Близнаци в ясла-заедно или не?

И аз не бих ги разделила на тази възраст. При нас в началото ги бяха сложили да спят на отдалечени легла, защото си говорели и пречели на другите да заспят. Госпожите в детската казват, че играят поотделно, с различни деца. Но ако единия го няма,  другият е видимо тъжен. Наложи се преди време младежът да ходи сам, защото девойката беше със счупен крак- накрая госпожата каза: водете я с гипса, че много тъгува брат ѝ. А и тя по цял ден питаше за него.

Никога не съм ги разделяла. Дори от персонала на градините винаги са приемали, че е нормално да бъдат една до друга и са ги слагали винаги в легла така, че да са възможно най-близо. Това е било само голям плюс и е помагало да се адаптират по-бързо. Има си време за всичко, ще си намерят и други приятелчета, няма да играят само помежду си със сигурност. А децата са и различни. Ако едното има по-голяма нужда от другота и така се чувства по-сигурно не виждам нищо лошо на тази възраст.

Никога не бих си и помислила да разделя близнаци, независимо от това дали са еднояйчни или двуяйчни, дали са момичета, момчета или момиче и момче 
Аз нямам близнаци, но имам брат близнак и като близнак смятам, че не е редно! Особено в детската градина! 

 Не мога да разбера защо на разделянето на близнаците се гледа като на някакво табу. Другите деца, които имат братя и сестри имат шанса да бъдат разделени поне в детската градина/училището, а близнаците трябва да вървят комплект само защото са близнаци. Ами представете си да прекарвате по 24ч. ежедневно в компанията на друг човек. Ами колкото и да го обичате ще ви писне и ще започне да ви дразни. Да, те са заедно още от утробата, но никой не ги е питал дали искат да е така и дали искат това да продължава винаги и навсякъде. Да, някои са много привързани един към друг, но дали тази привързаност не се дължи по-скоро на зависимост. В тези случаи ми се струва, че за родителите е по-лесно, но дали е непременно добро за тях може да се поспори.
 Други пък (като мойте) се намират в непрекъснато съперничество, което на моменти се превръща във вражда ако не им се дава възможност да си починат един от друг и да получат цялото внимание за себе си пък било и само  от единия родител. Много е тежко да чуеш от детето си "Не искам да имам брат!", а моите в определени ситуации са го казвали и двамата. В нашия случай разделянето дори за часове върши чудеса и е много ползотворно.
 Мисля си, че дори за привързаните близнаци разделянето от време на време за няколко часа не е толкова лошо. Все пак трябва да се научат да играят, учат и се забавляват пълноценно в отсъствието на брата/сестрата, а не да изпадат в траур.
 Относно разделянето в училище нещата са по-сложни, но би трябвало решението да се вземе съобразно характера на децата и бъдещето им развитие като отделни личности, а не удобството на родителите.
   

miramar, тук става въпрос за 2 годишни деца!
Децата не се бият, не се карат, а се търсят и искат да си играят заедно, в което аз не виждам нищо лошо 
Моето дете няма брат близнак, но не желае да си играе с всички деца в градината. Играе си само с определени деца и неговият приятел като не дойде на градина и моето дете всеки път ме информира, че въпросното дете не го е имало и е тъжен. Аз трябва ли сега да го преместя и да се притеснявам? 
Една не малка част от децата преживяват шок при тръгването на градина. Децата на michore не само, че са тръгнали на ясла, ами и са я сменили, което също се отразява на децата и понеже има е малко смяната на яслата, дайте и да ги разделим 
С брат ми сме били заедно в детската градина, след това в училище до един период и чак след това се разделихме. След време завършихме един и същи университет 
Не смятам, че сме увредени или, че ни има нещо, дори съм на мнение, че периодът, през който бяхме заедно, ни се отрази добре. Помагахме си, биехме се, търсихме се, разделяхме се и да имаше съперничество, но то ни се отразяваше положително според мен.
В момента живеем в различни държави и всеки си има неговият живот и по нищо не се различаваме от останалите. 
Не всичко, което се практикува в другите държави е правилно!
Ако децата сами искат да са разделени е едно, но ако не искат е съвсем друго и според мен не е редно възрастите да ги разделят при условие, че дори не се налага!

