Детето ми учи в чужбина. Лесно ли е да си мама от разстояние

Разбирам и гордостта, и тъгата ти. Толкова хубаво си го написала "светът я пожела", успех на твоето момиче, а много сили и кураж на теб 
Моята има още време, но подозирам, че това е единия път  Не знам как бих го преживяла, но нека те да са добре, ние ще ги мислим и на 300, и на 3000 км.

   Много хубаво написано!Браво на дъщеричката!Не е толкова страшно.Само учи и има надежда да се върне,като завърши.А моите от години са навън и не искат да се връщат. Свиква се, въпреки,че предпочиташ да са по-наблизо.

Благодаря ти raja_nikol   ! Радвай се и си гушкай детето ! Повечето хора ще си кажат , щом си решил да го пуснеш , няма как да не знаеш , че те чак това . Знам го , дала съм подкрепата и цялата си благословия . Всички се гордеем с нея . Просто ми се иска да има местенце , където без да бъдем натоварени с очакванията на хората около нас , тайничко дори от самите нас , да можем да споделим . И радостите и моментите на слабост .

Благодаря Тайничка ! Вече не правя планове вместо нея ... Не искам да се надявам ,че след като е имала куражът на 17 да отлети , после ще избере български университет . Птичето му отлетя , но има нужда от вятър в крилете Кажи ми как се свиква .. как се справихте с носталгията ..?

  Shalma, първо дъщерята замина, връщаше се на всеки три месеца, нали българите нямаха право да работят в чужбина. След две години и сина замина, уж за малко, да гледа кучето на голямата докато тя е тук за раждането на малката дъщеря! Внука се роди, голямата се върна, но на сина вече не му се връщаше тук и той остана там.Хубавото беше,че се връщаха често!Носталгията е повече за тях, не толкова за нас.

Вземат си живота в ръце и си го градят , така както ние сме градил нашият . Всички знаем защо са тръгнали , и всички си знаем защо оставаме ... И когато знаеш , че са добре , спиш спокойно .
Нещото което ме разтърси и ме кара да търся упора за себе си , за да дам такава на нея е точно носталгията която я е завладяла . Трябваше ми време докато осмисля какво се случва , но сега си давам сметка , че е това .

Какъв е отговорът на въпроса :
Аз асоциална ли съм , щом не намирам за забавно да обикалям бар след бар , след бар , след бар , след бар до момента в който не можеш да кажеш на таксито адреса до който да те откара . Защото живееш 24 часа с едни и същи хора и ако не го правиш излиза , че се делиш от тях .
Аз знам за какво съм тук и колко ви коства това на вас , за това за мен е важно успехът ми да е на ниво  , а тук оценките не се пишат както в България ... но това отново е странно за заобикалящите ме и си мислят , че се деля .
Изобщо , трябваше да дойда тук , за да разбера , че от човекът чийто авторитет беше не оспорим и съм обединяващ фактор на класът ни , аз съм едно много странно и асоциално същество .

Днес дълго се рових из форумите от предишни години , свързани с носталгията по родината . Пишеха предимно жени , които са излязли да работят зад граница . Колко много хора са се принудили да направят това !!! И за колко много сълзи по родината се разказва ... Защо ни го причиняват !!!!
Не мога дори да се правя , че разбира ... не съм го преживяла ... , а трябва да съм упора ..
Преди време е имало лекция на Мадлен Алгафари точно по тази тема . Но кой си е мислил , че ще му дойде до главата ... Надявах се да има качена нещо от нея в You Tube  или като фаил , но поне аз не успях да намеря .
Всички казват , че втората година е по - леко.. Вярвам им ... просто ние сме във вторият срок на първата година
Имам нужда да си припомня положителният поглед върху ситуацията

http://forums.academy.telerik.com/122199/%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%8 … D0%B4%D0%B8%D1%8F

Стискам палци на всички явили се на втори кръг !!! Предстоят индивидуалните интервюта ! Боже , какво вълнение беше

http://studyabroad.bg/%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B … D0%B0%D0%BD%D0%B4

За нас най- сериозен източник на стрес се оказа животът в бординг
http://studyabroad.bg/%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B … D0%BE%D0%B2%D0%B5

Възможно най-гадното за детето е, когато при всяко обаждане вкъщи, майката да му натяква колко самотна се чувства. Хем си заминал и ти харесва, хем чувстваш непреодолимо чувство на вина, че си я изоставил. Майката е тази, която трябва да потърси подкрепа някъде другаде в семейството, а не от детето.

Никой не е застрахован от подобни емоции Слънчо и предполагам , че има мами които си позволяват това .
По сериозен е проблемът , когато отсреща детето изпадне в дупка . Те са смели , амбициозни и умни , но понякога това не стига .  И не говорят за отказване или връщане ... просто социализирането и приобщаването към толкова различни хора , не винаги минава гладко

Shalma, никой не е застрахован. Просто темата ти бодна нещо в мен и затова го написах.
Дълги  вечерни разговори по скайпа много помагат за носталгията и чувството, че близките не са толкова далеч, както и общуването с чужденци за държавата, в която е, защото те срещат същите трудности.

Благославям от все сърце създателите на Скайп Слънчо Ето някой , който наистина заслужава голям паметник ! Самата аз съм готова да помагам в правенето !!!
Нищо не може да запълни физическото отсъствие , но претъпява до голяма степен чувството за разстояние  . Знам , че всеки който е потопен в една или друга форма в този казан  , разбира за какво говоря .
Понякога си мисля , че темата се получава много сълзлива , а аз не обичам да ме съжаляват . Но вместо да пълня главите на приятелите ми , които ме обичат и винаги ще ме изслушат  , е по добре да има местенце , където да споделяме на воля , с хора които знаят за какво говорим и които също понякога имат нужда да кажат " От два дни тичам всяка свободна секунда в Скайп , защото моето чедо го е напушила носталгията "  А защо не и " На контролното пак сме с най - висок резултата в групата !!! Yessssss !"