Нека се представим и още нещо

  • 344 075
  • 997
  •   1
Отговори
# 90
може би, моята мъка няма да се стори толкова голяма. прочетох доста от нещата тук и все още се чудя дали си заслужава да разкажа и моята историйка. изгубих детенцето в 6 г.с., но това не означава че вече не съм си мислила за сладурчето. знаех още от първата седмица, просто си го чуствах :-І "нашето бонбонче", и аз и бащата се чуствахме най-щастливите хора на света, поне за кратичко-на 26.07.2006 изгубихме нашето бонбонче, усложнения имаше и преди и след аборта. разочаровах хората покрай себе си и днес ме е страх, че някой ще се обърне и в погледа му ще видя-"ти си виновна". сигурно съм много лош човек...

# 91
  • Мнения: 78
здравейте момичета
родих момиче и момче близначета и сега си имам само момиченце,а момчето дори успях да го кръстя и то точно Ангел....

# 92
  • София
  • Мнения: 9 517
Здравейте, чета ви от доста време, но днес се регистрирах. Тази година моето момиченце трябваше да стане на 6 години, но не е било писано. Роди се в 25-та седмица, 700 гр. и живя точно 45 дни. Беше много желана и много чакана, но не се случи. Докоснах я само веднъж - с малката си ръчичка здраво хвана пръста ми и все още не мога да го забравя. И сега ми е много трудно да говоря за това. Не спирам да се питам "Къде сбърках?", но отговор няма и няма. Междувременно за тези 6 години се случиха много неща - диагноза "вторичен стерилитет", 3 неуспешни инвитро опита, отчуждение между мен и любимия ми мъж. Затворих се в себе си - страдах тайно, което беше голяма грешка. Всички знаете какво е - дълго време сутрин се събиждах със сълзи в очите, будиш се нощем от болката в гърлото... После свикнах да живея с болката, но всеки опит за забременяване неминуемо ме връщаше там. Не исках да се оплаквам - исках да разкажа за любовта, за това как мъж ми ме погледна след последното неуспешно инвитро и ми каза "Пак ли ще страдаме сами и тайно?". Това беше много важно за мен. Сега започвам нов живот - планираме да се оженим най-накрая (въпреки че изпадам в ужас от сватбата, а имаме 8 години съвместен живот). Подготвям се за осиновяване, планирам бъдещето и надеждата се върна в живота ми. Никога няма да забравя Вая - моето малко ангелче, което вярвам стои горе на небето и ме гледа, болката никога няма да си отиде, но трябва да продължа да живея, защото имам любовта на човека до мен.

# 93
  • Мнения: 160
сдравеите,одавна не бях поглеждала тук и сега прочетох написаното  и ми се сви отново сърцето.
и ас сам минала по тоси път само че дечицата ми не бяха живи.и ас осинових момченце и сега чакам да ми се обадят са второ осиновяване тоси път момиченце.
на 27.11. имахме годиснина от свадбата 13 години и съпругът ми каса че все още пласта са самрасените ни ембриони.това ме сокира неискам да опитвам пак а немога да отида да се подписа да бъдат унищожени-не искам да се връщам в миналото.ас се надявах че е спрял да пласта и са унищожени.не сме говорили са това почти от 2 години.
отново сам объркана,отново се занимавам със стария проблем.несная какво да правя и се ядосвам на себеси че много често мисля отново са 4 ембриона.какво да направя и ас несная?

# 94
  • София
  • Мнения: 3 123
Мили момичета,Януари месец се записах в тази тема след мисед аборт в 9 г.с.За съжаление в самият край на годината,аз пак съм тук-загубих  еднояйчните си близначета в 20 г.с.Няма да ви разказвам,какво изживях в болницата-физическата болка се забравя,лошото е,че друга не се...

# 95
  • Мнения: 686
Моята история я няма тук (и да съм я писала е било около 6.12.2006, когато стана малък фал във форума). Тя е следната:
На 35 години съм. Имам аборт (по желание) на 20 г. 15 г. връзка и 12 години съвместно съжителство (без особени предпазни мерки) и около 8 години целенасочени действия за правене на бебе. Бременност - 09. 2006, кръвоизлив, "кухо яйце", кюртаж в 13 г.с. на 06.12.2006 г.
Много болка, много ходения по мъките, много и различни болести за лекуване, много лекари и шарлатани. Незнам дали някога, на когото и да е мога да разкажа всичко, през което сме минали. За много от преживяното въобще не ми се говори, а другите неща неискам и да си ги спомням. Важното е, че сме живи и здарви и не сме се предали.
Изказвам искрени съболезнования на всички, които са преживели загуба, желая на всички вас - смели момичета много, много щастие, което знам, че сме платили с болаката и сълзите си!
НЕКА ПРЕЗ 2007-МА СЕ СБЪДНАТ НАЙ-СЪКРОВЕНИТЕ ВИ МЕЧТИ!