  Да, тук всички изказали се по темата са съгласни. Това е едно от предимствата да имаш близнак - по-лесна адаптация. Друго си е да има човек от семейството на близо и да изживявате новостите заедно. Едва ли някой има намерение да им го отнема. Просто ме дразни това че тук едва ли не се заклеймява изобщо идеята и възможността близнаци да бъдат разделени. Щом педагог е предложил тази мярка възможно е да е видял нещо - като например твърде голяма зависимост един от друг. Аз на мястото на майката също едва ли бих се съгласила на толкова ранен етап, но бих имала едно наум и евентуална готовност да бъдат разделени по-късно ако има показания за това.  Ето аз моите бих ги разделила в различни групи, но няма такава възможност. Винаги е по-добре да има избор, отколкото да няма. Доколкото разбрах никой не притиска авторката да ги разделя, просто ѝ е предложено, в което няма нищо лошо.

Едва ли, не ми си вярва. 
При близнаците доста често има следният проблем: Едният ревне и другият започва да реве, ама защо реве и той не знае  А като са разделени, този проблем е решен
Ще дойде време, когато децата ви ще искат да са разделени или наистина ще се наложи, но до тогава ги оставете да се радват едно на друго и да си играят заедно, щом така искат 
Оставете ги сами да си решават! 

Авторката обясни, че разделянето е не в отделни групи изцяло а вътре в самата група делене на групички при заниманията. При малките това трае минути според мен. А през останалото време ще са си заедно. На нейно място аз бих опитала, предполагам ако не се получи пак могат да се съберат заедно. Без да си опитал предварително няма как да знаеш как ще се отрази една такава раздяла на децата.
Като по-малки аз имах голямо желание да ги разделям няколко пъти в седмицата за по 1-2 часа (това когато са вкъщи, в яслата нямах избор да са в отделни групи), на който и да предложех беше против. Явно отстрани погледнато децата ми са близначките, т.е. едно цяло и личностите в тази двойка са без значение. Имах усещане че им е нужна свобода на избор дали ще са със сестра си във всяка игра или не. По мои наблюдения се оказах права, вече в диалог често чувам "Аз искам сама а не със сестра ми" Вечер често едната играе сама в детската стая а другата си взима каквото и трябва и отива в дневната, сами се делят и после се обичат още повече. Баща им от своя страна ги насърчава да играят заедно, точно след 2 минути тича да ги разтървава преди да са се наранили в боя 

И моето мнение, като близнашка майка, с близнаци на 3г.6м вече, но посещавали и ясла от 2г.2м.
Не бих ги разделила!
Адаптацията ни мина много бързо и го отдавам на това, че си бяха двамката!
Знаете ли в яслата колко са неорентирани, щурат се, лутат се, не знаят какво да правят, погледите им уплашени... Със сигурност, това че имаха близък човек до себе си им помогна много!
И в градината не бих ги разделила!
Евентуално в училище, ако те сами пожелаят!

Заедно!

Моите са с 2 месеца по-малки от тези на авторката на темата. В яслата са заедно, в градината възнамерявам да ги разделя в отделни групи.

Да поосвежим малко темата 
Моите момчета ходят ма ясла вече втора година, в една група са  и въобще не ми е минавало през ума да ги разделям. По скоро съм се замисляла какво ще стане ако единия го пратя при едната баба, а другия - при другата на 400км. разстояние. И съм сигурна, че ще настане жив ад. Не си ги представям разделени на тази възраст. А може и да греша
За в бъдеще - не знам, както дойде. Ако се наложи за тяхно добро, бих ги разделила. Но за мен лично  е много добре да си имаш опора/ дразнител/ конкурент/ приятел/ последовател и т.н. още от малък. Няма по-голямо щастие от това да гледам близнаците ми как си играят и колко много се обичат. А пък то живота, за съжаление, постепенно ще ги отдалечава един от друг.

И за мен!