Предрасъдъците към деца от ромски произход

  • 41 270
  • 92
  •   1
Отговори
# 45
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Човек може да премисли какво и как да каже на детето си, за да е най-подкрепящо го и ненатоварващо. Но те са личности и всякакви предварителни нагласи и установки стават безсмислени, когато твоето дете те погледне и чака от теб отговор на конкретен въп,ос и той трябва да е истина.

Ето това е същинската тема, поради която се получи разминаване с по-новите майки и бащи. Едно е да го премисляш с ума как ще го кажеш, друго става пори конкретния разговор, когато говориш преди всичко със сърцето си.

Децата няма как да ги излъжеш или да не доизкажеш фактите когато са ти задали конкретен въпрос.  Те усещат така, както и ние усещаме когато се опитват да ни лъжат и у тях се появява същия горчив привкус, че нещо не е наред в отношенията ни, че има фалш. А конкретните въпроси рано или късно идват колкото и ние да им повтаряме колко ги обичаме и че са най-ценното ни богатство.

Това не са теории, това е моят личен опит с две деца, това е реалният наш живот - изпълнен с пъстроцветни емоции.


# 46
  • Мнения: 53
Благодаря за споделеното. Наистина, реакцията на околните  е всяко чудо за три дни. Въпроса е да не расте с чувство за малоценост.
Старая се да и помпам самочувствието по всякакъв начин. Но тия дни дни в чудо се видях как да и обясня, че и тя като всички деца трябва да се научи да познава буквите, цифрите и т.н. Госпожица беше убедена, че след като тя е най-хубавата, умната и добрата и висчко още което се сетите най, не е необходимо  нищо ново да учи, защото тя всичко знае и всичко може ooooh!

# 47
  • Мнения: 607
      
      Естара, не се тревожи. И вие ще научите цифрите и буквите Simple Smile А за самочувствието на детето и как се изгражда реална самооценка ,можеш да намериш много материали в нета. Самочувствието не трябва да е нито напомпано,нито сдухано,нали така Wink

      Мами и татковци,виждам че имате голяма толерантност към предраЗсъдъците. Как успявате ? Аз на моменти се сривам психически от отношението на хората към детето ми. Както вече казах ,много често плачех...Понякога сълзите са пречистващи .Но когато са от безсилие, се чувствам още по-зле.
Стигнах до извода,че не е здравословно за мен да търпя- хорските подмятания , криви приказки, обиди. .
    Много често ми идва да викам,да крещя, да роптая срещу обществото, да ругая. За съжаление възпитанието не ми позволява . И търпя, търпя, трупам всички негативни емоции в себе си. Докога ще издържа така? Имам чувството ,че рано или късно ще избухна като бомба със закъснител ,в най-неподходящ момент.
      Вчера се случи следното. Спират ме бабите ,дето седят по цял ден пред входа на пейките да ми кажели нещо newsm78 И какво ми казаха-че дъщеря ми ,като дойдело време да се омъжва( сега тя кара шестата годинка), щяло да й бъде много трудно. Никой българин нямало да иска да се ожени за циганка, макар и хубава. А пък и никой циганин нямало да я иска,защото никой мъж не искал жена му да е над неговото ниво.Това ми казаха с много загрижен ,доброжелателски тон. Twisted Evil Аз първо се слисах, после  се окопитих и им викам'' Вие нали сте се оженили, какво сте се загрижили за моето дете.Не е ваша работа.'' А те ми се обидиха.Можете ли да си представите какво лицемерие!
     После на опашката в магазина една циганка се опита да ме пререди. Сложих ръка на рамото й, и й казах.Защо ме пререждаш ,мила, аз също като теб съм майка, уморена и като теб бързам да се прибера в къщи.Не виждаш ли,че съм преди теб. Онази само ме изгледа и изчезна яко дим. Явно се засрами.Това по темата за кУсурите на ромите.Ако сте забелязали случайно ромите най-системно се пререждат на опашките в магазина, поликлиниката, навсякъде. То всъщност това е най-дребният им кусур на тяхната национална психика.
 После вървя и си мисля, ще имам ли сили да посрещна предизвикателствата на една генетика.  Не  велик възпитател ли ще се правя? .И пак се сривам. После виждам колко е умна,трудолюбива, гальовна и мила.Как пее, свири и танцува. Как разказва приказки,казва стихчета,брои, по-добре от повечето деца в нейната група. Сърцето ми се пълни с обич. И пак излизам от кризата и поемам пътя. И така всеки божи ден.