# 96
И аз съм една от вас момичета.Преди 2-3 седмици загубих моето бебе.Стана толкова бързо и неочаквано.Никога не съм мислила че това може да се случи на мен.Имам едно здраво и хубаво дете и си мислех че и с тази бременност всичко ще е наред.Чувставх се добре, ходех си на работа.И какво станане знам...........
Една сутримн се събуждам и имах кървене.Изплаших се много.Не можах да намеря гинеколога си а усешщах че болките се засилваха.останах вкъщи, лежах и плачех.Обадих се на личната лекарка.И хайде в спешното.Оставиха ме в болницата.
Не искам да си спомням какво преживях.Цяла нощ болки, болки, усили се кървенето.Но-шпа не помогна.Нищо не помогна.Рано сутринта загубих бебето.Видях го толкова беше малко още.Бях в 9 седмица.Видях малката му главица и очичките ,които са щели да видят светлината.То сякаш ме гледаше.Никога няма да ги забравя.Видях едната  му ръчичка, тя бе протегната към мене.Сякаш ми казваше, къде ме оставяш майчице.Не мога да забравя и като се сетя плача и плача...........
Хубавото е поне че имам едно здраво дете.И му се радвам.
Сега идват празници, но моите празници се  помрачиха.Но се опитвам да продължа.Много е трудно.Психически много по- трудно ще се възстановя отколкото физически.
Дай боже след време да дарим жвот на още едно здраво бебе.Дано!

# 97
  • Мнения: 280
Съжелявам за загубата ви момичета. Аз също съм една от вас. Преди 6 години имах куха бременност и от тогава до преди 2 месеца само опити . Ноември месец ме изненада с положителен тест. За съжаление преди две седмици бебчето е спряло да се развива и днес ми правиха кюретаж. Сега съм в период на изчакване преди да подновим опитите за бебе. Това е на кратко моята история. Силна съм и вярвам , че един ден ще стана майка ,защото силно го желая. Прегръщам ви  Hug

# 98
  • Мнения: 498
Здравейте!

От няколко месеца чета при Вас. Няколко пъти се опитвах да опиша историята си, но я изтривах преди да публикувам. Някак не ми се искаше да звучи тъжно. Цялата ми същност е настроена оптимистично и не искам да усещам съжалението на другите. Преминах през ада, но оцелях!

През 2005 г. родих и изгубих дъщеричката си. Преживя 63 дни с тежка сърдечна малформация. Грешка на природата, за която направената операция не успя да помогне...

Това е, не бих искала да разстройвам никого. Сама знам как всички ние съпреживяваме чуждата болка.

Искам да споделя с Вас моята НАДЕЖДА! От скоро с мъжа ми "правим бебе" и мисля, че сме успели. От тази сутрин го мисля..., установих че ми закъснява.

Желая здраве и надежда за всички Вас.

Надявам се да ме включите в списъка в отчетната темичка...

