явление у нас?
Малинка-Боровинка, не разбрах ти какво искаш. Всички училища да са образец на тук описаното демократично образование ( тогава пък ще трябва привържениците на сегашната форма на обучение да се борят за нейното съществуване) или да си учиш децата, както си искаш, пък държавата да плаща за това?
Понеже, ако основната грижа са ти децата, нищо не пречи да си плащаш глобите, да ги оставиш без държавна диплома, но пък да им дадеш възможност да се докоснат до чудния дар на демократичното образование и да постигнеш там каквато му беше идеята.

Повече са годините. Не съм се интересувала специално и аз, но съм чувала, че събирането на възрастите е често неблагоприятно за по-големите деца.

ПП Бонбон, как да работиш качествено можеш да се научиш вкъщи. Може и средата да те научи.  /санкции, поощрения, отхвърляне или растеж/. Средата кара много ненаучени хора да работят перфектно, докато не се върнат в другата, която не ги е карала.

Дидева, ако ти е интересно ето тук съм изброила повечето срещани в БГ алтернативни форми на образование, както и местата където се практикуват. http://www.unschool.bg/methods_cat.php?page=2&main_category_id=2

Да, Монтесори е алтернативна форма и у нас има много места, където се прилага методиката. Има и училище (ще го видиш в сайта). Общото между всички алтернативни методи е именно активната роля на детето в собствения му образователен процес.

За мен не е демократично,а поредното слободийско образование-явно на даскалята в такова училище им е все едно дали ще влезе някой в часовете им и е доста по-добре да има ритнитопковци,които да не създават излишни проблеми в час-от една страна е добре,че няма да пречат на другите,от друга страна говори много зле за преподавателите,които не считат за нужно да се напънат и да подготвят урока така,щото да заинтригуват всички, и да поналеят малко в детските глави.А това да се смесват големи и малки деца е пълен абсурд,който имах възможността да наблюдавам в детската градина на детето ми-на едно малко дете може да му е интересно с големите,обратното обаче е невъзможно и ако не дърпа назад,то поне спира  развитието на по-големите,което означава, че искаш ли нещо повече-трябва занимавка в къщи.

На едно дете не трябва да се оставя пълна свобода да избира,защото то няма как да направи пълноценен избор и в никакъв случай не трябва да се оставя на произвола особено във възраст,в която е както попивателна, и има възможност да възприеме голяма по обем информация.Да,сред нея може да има и напълно излишна,но колкото повече знае един човек,толкова повече междупредметни връзки може да прави,по-креативен е,има по-богата обща култура, и определено се различава от западните си ограничени връстници,които в един момент се оказват тесни специалисти само в една област-примерно умеят да забиват пирони и да сменят крушки,за което са посветили 3 години учение от живота си и ще погубят цял един живот докато се занимават само с това...
Така че,колкото и да роптаете срещу бг образование и да не ви харесва(не че е идеално),то дава на децата много повече,отколкото можете да си представите,и което ще оцените след години.

Според мен проблема е в подхода на учителите-те са тези,които трябва  да мотивират децата за търсят знания ,те са тези,които трябва да поущряват,те са тези,които да усещат настроенията сред класа и да разведряват обстановката навреме, да се раздават от цялото си сърце,а не да си изпяват "песента" заради заплатата..
И накрая те са тези,които да заобикалят умело системата,когато им спъва работата да постигнат целите си.


Чела съм книгата-след това отиде на правилното място-контейнера за хартия...

Нямам никакво намерение да влизам в разни полемики със съ-форумци, които са негативно настроени към идеята за демократично образование, няма и нужда никой да бъде убеждаван в правотата на другия - всеки си има глава на раменете и си я слуша. Искам само да кажа на Малинка-Боровинка, че напълно разбирам за какво пишеш и изцяло подкрепям образователни идеи, които поставят децата на "шофьорското място" и, да, за ужас на привържениците на старата система - отричат нейните принципи. За това говорят не един и двама световни експерти в областта, сред които може би познатият на мнозина тук сър Кен Робинсън, Джон Гатоу, Сугата Митра и т.н. В САЩ има изключително много училища, които се пре-програмират така, че да прилагат идеите за индивидуализирано образование и mastery-based learning. В момента следя един курс в Coursera, посветен на тази тема - Blended Learning: Personalizing Education for Students - и мога да препоръчам на всеки, който се интересува от тази сфера да прегледа поне видео лекциите и да види реално как функционират такива училища, как изграждат дневните режими на децата, как префасонират ролята на учителите и т.н и т.н. На мен лично ми е много интересно и полезно  !
Та, мисълта ми беше да окуража Малинка-Боровинка - не си сама, просто трудно се намираме  .

k_viktoriya, може ли да разкажеш малко повече за курса. Къде са тези училища - в Америка ли?

Не можеш да оставиш да шофира човек, който няма книжка. Дете без основни познания е точно без книжка - как тогава да бъде шофьор и да си кара колата самостоятелно?
Стигне ли се до тотално отричане на старото, за мен това е индикация, че супер новото и неповторимото не е наред и не е в час. Целта на образованието е да те научи как да работиш. А вие предлагате образованието да е като хоби. Добре, питам аз - да предположим, че детето по някаква причина е решило да става инженер, но математиката не му върви. Как точно се обучава в такъв случай, за да стане инженер? Такъв без математика не се става.
Демократичното образование звучи много ларж и хепи, но искам да видя хора, които са учили по тази система, намерили са своето място в живота, вършат си добре работата и са щастливи. Познавам един човек, който е учил по подобна система в България (да, напълно вярно, че е тук) - не помня точните му думи, но каза "като стигнах до кандидатстудентските изпити, се оказа, че не мога да ги взема, защото не знам как да уча".

Не се и съмнявам в световните експерти. Само, ако може някой да ми отговори, къде и при каква система учат техните деца и защо никой от въпросните експерти не си е хвърлил всичките дипломи, щом са по старата гадна система. Хич не ги слушам какво говорят, а гледам/чета какво пише в биографиите им. Нали знаеш, постъпките, постъпките са тези, които правят човека!