   Иска ми се да имаме тук поне една тема ,в която да се ядосваме, да клюкарстваме и прочие дейности,които не са ни позволени в реала. Щом някои хора клюкарстват за нас и нашите деца, защо пък и ние да не клюкарстваме за тях.Мисля че , ако умеем интелигентно да клюкарстваме, ще можем по-лесно да преодоляваме емоционалните натоварвания.

Последна редакция: сб, 21 сеп 2013, 20:09 от Танюшка

# 48
  • Колибите
  • Мнения: 357

      Вчера се случи следното. Спират ме бабите ,дето седят по цял ден пред входа на пейките да ми кажели нещо newsm78 И какво ми казаха-че дъщеря ми ,като дойдело време за женене, щяло да й бъде много трудно. Никой българин нямало да иска да се ожени за циганка, макар и хубава. А пък и никой циганин нямало да я иска,защото никой мъж не искал жена му да е над неговото ниво.Това ми казаха с много загрижен ,доброжелателски тон.

Ти им кажи, че ще я жениш за американец и докато й дойде времето за женене, те ще се фърлили топа. Това ще ги успокои и научи друг път да не коментират.
А пропо, както се изказваме ние, изисканите, детето нали е приемно? Няма ли скоро да я осиновят?




....на тяхната национална психология.
 После вървя и си мисля ще имам ли сили да посрещна предизвикателствата на тази психология,която малко или много си е генетично заложена.

Дрън-дрън-дрън, ярина, ще ме прощаваш.

# 49
  • Мнения: 607
     Ние я осиновихме,Розмари.
Дрън-дрън ,я! И аз това си викам като чета разните психологически изследвания как се онаследявали черти от характера на биологичния родител.Тогава си викам СРЕДАТА, СРЕДАТА! и възпитанието са по-важни.
 При мен предимството,че съм била преди това приемен родител на детето , е че познавам биологичните родители, виждала съм бабата дядото,братята и сестрите. Знам  къде живеят и мога да ги посещавам, също и те -мен. Но поне засега не изпитваме  необходимост, нито се  е налагало да се виждаме.

# 50
  • Колибите
  • Мнения: 357
Цитат
Дрън-дрън ,я! И аз това си викам като чета разните психологически изследвания как се онаследявали черти от характера на биологичния родител.Тогава си викам СРЕДАТА, СРЕДАТА! и възпитанието са по-важни.

E, а тогава защо беше пространното ти вайкане как ще се спправяш с генетиката? Или аз не мога да вдяна?
А пропо, никът ми не е Розмари Crossing Arms.

# 51
  • Мнения: 712
Дрън-дрън ,я! И аз това си викам като чета разните психологически изследвания как се онаследявали черти от характера на биологичния родител...
Танюшка, няма такава черта на характера: "пререждане на опашка в магазин"... Wink Между другото, има обширни изследвания, според които дори чувството за щастие се онаследява (и не е въпрос на външни фактори)... Мдаа..  

А относно чертите на характера - те винаги са "монети с две страни" - т.е. могат да имат положителни или отрицателни проявления...  Simple Smile

П.П. А ако бабите се кахъреха за нашето дете, щях да ги успокоя да не се притесняват, че аз съм сигурна, че ако иска много лесно ще се омъжи момата, само се моля да не е твърде рано... Wink

Последна редакция: нд, 22 сеп 2013, 00:03 от Chandra_Den

# 52
  • Мнения: 53
     При мен предимството,че съм била преди това приемен родител на детето , е че познавам биологичните родители, виждала съм бабата дядото,братята и сестрите.
Не съм убедена, че е предимство, по-скоро си изплашена.
И се надявам заради дъщеря ти, това да е причината за изказванията ти относно ромската генетика.

# 53
  • Мнения: 607
   
  Розмариня, понякога,но само понякога си позволявам да помрънкам, но бързо се усещам и спирам. Теб всъщност кое те подразни-че пиша простраствено или че се вайкам. Къде го видя това пространно вайкане за ромската генетика?

Естара, никакво изказване за ромската генетика не съм правила, в смисъл на някакво категорично изказване. Споделяла съм мои страхове, догадки, наблюдения, някои от които напълно възможно да са безпочвени и нереални. Майките се тревожим, защото обичаме.