# 99
  • Мнения: 73
Здравейте момичета!искам да се присъединя!преди няколко дни(17.12.)след абсолютно безпроблемна бременност,лекарска немърливост определи живота ми и живота на всички роднини около мен!Бях решила да родя естествено,без упойки и страх!дойде деня и бях щастлива,че вече ще срещна моето момченце което неспираше да ме ритка силно до последно!В 3 през ноща,ме приеха с болки на 20мин.2см.разкритие и прекрасни тонове,акушерката отиде да спи и ме остави,каза,че много рано съм отишла и да я безпокоя само ако ми изтекат води и болките станат на 5-10мин.цяла нощ засичах и търпях и говорех на детенцето си да е спокойно че скоро всичко ще свърши,но то тепърва започваше!потърсих я в 9ч.сутринта,не се търпеше вече,тя се къпеше,каза чакай-чаках и даже се сменят с колежката й!която излезе разбрана и ме сложи на монитор-тоновете бяха лоши и тогава се разбързаха да ме свалят в родилно-където попаднах на най-мързеливия доктор!остави ме да раждам при лоши тоноев и високо кръвно,увеличени левкоцити и по-обяд отиде да обядва!остави ме в ръцете на специализант и акушерки които ме навикваха за всяко мое действие,подписвах документи в най-големите си болки,а една от тях ми каза,че като свърша си иска химикала....преживях най-жестоките часове-бебето тръгваше да излиза,но се връшаше нагоре и пак и пак и аз вече нямах сили и се милих на доктора да ме среже,а той ми каза:Ти какво си мислш,че е лесно,сега 2ч.с теб ще се занимавам!Бях вече много зле когато реши на секцио,губи ми се!Оказа се 3-пъти увита пъпна връв и при борбата да излезе се нагълтало с мътни води,тежеше 4200кг.,само измрънкя,показаха ми го за секунда и го целунах по-бузката,отнесоха го!Следваха два дни за борба за живота му!Тези два дни до ковиоза бях 4 пъти,неможех да се разделя с него с моето детенце,ръчиците му бяха отпуснати до телцето,не мърдаше,както когато беше в мен,косичката му руса като моята,ушенцата,като на татко му!не го прегърнах никога,отиде си само без да съм до него!!!!Откъснаха ми го от сърцето!Боли ме душата.....

Последна редакция: ср, 10 яну 2007, 12:03 от emsski

# 100
  • Мнения: 656
Здравейте ,момичета.Не знам кака да започна,Изгубих бебе преди месец.Ето я моята история.Втора бременност,много желана ,протекла съвсем нормално без никакви притеснения за плода.Планово секцио ,и абсолютния шок,излизайки от упойка да разбера ,че сина ми няма шансове да живее-бебето ми се роди с тежка малформация.За първите дни няма смисъл да разказвам.А после-после тоталното чувство за вина ,което ме завладя-защо на мен,къкво направих ,та господ ме наказва така жестоко.Чувството за нереалност-това не е възможно и не се случва в действителност,ще се събудя и всичко ще си е наред.Безсилието ,че нищо не мога да направя и не мога да върна времето назад.Имам едно дете и знам какво е да кърмиш,а ръцете ми са празни и постоянно си го представям-това ме побърква.Усещам чисто физическа липса и Господи,толкова ми е мъчно.В главата ми е абсолютна каша-пет минутки не спирам да мисля защо нещата се развиха така,СТигнах дотам че да се обвинявам ,задето купих някалко бодита преди да се роди бебето,и с това предизвиках съдбата.Сънувам моето русо бебе  ми гвори,и знам че е мъртво ,но ми говори.Живота ми се обърна с главата  на долу и аз не знам как ще продължа,
На всички майки ,загубили рожби- кураж и много сила.Прегръщам ви.

Последна редакция: сб, 05 май 2007, 00:15 от [desi]

