Православието като начин на живот 2

Да, Симпатикония го е описала много хубаво. Защото в тази статия се подхожда доста негативно към новоначалния християнин. Любов трябва. Лошите черти на тази "детска възраст", се проявяват с различна сила при различните хора, както при всичко останало. Няма черно и бяло. Четейки написаното, някой човек, решил да стане християнин, ще си каже: "Ама, защо ми е да се захващам с това, звучи ужасно." А има и добри черти при неофита. Тези дни прочетох една статия, в известна степен, отговор на предишната. Ето я- За неофитството. Ако в началото на пътя си към Бога, човек не забравя, че всичко добро е дадено от Него, че нашите успехи и добри постъпки са Негово дело, ако обичаме ближния, дори когато греши, тогава няма страшно. Всяко начало е трудно и има своите грешки, важното е да се върви напред. 

Дискусията е започнала вече, то няма много смисъл да обявявам темата, но все пак:
Що е то неофитство- плюсове и минуси.

Да, тя дискусията вече си започна .

Освен да споделя някои моменти от собствения ми духовен опит на неофит.

Към "плюсовете" на неофитството бих посочила най-вече чувството за детска радост от усещането на Божията благодат. Неофитът не знае как, защо и откъде е дошла благодатта, но й се радва истински, защото сърцето му е преизпълнено с нея. Подобна радост не може бъде сравнена с никакво земно щастие. В такъв момент човек е убеден, че светът е най-прекрасното място, а той самият - най-щастливия човек на земята .

За съжаление, ако продължи да усеща благодатта твърде дълго, човек започва да се възгордява, мислейки, че има някакви заслуги за нея. Този момент е най-опасен, защото тя се отнема промислително от Бога в един момент, а усещането за мнима значимост остава в известна степен. И за да се докаже пред себе си и другите, човек започва да се опитва със свои сили да възвърне първото си състояние. И тъй като това никога не става със смирение, резултатът е печален и оставя в душата тягостно чувство.  За съжаление рядко се случва новоначалният да попадне от самото начало на опитен духовник, който да го наставлява, и в повечето случаи се усеща съвсем сам и изоставен - не усеща ласката на Божията благодат, нито подкрепата на духовния наставник. Този период е доста горчив, но полезен за християнина, защото познава своите немощи.

Изобщо неофитът е люшкан от доста силни вълни, докато научи някои основни духовни истини  за себе си и за Бога. Най-важният урок (според мен), който научава е, че самият той е нищо без Бога, че със свои сили не може да постигне нищо, че Божията благодат не се дарява по заслуги или заради нашите усилия.

Убедена съм, че всеки християнин преживява периода на неофитство по свой неповторим начин. Но наблюденията ми са, че гордите хора имат повече изпитания и сътресения, а по-смирените преминават през тези изпитания по-леко, защото благодатта не ги напуска съвсем (заради смирението).

Жени,   за извинение, че започнахме дискусията, без да е обявена темата.

Ето една статия, обясняваща добре плюсовете и минусите на неофитството. На руски е, но който не знае руски, може да се възползва от Гугъл преводача.  

Всезнаещите и всемогъщите дето дават всякакви съвети за ритуали, обичаи и традиции, какви се наричат - „антинеофити“ ли ?

Наде, благодаря ти за статията  .

Защо трябва да са "анти"-"неофити" ?
Съмнявам се някой от даващите съвети на новоначалните да го прави с лоши намерения.
Друг е въпросът, че повечето "съветници" са не особено образовани, или ако са образовани не са достътъчно опитни в духовния живот, за да учат другите. Но какво да се прави, когато търсим съвет от немощни хора като нас самите, трябва да сме готови да чуем всякакви "поучения". А когато ни дават съвети без да сме ги искали, не ни остава нищо друго освен да се смиряваме, а ако не можем - да си държим езика зад зъбите и да броим до 10 .

А неее аз говора за ония бабетата дето понякога така ми лазят на нарвите, че ми и иде, а да не казвам какво...

Здравейте, има някакви обичаи или суеверия които близките след погребение на близък спазват, например: покриват огледала, не перат, не се мият със сапун, не метат и други подобни. Имат ли някаква връзка с християнството

Не. Това са суеверия.

eleonor_de, в първият пост има линкове към литература, ако те интересува повече по темата  . И добре дошла!

eleonor_de, в заглавния пост ще намериш книгата "Суеверия сред днешните християни". Прегледай Глава 2 - "Суеверия свързани с покойниците".

Жени, много хубаво поддържаш заглавната част!

hjkl;, не съм качвала линкове отдавна, ако това имаш пред вид , така е. Надявам се да имам възможност в най-близко време да ги оправя. Всъщност едва ли има толкова много, не съм ги гледала.
Разбира се винаги стои възможността следващата тема да се пусне от някой, който повече от мен разполага с времето си .

Може да са суеверия, но не са напълно лишени от смисъл, или поне аз намирам някакъв смисъл в тях. Друг е въпросът, че в повечето случаи те се изпълняват стриктно или от суеверен страх или от страха "какво ще кажат хората". Обикновено всички ритуални действия  са свързани пряко с траура, който трябва да спазват близките на починалия. Те не би трябвало да са задължителни, а да са естествено следствие от скръбта по загубата на близкия човек.

Обикновено в дома на семейството на починал човек не се гледа телевизия, не се свири на пиано и не се слуша весела музика. Всички се обиличат в по-тъмни дрехи, някъде дори е прието мъжете не се бръснат първите 40 дни, а жените - съответно не се гримират силно, не се гиздят много, семейството не ходи по светски събирания - театри, опера, по гости  и т.н.

Покриването на огледалата може да бъде и израз на това, че сме се потопили в скръбта и сме се отказали временно от суетата на света, защото който скърби и се моли, едва ли ще седне да се взира постоянно в отражението си в огледалото, да се гримира и да се гизди с дрехи. То за какво друго служи огледалото, ако не за този род суетни привички. В манастирите огледалата също не са на особена почит, а където ги има, са обикновено скрити в шкаф (за да не увличат монасите в излишна суета).

По време на траура или поне първите няколко дни не се пере, не се чисти и общо взето не се извършват обичайните ежедневни дела, за да не се отвлича вниманието на близките от молитвата или мисълта за починалия (това е вид уважение към него). Като се замисля, в нашата православна традиция и за траур и за празник забраните са еднакви . Смисълът е в това, човек да се оттърси от ежедневните си привички и да се отдаде молитвено или на радостта или на скръбта.

Благодаря ви, за отговорите!