Чандра Ден, не ме разсмивай, разбира се,че няма такава черта на характера. ИМА обаче липса на търпение да изчакаш реда си. Също-  липса на уважение и незачитане на околните, заблудата, че някой ти е длъжен. Има и липса на елементарно възпитание, което  естествено не се унаследява. Всичко това го има като национални черти на ромите .  В цялата тази картинка кое е  недостаттъци в характера , каква е голямата роля на средата и възпитанието, и кое е наследственост, аз не съм компетентна и няма да споря. Но и не бива да си затваряме очите и да твърдим, че наследствеността не съществува. 
   Да, чувството за щастие , по-точно за безгрижие , май се унаследява. Моята дъщеря май е пример за това.Тя е едно щастливо и безгрижно дете. Няма как да го е придобила от мен, защото аз съм от вечно неспокойните натури.
Какво искаш да кажеш с това, че всяка черта на характера си има положителните и отрицателните  проявления. Дай пример. Защо тогава в психологията  има понятия като '' качества и недостатъци в характера и личността'' и са строго разграничени? Аз мисля,че недостатъците имат отрицателни проявления, а качествата -положителни  проявления.
 

Последна редакция: нд, 22 сеп 2013, 10:44 от Танюшка

# 54
  • София
  • Мнения: 1 870
При мен предимството,че съм била преди това приемен родител на детето , е че познавам биологичните родители, виждала съм бабата дядото,братята и сестрите. Знам  къде живеят и мога да ги посещавам, също и те -мен. Но поне засега не изпитваме  необходимост, нито се  е налагало да се виждаме.
Ето това е поредното нещо, което затвърждава мнението ми, че цялата ни система за  приемна грижа е  тотално сбъркана и е в ущърб на децата!
Танюшка, единственото предимство, което виждам е, че ако дъщеря ти някога реши да се срещне с биологичните си родители няма да си затруднена да й помогнеш. Всичко останало е в минус, защото според мене познавайки цялата й фамилия ти даже подсъзнателно проектираш върху нея техните и положителни, и отрицателни черти. А и нямаш никаква гаранция, че след време няма да имаш проблеми с тях, точно защото си знаете местонахожденията.
 За да не си помислиш, че следващите ми думи са ей така, от въздуха и са празно теоритизиране ще ти кажа, че дъщеря ми също е от ромски произход, на почти 5 годинки е и я осинових преди година и половина, т.е. - имам опит. За тази година и половина няма нито едно подмятане или намек за произхода й в мое присъствие и съм щастлива, че хората виждат не мургавата й кожа, а прекрасната й усмивка. В самото начало имах своите страхове и притеснения относно произхода й, но това много бързо отмина. Сега мога да кажа спокойно, че тази ситуация се дължи не само на толерантността на хората около мене, а основно на това, че за мене този въпрос не е проблем и това се усеща от околните. От думите ти оставам с впечатлението, че ти имаш притеснения заради произхода на детето ти и това няма как да не се усети от хората около тебе. И понеже простотията българска няма край, затова те те атакуват в слабото ти място. Вместо да им се ядосваш им се усмихни - това вбесява повече от всички казани думи и е единствения начин да им затвориш устите Simple Smile Виждам, че много бързо се палиш, затова ще уточня, че не ги пиша тези неща, защото те подценявам, а за да погледнеш ситуацията и от друга гледна точка.
А що се отнася до генетиката ...... ами Розмариня и Естара са прави, че си наблегнала на нея в постовете си, това и мене ме издразни. Да, характерът на всеки човек е съвкупност от гени и среда, но ние не можем да променим първото, но можем успешно да работим по второто. В света се дават огромни средства за проучвания, не малка част от които са направо абсурдни (имаше проучване на американски учени, които установили, че при косенето на тревата се отделя свободен формалдехид и не само косачите можели да се разболеят от рак, ами и разни хорица, преминаващи наоколо Shocked Shocked Shocked), както и че голяма част от "крайните резултати" обслужват нечии интереси - нека си изследват каквото си искат, за да оправдаят вложените средства, това си е тяхна работа. Затова кой ген се предавал, кой не и през колко поколения мене не ме интересува. Интересува ме само дали има наследствени заболявания и да успея да извадя от нея най-доброто, на което е способна. В този ред на мисли ще подкрепя изказването и на Чандра, че чертите в характера са монета с две страни - вземи например ината - ако е чист инат, само и само да задоволи собственото си его е лоша черта, но ако този инат се изразява в постоянство и упоритост да постига целите си - тогава е положителна черта. Сигурна съм, че Чандра ще ти даде още примери  Simple Smile
Танче, за мене истината е, че трябва да вярваме и в себе си и в детето. Увереността е нещо, което се забелязва от околните и в голяма степен определя поведението им спрямо нас. Винаги съм казвала, че няма шанс да спреш хората да говорят, но по-добре в устата им, отколкото в краката им, нали така беше приказката?  Grinning  Желая ти чудесен ден!  Hug

