Децата и оценките

Според мен е важно детето да има любими предмети, по които да носи отлични оценки. Това означава, че има специални интереси в тази насока. За пълно отличие трябва да се борят в 7ми клас, когато им трябва, за да кандидатстват за добри училища и после в гимназията да се борят за по-висок успех, за да могат да влязат в университет държавна поръчка. Но иначе винаги съм била на мнение, че ние, пълните отличници, сме едни объркани хора. Когато дойде време за избор какво да правя с живота си ми беше много трудно, защото по всичко имах отлични оценки...И до момента си мисля, че съм можела да правя нещо съвсем по-различно, от сегашното...винаги имам едни такива съмнения това ли е най-доброто, което можех да постигна?...

Да, много е хубаво, когато детето го влече едно или две неща и родителят влага сили да развива точно тях, но за съжаление не с всички деца е така...

Първо да кажа, че за мен поставянето на бележки във втори клас е въпиюща глупост на образователната система - не мога да се въздържа.

А по темата - зависи от детето, познавайки детето си трябва да намериш точния подход - дали ще се караш за оценки, или ще казваш - няма значение, можеш да решиш само ти. Едно дете може да го мотивира по-ниската оценка да се стегне и покаже повече знание, за друго това да е кошмар, а на трето - изобщо да не му пука... няма универсална рецепта. Моя син например е от третите. Вярно, че по-ниска оценка от 5-ца не е носил миналата година, но е толкова над тези неща, че като се върне с 5-ца ми обяснява, как това било по-близо до 6-ца, отколкото до 2-ка 

Оценката е количествено измерение на някакви знания.
Ако оценката не е отлична, значи има пропуски, което за амбициозно дете и родители е знак, че трябва да се поработи по дадена дисциплина.
За оценки 5 и 6 проблем не правя. 4 означава, че някой не си е свършил добре работата и това определено не съм аз.  Също така трябва да се знае, че оценка, различна от отличен, не бележи края на света. Човек може да сгреши, но след това да си постави за цел грешката да не се повтаря. А по-ниската оценка се поправя. Стига да не са преобладаващи ниските оценки.
Няма игнориране на бележките, напротив, всяка оценка се взима под внимание. При оформяне на срочен и годишен успех учителите не игнорират нито една оценка.
Не прикривам недоволството си от по-ниска оценка. Шефът ми няма да прикрие недоволството си, ако не си свърша добре работата.
В училището на детето ми към този момент нямам забележки по оценяването. Тестовете се връщат със скала за оценка. Всичко е точно.
И по-добре строго оценяване, отколкото шестици на килограм, без покритие.
Предимството на отличника е, като визирам дете с добра подготовка, че ще може да избере къде какво да учи, а този с ниските оценки отива да учи там, където го приемат.

Аз пък не мога да не се съглася. 
В малките класове често се случва децата да си " мерят" оценките или да сравняват кой има повече шестици от другия. Не знам дали е до характер, или - до отношение на родителите, но има както деца, които не се впечатляват от това, че И. има две шестици повече от тях, така и такива, които много се разстройват, ако получат нещо различно от отличен.
Един-единствен път съм си позволила да повиша тон за оценка. Детето беше в трети клас и получи четворка на контролно по математика, няколко дни след като той и трима негови приятели спечелиха отборна титла на национално математическо състезание. Поговорихме си по-скоро за причините, отколкото за самата оценка. Иначе се е случвало да го поздравя и за оценка, различна от отличен, виждайки степента на трудност на препитването и усилията, които е положил.

Дори и тогава не е толкова важно, защото " средноаритметичната оценка с точност до 0,01 от оценките от учебните предмети български език и литература, първи чужд език, математика, история и цивилизация, география и икономика, биология и здравно образование, физика и астрономия и химия и опазване на околната среда, включени в задължителната подготовка от удостоверението за завършен VII клас или от свидетелството за завършено основно образование." е едва последният критерий за прием, който се използва при равни балове за кандидатстване и след прилагането на други критерии.

