Професионален детски фотограф къде?

Естествено, че не говоря за пълно бездействие от страна на фотографа, но идентичността на снимката зависи много и от родителите, които да насочат фотографа в това какво харесва на детето, в какъв кадър биха искали да го видят или какви цветове предпочитат. То е ясно, че ако с едно камионче са се снимали 50 деца - ще има 100 подобни кадъра в различни пози и снимките със сигурност ще изглеждат еднотипни. Нормално е,че когато родителя няма своя концепция за фотосесията ще разчита на креативността на фотографа, но тогава декорите и предметите са тези от реквизита на фотографа и на тях са се снимали много други деца и родители. А и има дечица, които просто не искат да бъдат снимани и не се държат естествено. Не всяко детенце обича и се отпуска пред обектива. Това е моето мнение естествено.

да, разбира се, че когато се плаща на професионален фотограф се разчита на неговото "око" и съвети, но няма как той/тя да ми познават детето, да знаят какво го забавлява и как да превърнат фотосесията в приятно изживяване, повече от мен. Има си там стандартна процедура и това е, другото е и внимание на родителя, закачки, неща, които си носиш от вкъщи за привличане на внимание и да се отпусне (при по-малки деца)....Досега при 4 фотографа, които сме срещали винаги съм помагала, нареждала, носила неща (за външни снимки), давала леки идеи, които си представям аз и искам да видя така детето си....
Те може да имат хиляди аксесоари, но не са длъжни да знаят, че детето ми обича дълги рокли, рокли и дрехи с котета, срам го е по гащи, определен тон му разваля настроението за цял ден и прочие 

Хахах Калина питала ли те е подобни неща? Защото мен не. А както се видя при опити да се поведе подобен разговор с нея силно се изнервя. И изобщо не става въпрос само за реквизит, ама няма смисъл повече да се повтарям. Който разбрал, разбрал.

П.С. Водя дъщеря ми всяка година поне веднъж на фотограф. Нещо като традиция стана. Тя е изключително артистична, но и доста трудна за снимане. Нямам възражения към получилите се снимки до момента защото въпреки, че са на повтарящ се декор имат уникалност именно заради различната история, която разказват.   И тя никак не е само една статична поза. Винаги нося и лични дрехи, но ползваме и комбинация с реквизит, нося някоя любима диадема и т.н. Но идеята за снимката и момента на снимане са на фотографа. Ей това придава уникалност. Това при Калина ми липсва.

За кратко съм се занимавала с детска фотография и като ви чета ми се струва, че не си давате напълно сметка какво стои зад една добра фото сесия. Първо техниката е наистина скъпа, фоновете и аксесоарите също и трябва да се сменят, освен това не можеш да снимаш къде да е, най-често трябва да си наемеш студио, някои си купуват програмата за обработка и различни други нещица необходими за нея. Това са материалните разходи, които не са хич малко. По-важното обаче е, че един добър фотограф е вложил много години опит, учене и експериментиране. Задължително е да познава много добре и ФШ - без обработка не може и често обработката отнема много повече време от самото снимане. Освен това, за да станат хубави снимки, всяко дете трябва да се предразположи, което не винаги е лесно, особено ако минават по няколко на ден. Много от клиентите също не могат да оценят добрата фотография и реално искат неща, които и сами могат да постигнат с обикновено апаратче (например случва се някой да се оплаче, че фонът е "размазан", а именно това е целта - не фонът, а сниманото дете да е подчертано и във фокуса на вниманието и колкото по-размазан е даден фон, толкова е и по-скъп обектива с който е снимано най-грубо казано) или пък очакват да получат нещо, което не е обект на договорената сесия ( например ретуш на всички снимки, без да си дава сметка, че всяка пъпка и бръчка се махат и обработват индивидуално и това изисква много време) и разни подобни нещица. Също се чудя защо искате студийни снимки? Снимките на вън, на естествена светлина с естествен декор (от примерно есенни дървета) са много по-красиви, естествени и изразителни.
От споменатите в темата аз бих се доверила на  Дамаянти и Надя Дажамбазова. Имаше и препоръчани "фотографи", които ... ами не са такива.