# 55
  • Мнения: 712
Танюшка, радвам се, че съм те разсмяла - това беше идеята... Simple Smile Никой, ама съвсем никой не твърди, че наследственост не съществува, напротив. Затова споменах и за унаследеното чувство за щастие (не за безгрижие!!!), но изследванията се отнасят за ВСИЧКИ хора. Наследственост ИМА, (влияние на социалната среда - също), но ти постоянно повтаряш за някакви "НАЦИОНАЛНИ черти/национална психика на ромите" и това във връзка със страховете ти по отношение на ТВОЕТО дете. ("майките се тревожели, защото обичали" - ?   33uu)

Всъщност  "липсата на търпение да изчакаш реда си, липсата на уважение и незачитане на околните, заблудата, че някой ти е длъжен..." - не могат ли това да бъдат причислени към "националните черти" на всички българи? Защото аз дори си мисля, че в България често ако направиш забележка на някого, който те прережда на опашката (без значение от етноса), по-вероятната реакция е не да си замълчи и да избяга, а да ти "държи тон" насреща, колко е прав.... Незачитането на другия го срещаме на всяка крачка - и в институциите и в политиката, просто навсякъде... Да, имам подобен опит, но това не означава, че всички в България са невъзпитани, че да си "невъзпитан" или пък (актуално с темата тук) "нетолерантен" е НАЦИОНАЛНА черта, която се онаследява... Ами смешно е, да... Simple Smile

После на опашката в магазина една циганка се опита да ме пререди.[...]
После вървя и си мисля, ще имам ли сили да посрещна предизвикателствата на една генетика.  Не велик възпитател ли ще се правя? .И пак се сривам. После виждам колко е умна,трудолюбива, гальовна и мила.Как пее, свири и танцува. Как разказва приказки,казва стихчета,брои, по-добре от повечето деца в нейната група. Сърцето ми се пълни с обич. И пак излизам от кризата и поемам пътя. И така всеки божи ден.

Е добре, като виждаш колко добро и способно е детето ти, тогава ЗАЩО са тези страхове? Просто, защото на опашката те е прередила жена, която по случайност е от ромски произход? А после излизаш от кризата, осъзнавайки "качествата" на дъщеря си (и така до следващия път)?.. Не му е лесно на детенце, ако от неговото поведение зависи, дали ще излезеш от дадена криза. Децата ни се нуждаят от сигурност и ДОВЕРИЕ...  И защо всъщност "КРИЗА" - не е ли много силна дума?

Какво искаш да кажеш с това, че всяка черта на характера си има положителните и отрицателните  проявления. Дай пример. ...
Ами например (да използвам твоя стил Wink) човек може да е "нахален" или "упорит" - това са двете страни на една основа... Wink И като споменаваш "качества" и "недостатъци" - замисляла ли си се, че те НЕ СА даденост и че има опасност например твоите съмнения да повлияят (отрицателно) върху изграждането на детенце, на самооценката му и на качествата му?... Разбира се, че не всичко зависи от нас, но каква е НАШАТА роля все пак?

И накрая - отклоняваме се много от темата, но бих искала да цитирам отново онази метафора за гените (за съжаление не помня автора), понеже може да успокои малко Танюшка: "Гените са като клавишите на пиано. (ДНК-веригата е пианото, гените са клавишите). Те са си там и могат да произвеждат различни тонове. Но в зависимост от това, кои конкретни "клавиши" са натиснати, звучи различна музика"...

# 56
  • Мнения: 32
Аз също имах притеснения от хорските реакции и приказки в началото. Преди да го осиновя се занимавах основно с това да гледам колко е по-тъмен от останалите хора и мн се радвах ако срещна някой по-тъмен:)
Притесняваха ме реакцията и погледите на непознатите,  следях ги как го приемат.
Нооо с времето това отшумя и към момента, ама изобщо не ми пука
Ходим си небрежно с малкия и който както иска да го приема.
Всъщност е добре приет навсякъде:) Коментар и забележки не съм чувала лично. Случвало се е обаче 2 дечица да ме питат защо ми е толкова черно детето. На едното му отговорих че хората са различни едни са бели други са черни, а на другото казах че сме ходили на море.
В началото на лятото имаше и разни подмятания от децата в групата му, че бил черен и той доста се беше засегнал. Но и с това се справихме.
Като цяло е любимец на госпожите,  на съседите, на съседите в блока на майка ми, на продавачите в кварталните магазини, на децата и особено на момичетата:)
Та това е моето момче и аз наистина се гордея с него:)