Знанията все пак следва да се преценяват по някакъв начин, напредъкът да има някакъв обективно измерим показател. Проблем за мен са не оценките, а по- скоро обективността им- за едни и същи знания и умения често оценките варират различно при децата в различни училища и класове, дори сред деца от един и същи клас.
Иначе огромен проблем, насаден от родителите основно, е старанието за пълно шест, което създава у децата едни нереалистични представи и безсмислени стремления, довежда до психически проблеми, които ги съпътстват през целия им живот. Но мегаломанията не се създава, сама по себе си, от оценките в училище. Тя е проблем на определени хора, тяхна характерна черта и от нея спасения няма да се намери, като решим, например, оценките да отпаднат. Винаги ще има болезнено амбицирани родители, които ще държат техните чавета на всяка цена да се състезават и да са едни гърди напред пред останалите, за да блеснат и да спасят, макар и временно, нечии родителски липси и проблеми.
За моето дете дори ежедневните контролни петминутки никога не са бивали проблем. Такъв не са бивали и изпитванията. Но у нас стремежите никога не са бивали бележкарски, та то не е имало и подобни утежнения и стрес. Дори в тъй често спрягания VІІ клас. Надявам се и с малкия ми син нещата да се развият по такъв начин. Сълзи за оценки се надявам и занапред вкъщи да няма и децата да оценят навреме, че бележката е временна субективна преценка на това, което те са показали по даден предмет към определен момент. Тя не изразява стойността им като хора изобщо, нито дори е оценка за общия им интелект и развитие като цяло. Дори и деца и те са виждали лично отличници- неудачници и неотличници, справили се твърде добре извън школото. Добре е отрано тези неща да не бъдат смесвани. Когато не се объркват представите им за стойността им като хора по този начин, то и оценките в училище няма да бъдат и не са проблем.

И на мен не ми харесват бележниците във втори клас, но ...
Дано и малкият ми син не се впечатли много от бележника.  

Това е вярно, ако говорим за по-големите класове. Във втори клас аз все още съм наясно с материала, който е преподаден и доколко детето го е усвоило, нямам нужда от оценка, която може и да е субективна. Това е защото още са малки и няма как - трябва да взимаме участие в тяхното обучение. В този смисъл, ако разчитам, че оценката му във втори клас ще ми даде информация, как е детето с материала... значи поне лично за моя случай, съм се загубила някъде 

Дзвер,
важно е на само да видиш оценката, а защо е получена.
на тест поне при нас никога не е имало субективизъм, щом има скала за оценяване.
при нас децата са били оценявани и в първи клас, било то с пчеличка с подпис, само пчеличка или само подпис. Как детето, а и родителят ще разбере как е усвоен материалът, ако няма обратна информация, която в нашето общество е под формата на оценка.
Това, че ти знаеш как се справя детето ти, съвсем не означава, че всички родители са така.
И колкото повече се изкачвате по класовете, толкова повече ще виждаш кои родители се вълнуват от това, което децата учат, и още колко много има, които гледат само оценките. И още толкова много, на които не им пука какво вършат децата им в училище.
И по-добре децата да свикнат с обективното оценяване още във втори клас /въпреки че критериите за оценка в начален курс са много занижени като цяло/, отколкото в пети да изживеят шок.

За мен ниските критерии за "отличен" са по- вредни от липсата на оценки. Децата навикват без труд и знания да получават неадекватна оценка и когато, Боже мой, след време някой вземе, та ге адекватно оцени, той става зъл и гаден, съответно- училището- непоносимо тегло.  В този случай предпочитам да няма оценки пред това, на сричащо и пишещо неграмотно в ІІІ- ІV клас дете, да се пише "6" или "5".

Според мен по-добре оценка по занижен критерий, отколкото никаква.
То има куп деца, които получават високи оценки без труд и знания в по-горните класове, ама на матурите в 7 и 12 клас идва Видьовден...
Учителите стават зли и гадни, а училището непоносимо тегло by default от една определена възраст.