Имаше едно момиче тук във форума, което е прохождащ фотограф (уж), но за мен е страхотна - тя беше предлагала да снима в Пловдив, който има желание без заплащане, за да си направи един вид книга и да има какво да покаже. Нас ни снима 2 пъти и аз съм доволна, защото детето ми я хареса толкова много, снимките аз ги харесах също много. В София сме ходили при Венера Миланова, където спечелихме от един фотоконкурс с моя снимка. В София сме ходили още при един мъж в пресечка на Витошка, в студио, където също спечелихме фотоконкурс с моя снимка. Изобщо 1 път съм платила и то цена от сайт за намаление, за съвсем не толкова именити фотографи, но детето ми пак беше в настроение и нещата се получиха сладки, спомените страхотни.
Вече част от нас ако имат фотографско око, имат разбира се и повече изисквания, по-опитни са...
Но като знам хората на какво припадат, а то за мен е..оле мале...тук в нашия град, не ми се назовават имена, само в студия снимат, една снимка от тях подарък имаме от някакъв повод, ужас...ужас бе!  
Аз обичам снимки навън през всеки сезон. Повечето ни безплатни са такива, в парк Острова в Пазарджик даже отидохме със съфорумката, която нямаше против, с един куфар детски с наши неща и воала. Зависи и майката на какво е склонна да подложи детето си и колко то се поддава с настроение и желание на това!

Който иска за Пловдив ще му покажа наши снимки на съфорумката, тя мисля, че си отвори студио, не съм я чувала отдавна, но коледни декори съм виждала на нейния фейсбук, че има!

Не прочетох някой от форума да оспорва професионалните качества на даден фотограф или пък квалификацията му. Че нали за да харесаш някой ти добре си разгледал стотици снимки - негови и чужди. Все пак чак такива профита, че да не знаят защо фона е размазан - аз в темата не видях. Аз съм имала размазани снимки - детето е размазано на тях, за не ги вадя сега. Освен това, като казах че искам да си почивам - това не означава, че съм седнала на дивана и чакам - напротив. Съдействам с каквото мога, защото това са моите снимки - искам да са хубави. Ама ако трябва и пози да измислям? То като гледам май трябва някаква голяма репетиция преди това да правим вкъщи пред огледалото, че направо да идем със заучен репертоар , за да сме доволни от резултата.

Аз се опитвам да обясня нещо конкретно, което касае еднотипността на снимките, базирайки се на моя опит. Моето дете например е полу италианче и има много типична физиономийка, смугъл е и моята идея се базираше на това да го облека в типично сицилианско имигрантско облекло,което напълно го характеризира - каскетче, гащеризонче и фотосесията бе върху ретро куфар. Ако аз не кажа не фотографа,че детето ми е с италианско потекло и искам точно тази визия, как по-точно той ще предположи и ще направи такава тематична фотосесия, която да носи точно това послание, което аз искам да бъде постигнато? Няма как да стане да се улови нещо характерно за детето без да го споделиш с фотографа и да чакаш той да го предположи,само защото е казано, че фотографа трябва да е креативен. Може фотографа да измъдри хиляди истории, концепции и сцени за фотосесиите, но те да не уловят характера и идентичността на детето и родителя да остане разочарован от фотосесията именно защото тя не е отразила истинското му лице и характер.

И ние имаме кадри върху куфар, правени точно от Калина. Не са лоши, но като цяло при нея няма как да изказваш много мнение и да правиш кой знае какви подготовки, защото там време няма или поне при нас беше така. Докато ти обясняваш или просто се консултираш с нея, вратата се отваря постоянно, влизат и излизат хора. Един пита кога ще го приемат, че вече много чака, друг има въпроси по вече направени снимки и избор на пози и т.н. Така, че слабо я интересува какъв е произходът на детето и как искаме да изглежда то, защото тя е записала страшно много хора и няма физическа възможност да обърне внимание на всеки. Бях подготвила дрехи и аксесоари, ама преобличането се превърна в мисията невъзможна. Тя беше изнервена от липса на време, което пък изнерви нас.

