Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.

Нека се представим и още нещо

343 674
997
1

Отговори

# 930 7 дек. 2015, 15:27 ч.

Мнения: 2 472

Светле, ще успееш и ти, ще видиш! Hug

Прегръщам те силно! Hug

Първото ми дете, синът ми, се роди по абсолютно същия описан от теб начин. С една седмица преносване, с тъмни като блато води, предизвикан с окситоцин и едни думи, които никага няма да забравя на акушерката: Дано да сме улучили момента и ми сложи нещо в абоката. За щастие се роди жив и здрав.Оцеля и оживя. Вече е почти 18 годишен. После имам дъщеря. Но за нещастие третото ми дете, отново син, не можа да оцелее само седмица преди термин. Почина в мен , така както всичко беше наред, без инфекции и т.н. Момент, който никога няма да избледнее от съзнанието ми. Труден, тежък, болезнен, черен петък...Сълзи, усамотение, опразнена душа, празна кошара, празни надежди...
Но не можех да се примиря и исках още едно дете, живо и здраво. И ето, че Бог чу молитвите ми и сега си имаме една малка госпожица на една година и 3 месеца, която имам чувството, че сме чакали години наред.
Много, много скоро ти пожелавам да изпиташ щастие с едно , а защо не и близнаци! Ще успееш, ще видиш, само си споделяйте, разбирайте се, изливайте мъката си заедно с твоя приятел. Бъдете винаги рамо до рамо, подкрепяйте се! Само така ще излезете от дъното и ще изпитате новата тръпка, при която ще плачете от щастие!
Hug

# 931 8 дек. 2015, 14:09 ч.

Мнения: 49

Безкрайно съжалявам за загубата ти, мила Светле! Прегръщам те силно! Много силно! Сега си опустошена, всички сме били така, но малко по-малко нещата ще се наредят.
Това, че много ти се иска друго бебе, не е фикс идея, според мен е просто необходимост, дори си мисля, че е направо физиологично. Съветът ми е да изчакате само толкова, колкото ви казват лекарите - заради секциото. После, да даде Бог, бързо да се получат нещата и да се радвате на здраво и хубаво бебе!
Търси обаче упорито причината - уреаплазма, микоплазма, парвовирус Б19 (заради него загубих моя малчо точно в деня на термина!), стрептококи Б. Виж при повече от един лекар и чети назад във форума - тука има неща, които и докторите не знаят! Просто защото късни загуби се случват много рядко статистически. Моят доктор изражда по двеста бебета годишно и сигурно работи от двайсетина години. Загуба в последния триместър му се беше случвала три пъти (аз бях третата).
Не се отказвай, мило момиче, не губи кураж, не се самообвинявай! Дай шанс на твоето ангелче да се върне при вас! Прегръщам те! Hug

# 932 8 дек. 2015, 15:32 ч.

Мнения: 264

Миналата седмица най-после успях да взема епикризата. При мен са изолирали E. coli от влагалищен секрет и същото от ушен и стомашен секрет от бебчо. Този секрет ми го взимаха 10 дни преди да родя и се чудя защо никой не ми каза и не предприе нищо. Дали е недоглеждане или е нещо което се среща често и рядко има фатални последици. Има още куп въпроси, които си задавам и на които най-вероятно никога няма да получа отговор. Вече свикнах с мисълта, че моето съкровище го няма и съм сигурна, че сега е на по-добро място. Но ме измъчва мисълта, че аз съм била тази която му е причинила тези страдания. Плача не защото го няма, а защото в работата си съм виждала как угасват много животи и си представям как и моето мъниче се е измъчвало. Надявам се, че ме вижда от там където е и че ще ми прости за това, че не успях да му дам по-дълъг живот.

# 933 9 дек. 2015, 15:35 ч.

Мнения: 49

Не се самообвинявай, защото нямаш никаква вина. Не е защото си пила, пушила, вземала наркотици или карала мотор! Сама си отишла да си под лекарско наблюдение - какво повече си могла да направиш! Ако имаше сигурни прегради пред вирусите и бактериите и ни казваха какво да правим, щеше да си го направила.
Не съм лекар, но мисля, че заради секциото бебето не е минавало през влагалището и не би могло да се зарази с нещо оттам. Знам, че когато майката има стрептококи Б във влагалището, се прави секцио, за да не се зарази бебето и да не се разболее от менингит. Т.е. секциото е един вид преграда. Питай и други лекари, гледай и назад коя какво е писала. Виж токсиплазмоза, цитомегаловирус. На мен лично ми трябваше някаква сигурност, че не е от плацентата и възрастта ми (тогава 38). Иначе според епикризата причината бяха кръвоизливи в плацентата, според доктора - нещо друго, но неизвестно какво, а пък излезе парвовирус. Прегръщам те много, много силно!

# 934 9 дек. 2015, 17:59 ч.

Мнения: 264

От следващата седмица смятам вече наистина да тръгна по лекари и се надявам да се окаже само E. coli без други скрити инфекции. Иначе аз се възстановявам изключително бързо и лесно. За това голям принос мисля, че има факта, че 2 седмици след раждането твърдо заявих, че няма да издържа психически да съм по цял ден сама в къщи и започнах работа. Даже вече ми дойде първия цикъл, който беше почти като нормален си цикъл. Това ми дава надежда, че всичко в мен си влиза в релси и ще можем да почнем да работим за ново бебче по-скоро.