За мен никога оценката не е била от съществено значение. Не казвам, че не е важна, но за мен са по-важни знанията. Наистина оценката показва до каква степен е усвоен даден материал. Но като се замисля и за учителите...Някои учители поставят понякога оценки водени не от това какво е показал ученика и каква оценка заслужава, ами и от лично отношение към него. Това ме притеснява особено много, защото лично отношение, че някой му е симпатичен, а друг не, оказва влияние на оценките. И по мое време ги е имало тези неща и сега.

Ох, хич не исках да се меся отново, защото темата е за друго, но не мога да се въздържа

понеже нещо не ми дава да слагам цитати, ще отговоря на това:

Дзвер,
важно е на само да видиш оценката, а защо е получена.
на тест поне при нас никога не е имало субективизъм, щом има скала за оценяване.
при нас децата са били оценявани и в първи клас, било то с пчеличка с подпис, само пчеличка или само подпис. Как детето, а и родителят ще разбере как е усвоен материалът, ако няма обратна информация, която в нашето общество е под формата на оценка.
Това, че ти знаеш как се справя детето ти, съвсем не означава, че всички родители са така.

Дунди, наистина ли мислиш, че родителите, които не се интересуват какво може и знае детето им, ще имат полза от една оценка във втори клас? С какво това ще промени незаинтересуваността им?

Оценките се явяват някаква информация чак по-нататак, в по-големите класове, когато човек няма как да има идея за знанията на детето и това, което може да направи е да го натисне да учи по този предмет. Преди това - какво можеш да кажеш на един второкласник с 4-ка например? Занимавай се повече с математика? И колко деца ще си купят сборник и ще почнат да решават задачи в свободното си време?

Или да отидем на другия, доста по-срещан вариант - детето носи в къщи само отлични оценки, родителите доволни, детето доволно, всичко е на 6, до момента, в който дойде външното оценяване в 4-ти клас и лъснат нещата. Как точно в този случай оценките подпомагат родителите и децата?

За мен лично оценки трябва да има от 5-ти клас не само защото децата са малки, а и защото малко или много има субективизъм при писането на оценки. Не са малко случаите, в които оценките са занижавани, защото например пък дисциплината на детето не е добра и т.н. Има и случаи на завишаване на оценките, защото детето се е представило добре в първи клас и до края на началното обучение още бере лаврите от това представяне.

Спирам по темата, защото идеята не е "за и против оценяването във втори клас"  

Всъщност, при едното ми дете бележникът бе от 1 клас.
Освен това, реално всички във втори клас решаваха И от сборник, наречен помагало. Закупено надлежно за целия клас.
Оценката е оценка-на знанията.
Ако някой има 4 по математика, и оценката е реална, т.е. учителя оценява реално и обективно, а не раздава по симпатии, то значи, че резултатът е Добър-решено е определено количество от зададените задачи. Анализират се грешките и пропуските, довели до оценката. Нищо повече. Може да се окаже, че четворките в математиката, ще докарат тройки в 7 клас после.
Материалът до 4 клас е сравнително лесен , не сме го докарали до 5, само съм слушала обаче, че ставало сложно там. Ако нчмаш изработен модел и добра основа 1-4 клас, 5 ще лъснат всички четворки, които не са били огледани, така да се каже.
Специално моето дете има разнородни оценки, като идеята е, ако има 3 или 4, след анализа на грешките да последва поправка или набавяне на пропуснатото, което не е разбрано. Ако е направено-оценката се качва.
Елементарни сигнали.

Да, неадекватността за мен е по- опасна. Налице е една заблуда за можене и добри способности, каквито не са налице. Предпочитам да я нямам тази заблуда в начална степен поне.
Изобщо адекватността на оценяването за мен продължава да бъде основният проблем, не наличието на оценки.

А то външното оценяване в четвърти клас често е по- леко от редовите контролни, които дават учителите на децата. В седми клас така се получи също с някои НВО. Но поне е едно за всички.