# 101
  • Мнения: 660
Здравейте мили момичета! Моите най-искрени съболезнования за всички, преживели най-голямата загуба - загубата на дете. Мога само да ви кажа, че съм с вас и много много ви прегръщам.  Hug
Не знам от къде да почна. Аз вече писах в някои от темите, и тук, и в "Искам бебе". Това, което мога да кажа, че аз съм истински благодарна (ако може да се каже така), че загубих бебето сравнително рано - 17 г.с. Не мога да си представя какво е на тези жени - износили, родили и след това загубили децата си. Мен Господ ме пощади! Така и не се разбра какво точно се случи - карах изключително лека бременност, единственото неприятно нещо бяха болките в гърдите - нито гадене, нито повръщане - нищо! Екстра си бях. И докторите (ходех при двама - частно и в поликлиниката) казваха, че всичко ми е наред. Последно бях на преглед седмица преди аборта - нямаше проблеми. Насрочиха ми час след месец. Няколко дена по-късно се прибрахме вечерта с мъжа ми и отидох да се оправям в банята преди лягане. Като свалих бельото си - целите ми гащи бяха в кръв! Стана ми лошо! И усеща нещо между краката си... ужас! Обадихме се на Бърза помощ - от там казаха да лягам и да ми повдигнат таза с възглавници. Дойдоха, натовариха ме в линейката и в Майчин Дом. Тук ще направя малко отклонение, но не мога да се стърпя. Не знам на колко то вас се е налагало да влизате в МД през спешния вход! До там се стига през един тунел. Та - линейката не може да мине през тунела  #Crazy #Crazy #Crazy Представете си. Стовариха ме там и аз самичка си вървях до входа. Както и да е... не можех да не се възмутя от тази недомислица. Прегледа ме лекар веднага и каза, че бебето е тръгнало, няма никакъв шанс да се спаси. Това, което усещам между краката си било краче! Настаниха ме в една стая да чакам сутринта... по-кошмарна нощ не съм имала. Но това беше единственият път, когато плаках. Целия следващ ден бях на системи за предизвикване на контракции, които така и не дойдоха. Но на 3 ден явно бях получила достатъчно разкритие., че плода си беше излязъл сам и трябваше само кюртаж да се направи. Слава богу мина всичко без болки и без "раждане". Не исках да знам какъв е бил полът на бебето. Нищо не исках да знам... за какво да го мисля и да скърбя повече.
Това се случи на 20 май 2006! Няма да го забравя никога, но явно си има причина да е случи точно така! Истински вярвам в това! Не мога да върна времето, нищо не мога да направя... мога само да се моля да не се случва повече така - не само на мен, а на всички!  Praynig Praynig Praynig
Сега приключвам с изследванията и почваме наново! Така искам бебе, не едно, а поне 2 или 3  Grinning Grinning Grinning
Пожелавам го на всички!
Много целувки и прегръдки от мен!!!!   bouquet  bouquet  bouquet

# 102
Преди две години загубих моето дете бях в шести месец и родих спонтано след 3месеца  в болници и ходене по мъките загубих моето момченце.  Бях съкрошена не ми се живеше исках да умра.

# 103
  • София
  • Мнения: 213
Момичета нека ви разкажа и моята история! След близо две години опити забременях и всичко беше нормално . Ходех си на ЖК и нямаше никакви пролеми. До 17 седмица, когато спрях да усещам бебето, отидох на лекар но не ме прегледаха , казаха ,че имало по-мързеливи бебета. Успокоих се но временно, след три дни не издържах и настоях за видеозон -- оказа се че няма сърдечна дейност и - линейка - Прословутият гаден МД и една много тежка процедура. Детето беше разложено, т.е. не може да напъне да излезе слагаха ми системи за предизвикване, един ужасен балон катетър и много , много болка- физическа и духовна. Изпаднах в невероятна депресия , мислех че никога няма да имам деца. Отидох една седмица в планина на диво,човек да не видя.  Трябваше да се пазим 6 месеца , но аз мислех 4е така или иначе не мога да забременея и всичко за мен вече е свършило. Готвехме се за море, когато ми закъсня и като на шега направихме тест за бременност - излезе дебела втора черта, дори не смеех да се зарадвам. Отидохме веднага в МД при д-р Димитрова - Тя ме прегледа, потвърди бременност , но изведнъж се вгледа и каза " Я какво има тук ?" Аз направо щях да умра от притеснение, а то се оказа че има втори плод. Да, бях бременна с близнаци. Бях много объркана, но д-р Димитрова ме "успокои" с думите ,че така или иначе с тази история нямам никакъв шанс да ги износя. По средата на бременността се усетих че си правят експерименти с мен и децата и се махнах от МД. Родих планово секцио в 38 гс близнаците ми Валентин и Мартин, Слава на бога живи и здрави , сега са първокласници....
Живея с чъвството че моето ангелче е пожелало да се върне при мен и се е родило заедно с братчето си. Мили момичета не се отчайвайте, при мен чудото се случи, сигурна съм че ще се случи и на вас само вярвайте !!!!

# 104
  • Варна
  • Мнения: 893
бях загубила най-скъпия си човек досега в живота ми баща ми и понеже забременях преди да се наварши година от смъртта му бях убедена че ще имам син,който ще носи частица от баща ми.

майка ми почина на 19 Декември 1993.бях на 10. когато разбрах че съм бременна и че термина ми е Декември,бях сигурна че ще е момиченце! и познах! роди се на 15.12.
живота е странно нещо. и понякога много гадно! тъкмо помислих, че след всичките загуби и простотии, нещата започнаха да се подреждат и се успокоих, че има справедливост на тоя свят,  и днес сутринта почина брат ми на 37 години...

а дете е много тежко да загубиш, независимо дали го желаеш или не!

Общи условия

Активация на акаунт