В т.нар. чакалня се прескачахме (буквално). Едни седяха и потропваха с крак, други клечаха пред един лаптоп, за да избират снимки, трети пренасяха кошници с деца над главите им, в които имаше ревящи и неспокойни бебета. Хора прииждаха, бяха пращани на разходка, после пак се връщаха, питаха какво става и т.н.

Явно сме се намирали в различна ситуация. С мен не е било никога така ! Първия път чака детето близо час да се успокои , а втория си обясних съвсем спокойно концепцията и стана както си го представях даже по-добре.

добре, защо избирате подобни "професионалисти" се чудя?
Какво е това мъчение, студ, чакане, което описвате!?!

За всеки съм сигурна, че най-важно е на първо място детето, такива амбиции снимките над всичко ...абе има и такива луди, но защо..

Лейди Стардъст ти изпадна направо в някаква крайност, какви заучени неща пред огледало, какво измисляне на пози чак - децата сами си правят позите, предразполагат ги обаче малко хора, а това да имаш идея заедно с фотографа не виждам да е лошо, даже е за предпочитане пред това да стоиш седнал и държиш торба и чанта в ръка, докато друг борави с детето ти.

Тази година ние нямаме запазена никъде коледна или зимна сесия, кико, която харесвам е заета до април, аз не мога юни месец да се сетя за коледа, просто не съм такъв планиращ тип човек, а и децата боледуват и прочие неща... Затова мисля да подновя моя апарат с един обектив, да се опитам да я снимам в снега навън и да си имаме спомен, пак ще е добър и най-вече с желание от детето.

Изобщо нямах идея какво ни чака. Бяхме запазили дата, отидохме и нямахме време да се връщаме, да търсим друг фотограф и т.н. Отделно постоянно излизаше едно момиче и ни уверяваше, че "ей сега ще влезем". Препоръчани я познат, който после беше доста учуден (като Линдичка). Явно те са се снимали в период, в който не е била натоварена. Ние отидохме когато вече беше станала "известна".

Това ни беше! Повече и не помислям да се подлагаме на подобно изпитание.

Да и аз съм на това мнение-  като си запознат с творчеството на някого (защото все пак фотографията е творчески труд и въпрос на стила на фотографа) не очакваш нещо диаметрално противоположно.
А иначе за всеки влак си има пътници, всеки си има вкус, а фотографа- цена.
Аз също не бих искала някой да ми казва как да си върша работата (в случая да ми диктува как точно да снимам). Така че е много важно човек да избере фотограф, чиято работа съвпада с личния му вкус.

Никой не е искал от нея диаметрално противоположни неща. Но и не иска една и съща снимка с предишното по ред бебе. А нейните всичките са такива. Спора е безпредметен. Достатъчно неща се казаха и то не от един и двама човека. Всеки си прави избора. Лесно е да кажеш, че клиентите са некомпетентни, но ако повече от един клиент е недоволен вече фотографа е загазил...   Клиенти трудно се печелят и много лесно се губят. Ние веднъж я избрахме, но втори път няма да се случи. Заради липсата на професионално отношение, хаос и нервно напрежение при снимането. Не съм отишла да се изнервям и аз и детето, а да си направя един подарък и удоволствие. Отделно не бих искала да се чувствам втори път като на конвейр... както за клиентопотока, така и за снимките.

Съгласна съм, то това е генерален принцип, който най-добре оценява кой как работи.

Да, права си. Аз лично не съм искала нещо много по-различно. Харесаха ми снимките ѝ, които разгледах във фейса. И реших да ѝ се доверя. И потвърждавам, че имаме и хубави кадри, което на фона на цялото бързане си е чист късмет. Организацията и обстановката беше под всякаква критика. Вместо да се забавляваме, да направим хубави семейни снимки и да си тръгнем с усмивка, ние си тръгнахме толкова изнервени и уморени, че не можахме да се нарадваме на кадрите. Избирахме по инерция.

Според мен поема повече клиенти, отколкото е в състояние да обслужи и оттам се губи качеството. ММ още помни този кошмар и като стане дума за фотосесия ми казва: "гледай само да не е като онзи ужас преди години, нали помниш."