# 935 10 дек. 2015, 14:55 ч.

Мнения: 49

И аз се върнах на работа след малко повече от месец. Пази се обаче физически. Не вдигай нищо по-тежко от 5-6 кила, не спортувай, освен специални гимнатики, без мощни преходи или шампионски чистения. Мускулите ти са още много отпуснати, трябва им време, но най-накрая всичко е въпрос на организъм. Аз съм си развила теория, че от непазене след загубата си докарах проблеми с кръста, но дали е така не е ясно. Горе главата и кураж! Peace

# 936 25 юли 2016, 14:55 ч.

русе
Мнения: 335

На 9 юни загубих 11 годишния си син Ясен. Не видях тук случай като нашия, повечето загуби са на бебчета... но все пак реших да пиша и да регистрирам присъствие.
Ясен се разболя през 2014, имахме трудни година и осем месеца, включващи химиотерапия, лъчетерапия, поява на рецидив, лечение в чужбина, ампутация на дясна ръка и накрая загубихме битката. Засега не искам да навлизам в подробности, тежко е. Осъзнавам, че болката ми не е само по дете, а основно съм загубила другар, и то много специален. Ясен беше най-изключителният човек, до който съм се докосвала. Не защото ми е син, това могат да го потвърдят всички, които го познаваха.... Най-силната ми болка е, че няма да може да осъществи смелите си мечти, че няма да го видя как расте и създава и ме е страх да не бъде забравен или запомнен просто като детето, което умря от рак... Защото той беше много повече от това....

# 937 25 юли 2016, 21:04 ч.

Мнения: 7 120

Мирелката, твоят Ясен беше голям и в зрелостта си, и в силата си.
Поклон пред теб и безкрайната ти скръб! Hug

# 938 25 юли 2016, 23:44 ч.

Мнения: 3 166

Мирелката, поклон пред скръбта ви!
Поклон пред паметта на Ясен! Flowers Rose

Стана ми тъжно. Страшно е деца да напускат този свят. Страшно е...

Аз съм загубила бебета. Но на мен самата този форум много ми помогна да приема загубите и да продължа живота си. Човек има нужда от някого, с когото да говори в такива тежки дни. Когато има нужда, разбира се. Ако можем да помогнем с нещо - насреща сме.

# 939 26 юли 2016, 13:32 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 426

Мирелка, съжалявам за загубата ти. Hug

Наистина е ужасно дечица да напускат този свят. Praynig

# 940 26 юли 2016, 17:44 ч.

Варна
Мнения: 2 678

Мирелка, нека е светло на душичката на Ясен. Съжалявам за огромната загуба Cry

Загубата на дете винаги ще ми изглежда най-нечестното и не нормално нещо в този свят Cry

# 941 27 юли 2016, 13:20 ч.

Мнения: 984

Ужасно е да надживееш детето си...

# 942 13 септ. 2016, 16:34 ч.

Мнения: 49

Приеми моето съчувствие, Мирелка, колкото и безсмислен да е този жест. Светла да е паметта на Ясен и нека тези, които са го познавали, винаги да си спомнят за него!

# 943 14 септ. 2016, 10:17 ч.

Варна
Мнения: 141

mirelkata, няма думи, които да те утешат. Аз загубих своя син, на не навършени 17 години, от левкемия. След пет години битка. Единствената ми загубена битка, но най-важната...

Минаха почти 12 години, а няма ден, в който да не мисля за него.

Хората, които са обичали него и обичат теб също винаги ще помнят Ясен. Такива деца като него са светкавици, енергии, също като нашия Ники. Удивителни хора, вярвай в това! Твоите думи, с които описваш детето си, са все едно написани от мен, за моето дете.

Сигурно всички ти казват, че трябва да си силна, аз ще ти кажа бъди себе си, не чувствай вина и продължи да живееш, защото Ясен точно това е искал. И не бъди гузна, в момента, когато ще започнеш да се усмихваш. Защото времето не лекува, но с времето приемаш болката.

# 944 28 септ. 2016, 11:21 ч.

Мнения: 96

Здравейте и от мен ,силни мами. Живея със семейството си в Норвегия ,имам дъщеря на 7г. Ето ,че и на мен се случи ужаса наречен мъртво раждане. До понеделник, миналата седмица, цях бременна в 38 седмица . Всичко беше перфектно. През деня бях на рутинен преглед с видеозон и доктора каза ,че тоновете са леко ускорени, но не било проблем. Каза ми и нещо ,което доста ме притесни,но нищо не направих.....каза " Ако спреш да усещаш бебето, ела веднага " ! Думи ,които не ми дават мира. Същата вечер се случи точно това. През ноща ,между понеделник и вторник, отидах в болницата, видяха ме на видеозон и това беше края.....нямаше сърдечни тонове. Света се срина за секунда. Постъпих веднага, но тъй като предишното ми раждане беше чрез секцио, сега всичко трябваше да се случва мноооого бавно. Предизвикаха ми раждане, което продължи до четвъртък. 3 дни носих мъртвото си момченце. Родих в четвъртък в 10.45 ч ,3450 гр , 53 см. Дали ми объркаха термин ,какво се случи, какво видя доктора, защо ми каза онези думи, с какво сгреших и защо Бог реши да го нося под сърцето си и накрая ми го отне без да ми даде никакво обяснение????? Въпроси ,които не спирам да задавам на себе си и на всички около мен. Правиха аутопсия и да 2-3 месеца ще получим рапорт с причината за смъртта. Питам се ,ако е лекарска грешка дали ще е отбелязано в рапорта?.....едва ли.

Препоръчани теми

HDMI кабел

Термин март 2023 тема номер 8

740
С термин март

Шоколадови яйца за Великден

Фетална Морфология

Причина:

Причина: