Близнаци в ясла-заедно или не?

Малки са. Аз не бих ги разделила.

Аз пък съм на обратното мнение (лично не ангажирам никой с него). Хубаво е тази зависимост да бъде преодоляна. Пък и колко им траят заниманията в яслата, говорим за минути а не за часове разделяне. За мен това е шанс за всяко дете да покаже индивидуалност.

 За яслата не знам - малки са още и ако са в процес на адаптация присъствието на близък човек е само от плюс. На за по-натам съм с две ръце за разделянето особено ако има изявено съперничество, както е при нас или зависимост от типа доминиращ и подчинен. Моите не са разделени (в градината ни има само една група), но там се държат напълно самостоятелно доколкото разбирам - играят отделно, сядат на различни маси за хранене, имат различни допълнителни занимания, които сами са избрали и мен това напълно ме устройва. Предвид непрекъснатото съперничество и дразги вкъщи съм забелязала, че колкото по-дълго са разделени, напрежението намалява и са по-склонни на компромиси по между си.
  На мен ми е чудно например, как познати майки на близнаци спират и другия от детска градина ако единия от тях е болен. При нас при един болен и един здрав вкъщи е малък ад, болният има нужда от грижи и спокойствие, а здравият хем ревнува, че не му су обръща същото внимание, хем му е скучно, че няма с кой да си играе и тормози болния...

Аз не бих ги разделила. Нито сега, нито по-късно. Много са малки, в нова обстановка са, не мисля че е толкова спешно точно сега да преодоляват тази "зависимост". Аз я наричам привързаност и не виждам нищо лошо в нея. Никога не съм вярвала, че тя пречи на близнаците да се развиват, да станат личности или да правят нещо различно един от друг. Моите не са се делили никога откакто са родени и въпреки това са много различни хора, с различни интереси и различни приятели. Приемам разделянето само между много биещи се близнаци, но това разбира се си е мое мнение. 
miramar, то си е до деца. Аз  когато единият е болен (колкото и рядко да се случва само единия да се разболее) винаги спирам и двамата от градина. Не виждам никакъв смисъл при положение, че аз или баща им сме в къщи единият да ходи на градина. Освен това макар и здрав е контактен и ми се струва не много редно спрямо другите деца. Моите не си пречат  и нямам проблем като двамата са в къщи. По-скоро обратното. Един единствен път се опитах да пратя само единия на градина (другият беше на зъболекар). Е, няма такъв ужас! Този който беше в къщи не спря да мрънка за брат си, а другия беше обявил гладна стачка. От градината ми се обадиха на обяд да си го взема, защото цяла сутрин реве за брат си и отказва да яде. 

  Хич не го разбирам това, че е бил контактен. Ами моите деца почти никога досега не са боледували заедно или дори с няколко дни разлика, тоест колкото и странно да звучи - не се заразяват един от друг. За радост боледуват и сравнително рядко. Имахме идинични случаи в ранна яслена възраст да се разболеят и двамата почти едновременно - 1 или 2 пъти, не повече. А иначе този, който отиде на детска градина, когато се случи брат му да си остане вкъщи си отива с желание и без проблеми. Но както казах моите не са много привързани по между си, което пък поражда други проблеми, но след всяка раздяла, дори и за часове сякаш стават по-сплотени. Когато са непрекъснато заедно се изнервят взаимно рано или късно.
  Още нещо по темата: Имам приятелка с брат близнак. Още от детската градина тя му е била като втора майка -помагала му да се храни, облича, по-късно и в училище. Стигало се до абсурдната реплика от страна на родителите "Г. , защо М. не си е написал домашното?", тоест държали я нея отговорна за неизпълнените задължения на брат ѝ. Ето до такава зависимост не бива да се стига според мен. Споделяла ми е, че когато се разделили да учат в различни гимназии направо и е паднал голям товар от плещите.

От яслата спирах и двете при болест при едната, така усещах нещата в началото а после им стана навик. И вкъщи ставаше един малък ад, болната иска да спи сестра и я дърпа да играят, резултата и двете пищят а аз се чудя къде да се скрия  В детската градина от първото разболяване на едната спрях само нея, драмата и при двете трая няколко часа. Ходещата на градина е плакала а тази вкъщи ми се тръшка. Вечерта отидохме заедно за сестра и. А когато оздравя болната, здравата ми заяви "Аз искам пак сама на градина"  Като цяло много рядко се разболяват и двете и то застъпването им е 2-3 дни след като едната се разболее, втората да се разболее и тя. В началото на 1-ва група се развали и модела на лидер и подчинен и започна борбата за надмощие в двойката. Вече втора година, често се бият и спорят и отново се търсят дори и сърдити (привързани са) . Различни личности са, мислят и действат различно, имат различен вкус за почти всичко.

Чак ми стана чудно какъв е този "педагог" да предложи такова нещо за толкова малки деца...
Сигурно има голям опит при работа с близнаци

Момичета, благодаря ви за мненията и съветите. Аз все още не зная какво да правя. Преди 2 дни ме питаха пак, но им казах, че ще изчакаме с адаптацията и тогава ще помислим пак.
Междувременно продължавам да ги заварвам все заедно да си играят.
Педагожката не я знам, миило момиче е. Не и знам и опита. В групата има още две двойки близнаци, но те са еднояйчни. Това поведение на децата ми и аз съм го забелязала много отдава, но го мислех за нещо нормално, честно казано. Все пак са от различен пол, характерите са им коренно противоположни.
Има ли някъде книжка, където мога да прочета нещо за отношенията между близнаците?
Пак ви благодаря, много ми помагате .

На мен не ми е чудно. Първо госпожите в яслата не са педагози, а медицински сестри, което е много различно. И второ погледнете на нещата от нейна (на госпожата) гледна точка - разделените близнаци са много по-лесно управляеми, по-кротки и по-лесни за гледане, от колкото когато са заедно.
michore, много книжки има и е хубаво да се четат, но трябва да се четат критично. В смисъл не приемай всичко написано за свещена истина. А и това са живи хора - всички са различни и ако нещо важи за един няма да важи за друг. Аз лично много мразя да се лепят етикети на хората и да се слагат под общ знаменател. Има близнаци и близнаци, различни деца, различни родители, различни среда и обстоятелства. Няма точни рецепти. От книгите и форумите човек може да почерпи някои идеи, но всичко трябва да е адаптирано към конкретната ситуация. Ти най-добре познаваш децата си. Наблюдавай ги, усещай ги, слушай ги, говори с тях и прави това, което според твоето усещане е най-добре за тях, без значение кой какво ти казва.

Ох, педагози са при нас, не са сестри. Ние сме в Норвегия. Каки са и един батко .

michore, извинявай, че се намесвам в темата. Нямам близнаци,но ми стана интересно да прочета мненията. Аз живея в Канада и тук е практика близнаците да се разделят в ДГ. В начало бях почти възмутена, но майки на близнаци ми разясниха защо са се съгласили на такова разделяне и наистина има логика. Все пак са различни личности и имат нужда да се изявят индивидуално. Става въпрос само за отделни групи, а по-нататък и класове. Те пак играят заедно навън и в къщи. Освен това си имат и различни приятелчета (това след 3г)
 

Заедно нека са. Близнаците имат силна връзка от малки , не бива да се делят, макар че заедно повече бели правят  задружна дружина ....

В яслата не бих ги разделила, малки са още. И без това повечето деца свикват трудно с отделянето от мама, нашите поне имат едно предимство - имат си братче/сестриче при тях.
Виж в градината съм за разделянето, стига да е удачно и за родителите - водене, прибиране, особено като нямаш помощници. Моите са в една група в ДГ, но са на различни маси, спят в двата противоположни края на спалното. През деня не са постоянно заедно в игрите. Когато едната е болна, пускам другата сама на градина. И й харесва да ходи сама. 

Това, че децата са заедно е само в тяхна полза.
Този педагог да ходи да си опресни знанията.
Нещо явно им пречат децата като играят заедно, затова са ти го казали. Я на пушенето, я на други съблазнителни дейности.

И аз не бих ги разделила на тази възраст. При нас в началото ги бяха сложили да спят на отдалечени легла, защото си говорели и пречели на другите да заспят. Госпожите в детската казват, че играят поотделно, с различни деца. Но ако единия го няма,  другият е видимо тъжен. Наложи се преди време младежът да ходи сам, защото девойката беше със счупен крак- накрая госпожата каза: водете я с гипса, че много тъгува брат ѝ. А и тя по цял ден питаше за него.

Никога не съм ги разделяла. Дори от персонала на градините винаги са приемали, че е нормално да бъдат една до друга и са ги слагали винаги в легла така, че да са възможно най-близо. Това е било само голям плюс и е помагало да се адаптират по-бързо. Има си време за всичко, ще си намерят и други приятелчета, няма да играят само помежду си със сигурност. А децата са и различни. Ако едното има по-голяма нужда от другота и така се чувства по-сигурно не виждам нищо лошо на тази възраст.

Никога не бих си и помислила да разделя близнаци, независимо от това дали са еднояйчни или двуяйчни, дали са момичета, момчета или момиче и момче 
Аз нямам близнаци, но имам брат близнак и като близнак смятам, че не е редно! Особено в детската градина! 

 Не мога да разбера защо на разделянето на близнаците се гледа като на някакво табу. Другите деца, които имат братя и сестри имат шанса да бъдат разделени поне в детската градина/училището, а близнаците трябва да вървят комплект само защото са близнаци. Ами представете си да прекарвате по 24ч. ежедневно в компанията на друг човек. Ами колкото и да го обичате ще ви писне и ще започне да ви дразни. Да, те са заедно още от утробата, но никой не ги е питал дали искат да е така и дали искат това да продължава винаги и навсякъде. Да, някои са много привързани един към друг, но дали тази привързаност не се дължи по-скоро на зависимост. В тези случаи ми се струва, че за родителите е по-лесно, но дали е непременно добро за тях може да се поспори.
 Други пък (като мойте) се намират в непрекъснато съперничество, което на моменти се превръща във вражда ако не им се дава възможност да си починат един от друг и да получат цялото внимание за себе си пък било и само  от единия родител. Много е тежко да чуеш от детето си "Не искам да имам брат!", а моите в определени ситуации са го казвали и двамата. В нашия случай разделянето дори за часове върши чудеса и е много ползотворно.
 Мисля си, че дори за привързаните близнаци разделянето от време на време за няколко часа не е толкова лошо. Все пак трябва да се научат да играят, учат и се забавляват пълноценно в отсъствието на брата/сестрата, а не да изпадат в траур.
 Относно разделянето в училище нещата са по-сложни, но би трябвало решението да се вземе съобразно характера на децата и бъдещето им развитие като отделни личности, а не удобството на родителите.
   

miramar, тук става въпрос за 2 годишни деца!
Децата не се бият, не се карат, а се търсят и искат да си играят заедно, в което аз не виждам нищо лошо 
Моето дете няма брат близнак, но не желае да си играе с всички деца в градината. Играе си само с определени деца и неговият приятел като не дойде на градина и моето дете всеки път ме информира, че въпросното дете не го е имало и е тъжен. Аз трябва ли сега да го преместя и да се притеснявам? 
Една не малка част от децата преживяват шок при тръгването на градина. Децата на michore не само, че са тръгнали на ясла, ами и са я сменили, което също се отразява на децата и понеже има е малко смяната на яслата, дайте и да ги разделим 
С брат ми сме били заедно в детската градина, след това в училище до един период и чак след това се разделихме. След време завършихме един и същи университет 
Не смятам, че сме увредени или, че ни има нещо, дори съм на мнение, че периодът, през който бяхме заедно, ни се отрази добре. Помагахме си, биехме се, търсихме се, разделяхме се и да имаше съперничество, но то ни се отразяваше положително според мен.
В момента живеем в различни държави и всеки си има неговият живот и по нищо не се различаваме от останалите. 
Не всичко, което се практикува в другите държави е правилно!
Ако децата сами искат да са разделени е едно, но ако не искат е съвсем друго и според мен не е редно възрастите да ги разделят при условие, че дори не се налага!