Иначе за произхода, той вече го знае. На 5.5 е и е от година сме заедно.
Знае че е осиновен, т.е че не съм го родила аз. Боли го мн от това, но като че ли започна да го приема.
От скоро въведох и това че биологичната му майка е циганка.
Той всъщност и това знаеше, но не беше изказано на глас. Нали е късно осиновен и е бил в 2 приемни семейства, та предполагам е чувал всякакви подмятания.
Иначе циганите до скоро той ги мразеше. Ненавиждаше хората които ровят по кофите. Циганите са и една от любимите му теми. Все ме пита за тях. Къде живеят, как живеят, всички ли са мръсни и т.н. Та аз гледам да извадя най-доброто, за което се сетя за тези хора и да го успокоя.

Смятам че по наследство се предават основно заложби и съм убедена в това. Иначе всеки човек си има характер и темперамент по рождение и не мисля че е свързано с етнос. От там нататък какви ще са проявленията на характера и какъв човек ще стане детето, си зависи от възпитанието, личния пример и средата. Това си е мое мнение. Въпреки че миналата година и аз като Танюшка се раздирах от съмнения относно характера на детето ми и дали поведението му е поправимо изобщо или просто си е такова заради произхода му. Но ето че се успокои детето и към момента такива съмнения нямам.

# 57
  • Мнения: 607
       Прочетох си постовете и не видях да съм наблегнала на генетиката. Това че четири човека тук   Розмариня,Чандра, Естара и Алекс,твърдят едно и също, не значи че то е вярно. Това да се дразните си е ваш избор.За пореден път се убеждавам и държа отново да го подчертая и да напомня и на други, че споделянето на лични чувства, емоции, преживявания, предпочитания и убеждения, особено свързани с тази така съкровена тема-нашите деца,  не само не е полезно в обществени форуми, но и вредно. Един написал едно, друг разбрал съвсем друго,трети...Могат да изкарат ,че човекът е казал нещо,което съвсем , ама съвсем не е искал да каже.
 Но както и да е, сега за да не вземе още една сюрия народ  да ме обвини в същото, спирам да пиша за всякакви генетики.Какво съм искала да кажа,защо съм се страхувала, какви кризи съм преминала-повече няма да се обяснявам,нито оправдавам. Почвам да пиша само как възпитавам, обучавам, създавам дисциплина, градя характер в детето-само позитивните неща които правя и мисля,че съм добра в тях.Край -никакъв песимизъм повече .Благодаря ,че ме насолихте и ме поставихте на мястото ми. Хубавичко ме подредихте. Къде са съответните теми да ги потърся? В темата Методология на отглеждането на деца от ромски етнос нещо не успях успешно да се включа Cry
 Все пак -ето какво исках да кажа с генетиката, за последен път я споменава тази дума:има си специфика при нашите деца, която изисква специален подход  и повече усилия трябва да положим от всички други родители. А и обществото ни гледа .Може би съм  уморена от това. Но някои от нас са силни, уверени, не признават слабост, завиждам им благородно. Не е ирония.

# 58
  • Колибите
  • Мнения: 357
     
 Все пак -ето какво исках да кажа с генетиката, за последен път я споменава тази дума:има си специфика при нашите деца, която изисква специален подход  и повече усилия трябва да положим от всички други родители. А и обществото ни гледа .Може би съм  уморена от това. Но някои от нас са силни, уверени, не признават слабост, завиждам им благородно. Не е ирония.

Ето поради подчертаните от мен твои думи м последния абзац на постинга ти, заявявам открито че ти си супер, мега, гига и тера ксенофист - т.е. смятш, че има разлика в отглеждането на моето дете, от ромски произход и например на осиновено изоставено в дом финландче.

Има специфика при нашите деца и тя е единствено във факта, че са били в институция, и колкото и малко да е бил този престой за някои, то първичната рана я има и ние трябва да я лекуваме. Казва го и канадската авторка, която пък е осиновила дете, което ама хич не е от ромски произход.

С което и целта на анонимната пързалка беше постигната. Да ни накара да пишем, така че да има трафик на воайори.

Но докато в Клюкарника се хвърля цялата вина върху циганите за нещастието на държавата, аз няма да се откажа да пиша.
Белким пък някой модератор се усети.

# 59
  • Мнения: 607
    А ти случайно не си ли лудото Розмари от дир-а, дето беше пуснало тема  ''Да ви умрат децата'' ?
А кажи сега кой е ксено ....луд Laughing Laughing Laughing

Общи условия

Активация на акаунт