ShySun, за съжаление почти нищо чисто практическо относно справянето с белите не мога да споделя, но мога да напиша малко теоретични варианти, които лично аз подкрепям и използвам. На мен са ми полезни, надявам се и ти да намериш в рях нещо, което да ти е от полза 
Слагам ги, обаче, в скрит текст, защото надали на всеки ще му се четат моите излияния 
и предварително се извинявам, ако досаждам с тях 
Хубав ден и здрави дечица, милички
Слагам ги, обаче, в скрит текст, защото надали на всеки ще му се четат моите излияния и предварително се извинявам, ако досаждам с тях Скрит текст:
Според мен нежеланото поведение на децата може да има две основни причини - или това, което правят им е наистина много интересно, или пък е опит да получат внимание.
Дечицата ни са все още малки да проявяват инат в истинския смисъл на думата. При тях просто липсват задръжните импулси, т.е. те разбират, че не трябва да правят нещо, но буквално не могат да се спрат - все още нервната им система не е достатъчно развита, за да може да спрат да правят нещо, което им се иска. Най-често това си проличава в действия като : детето бърка в контакта, гледайки ни в очите и повтаряйки "Не, не" (защото знае, че не трябва да го прави и се опитва само да се спре, но все още не може). Много често ние, възрастните, тълкуваме това като "правене напук", а то всъщност е незрялост на детската нервна система. Честно казано съм забравила кога се появяваха задръжните импулси у децата, но мисля, че не беше преди 2-годишна възраст.
Тук единственото, което според мен можем да направим, е да пригодим максимално дома си за малкия човек и да има само няколко неща, за които да казваме "не" (задължително е да ги има, защото за децата е много важно да имат граници, и е хубаво да ги поставяме още от сега). Но ако има 30 предмета в една стая, за които казваме на детето "Не пипай! Не прави! Не ходи", рискуваме да го направим пасивно и да притъпим естественото му любопитство и желание за откриване на нови неща. Не е много по-различно, отколкото да вкараме първокласник в класна стая и да кажем : "Не пипай учебника! Остави атласа! Не, не при глобуса, колко пъти да повтарям! Не, не може да пишеш с химикалката!"....
Втората причина за нежелани прояви при децата е желанието им да получат внимание. Това, което е особено при дечицата, е че за тях дори отрицателното внимание (пляскане по ръчичките, каране, сърдене) е по-добро и по-желано, отколкото липсата на внимание. Т.е. ако детето има нужда от внимание в този момент, а не го получи по позитивен начин, веднага прави някоя беля. Никола например, ако го оставя по-дълго без внимание и хленченето не ме накара да се занимавам с него, отива и започва да си пипа колелата на количката, защото знае, че веднага ще отида да му измия ръцете. Ако случайно не видя, че е там,ме вика, за да ми покаже какво прави
Аз лично не го пляскам, защото силно се съмнявам в стойността на това като възпитателен метод. Освен това, наистина, ако аз го правя, много скоро мога да очаквам и той да започне да го прави - спрямо мен или спрямо други деца.
Много се увлякох, съжалявам, ако съм досадила...Само искам да вметна, че това си е лично мое мнение и не споря с никого - всяка от нас познава най-добре детето си и трябва да го възпитава както намери за добре. Това, че аз не приемам нещо, или използвам друго, не означава че упреквам тези, които го правят, или пък искам да споря с тях
Дечицата ни са все още малки да проявяват инат в истинския смисъл на думата. При тях просто липсват задръжните импулси, т.е. те разбират, че не трябва да правят нещо, но буквално не могат да се спрат - все още нервната им система не е достатъчно развита, за да може да спрат да правят нещо, което им се иска. Най-често това си проличава в действия като : детето бърка в контакта, гледайки ни в очите и повтаряйки "Не, не" (защото знае, че не трябва да го прави и се опитва само да се спре, но все още не може). Много често ние, възрастните, тълкуваме това като "правене напук", а то всъщност е незрялост на детската нервна система. Честно казано съм забравила кога се появяваха задръжните импулси у децата, но мисля, че не беше преди 2-годишна възраст.
Тук единственото, което според мен можем да направим, е да пригодим максимално дома си за малкия човек и да има само няколко неща, за които да казваме "не" (задължително е да ги има, защото за децата е много важно да имат граници, и е хубаво да ги поставяме още от сега). Но ако има 30 предмета в една стая, за които казваме на детето "Не пипай! Не прави! Не ходи", рискуваме да го направим пасивно и да притъпим естественото му любопитство и желание за откриване на нови неща. Не е много по-различно, отколкото да вкараме първокласник в класна стая и да кажем : "Не пипай учебника! Остави атласа! Не, не при глобуса, колко пъти да повтарям! Не, не може да пишеш с химикалката!"....
Втората причина за нежелани прояви при децата е желанието им да получат внимание. Това, което е особено при дечицата, е че за тях дори отрицателното внимание (пляскане по ръчичките, каране, сърдене) е по-добро и по-желано, отколкото липсата на внимание. Т.е. ако детето има нужда от внимание в този момент, а не го получи по позитивен начин, веднага прави някоя беля. Никола например, ако го оставя по-дълго без внимание и хленченето не ме накара да се занимавам с него, отива и започва да си пипа колелата на количката, защото знае, че веднага ще отида да му измия ръцете. Ако случайно не видя, че е там,ме вика, за да ми покаже какво прави
Аз лично не го пляскам, защото силно се съмнявам в стойността на това като възпитателен метод. Освен това, наистина, ако аз го правя, много скоро мога да очаквам и той да започне да го прави - спрямо мен или спрямо други деца.
Много се увлякох, съжалявам, ако съм досадила...Само искам да вметна, че това си е лично мое мнение и не споря с никого - всяка от нас познава най-добре детето си и трябва да го възпитава както намери за добре. Това, че аз не приемам нещо, или използвам друго, не означава че упреквам тези, които го правят, или пък искам да споря с тях
Хубав ден и здрави дечица, милички
Ей, кога ще се оправи това време? 
Да се смея или да плача 
Основно се опитваме да я разсейваме с нещо друго, което би й се сторило забавно и интересно. Така забравя поне за известно време белята. 
Добре, че няма много поле за изява, почти всичко е обезопасено. 
и стиска, забива ноктите.. ужасТно е 
Отвратително болезнено! Всякакви разговори , че ме боли, не ми е приятно и не искам да прави повече така са неуспешни. 
До скоро много скубеше, сега като че ли малко позабрави тази дейност. Иначе, не съм го пляскала, говоря, повтарям и като не чуе, просто го хващам и го пренасям надалеч от опасността. Или пък ако ми е причинил болка го отблъсквам от мен и го отдалечавам и показвам и казвам, че ме боли и не ми е приятно. Той съответно веднага идва да се гушка, но аз се правя на сърдита извесно време за да разбере, че не е хубаво.
Не съм чела тема май след последният ми пост и съм се заканила тази вечер да прочета всичко което съм пропуснала. 