  Да, тук всички изказали се по темата са съгласни. Това е едно от предимствата да имаш близнак - по-лесна адаптация. Друго си е да има човек от семейството на близо и да изживявате новостите заедно. Едва ли някой има намерение да им го отнема. Просто ме дразни това че тук едва ли не се заклеймява изобщо идеята и възможността близнаци да бъдат разделени. Щом педагог е предложил тази мярка възможно е да е видял нещо - като например твърде голяма зависимост един от друг. Аз на мястото на майката също едва ли бих се съгласила на толкова ранен етап, но бих имала едно наум и евентуална готовност да бъдат разделени по-късно ако има показания за това.  Ето аз моите бих ги разделила в различни групи, но няма такава възможност. Винаги е по-добре да има избор, отколкото да няма. Доколкото разбрах никой не притиска авторката да ги разделя, просто ѝ е предложено, в което няма нищо лошо.

Едва ли, не ми си вярва. 
При близнаците доста често има следният проблем: Едният ревне и другият започва да реве, ама защо реве и той не знае  А като са разделени, този проблем е решен
Ще дойде време, когато децата ви ще искат да са разделени или наистина ще се наложи, но до тогава ги оставете да се радват едно на друго и да си играят заедно, щом така искат 
Оставете ги сами да си решават! 

Авторката обясни, че разделянето е не в отделни групи изцяло а вътре в самата група делене на групички при заниманията. При малките това трае минути според мен. А през останалото време ще са си заедно. На нейно място аз бих опитала, предполагам ако не се получи пак могат да се съберат заедно. Без да си опитал предварително няма как да знаеш как ще се отрази една такава раздяла на децата.
Като по-малки аз имах голямо желание да ги разделям няколко пъти в седмицата за по 1-2 часа (това когато са вкъщи, в яслата нямах избор да са в отделни групи), на който и да предложех беше против. Явно отстрани погледнато децата ми са близначките, т.е. едно цяло и личностите в тази двойка са без значение. Имах усещане че им е нужна свобода на избор дали ще са със сестра си във всяка игра или не. По мои наблюдения се оказах права, вече в диалог често чувам "Аз искам сама а не със сестра ми" Вечер често едната играе сама в детската стая а другата си взима каквото и трябва и отива в дневната, сами се делят и после се обичат още повече. Баща им от своя страна ги насърчава да играят заедно, точно след 2 минути тича да ги разтървава преди да са се наранили в боя 

И моето мнение, като близнашка майка, с близнаци на 3г.6м вече, но посещавали и ясла от 2г.2м.
Не бих ги разделила!
Адаптацията ни мина много бързо и го отдавам на това, че си бяха двамката!
Знаете ли в яслата колко са неорентирани, щурат се, лутат се, не знаят какво да правят, погледите им уплашени... Със сигурност, това че имаха близък човек до себе си им помогна много!
И в градината не бих ги разделила!
Евентуално в училище, ако те сами пожелаят!

Заедно!

Моите са с 2 месеца по-малки от тези на авторката на темата. В яслата са заедно, в градината възнамерявам да ги разделя в отделни групи.

Да поосвежим малко темата 
Моите момчета ходят ма ясла вече втора година, в една група са  и въобще не ми е минавало през ума да ги разделям. По скоро съм се замисляла какво ще стане ако единия го пратя при едната баба, а другия - при другата на 400км. разстояние. И съм сигурна, че ще настане жив ад. Не си ги представям разделени на тази възраст. А може и да греша
За в бъдеще - не знам, както дойде. Ако се наложи за тяхно добро, бих ги разделила. Но за мен лично  е много добре да си имаш опора/ дразнител/ конкурент/ приятел/ последовател и т.н. още от малък. Няма по-голямо щастие от това да гледам близнаците ми как си играят и колко много се обичат. А пък то живота, за съжаление, постепенно ще ги отдалечава един от друг.

И за мен!