Нека мили майки, започнем една борба за това, какви храни се предлагат, продават и с какво храним нашите деца. Какъв въздух дишат, каква вода пият и защо лекарите ни приемат, като предмет от който могат да изкарат някои лев, а не мислят за здравето ни. Ние майките трябва да знаем отговора на всички тези въпроси и да се борим за здравето и живота на нашите деца.
Небето, земята и човекът
есе написано от Михаил Николаев Николов, ученик от Хв клас на 93 СОУ “ Александър Теодоров - Балан ” - който вече не е между нас на Земата и надявам, се е разбрал има ли небе?
Що е небе? Този въпрос са си задавали от античността до наши времена поколения учени, писатели и обикновени хора. Може ли да се достигне небето, едно ли е или са много, кой живее на него (тях)? Ако земята е мястото, върху което човек се ражда, от което се изхранва и в което отива след смъртта си, то що за място е небето? Небето е част от природата. Небето, според мен, е необятната Вселена, частица от която е и нашата Земя.
А какво всъщност е човекът? Най-висшето живо същество на планетата Земя? Хората са твърде заети със себе си и своите проблеми и не могат или не искат да отделят от скъпоценното си време за такива незначителни размисли за небето и земята. Някои искат да победят природата и да властват над нея, а други - мечтатели - смятат, че откриват себе си чрез докосването си до природата.
И аз като всички мечтатели искам да докосвам необятното пространство, наречено небе, да преоткривам нови звезди и планети, да обикалям майката-земя и да се любувам на нейните прекрасни пейзажи.
Често си мисля обаче, не е ли човекът само прашинка във вечната Вселена, нищожество, което се опитва да надвие вечната Природа. Понякога той, малкият човек, е готов да покори звездите, да опознае небето, за да открие истината за себе си чрез докосване до природата. Така той разбира колко много е зависим от земята и от това небе, към което винаги е насочен погледът му. Но така той усеща и неотразимата красота и вечна хармония, които царят в природата и които са постоянен стремеж за човека.
Мисля си обаче също така това висше творение на природата, Човекът, наистина ли е такова разумно същество? Изправени един срещу друг, забързани в своето ежедневие, не забравяме ли красивите уроци на природата? Насилието и войната не стават ли част от живота ни и не свикваме ли твърде лесно с омразата и смъртта?
Небето, земята и човекът
есе написано от Михаил Николаев Николов, ученик от Хв клас на 93 СОУ “ Александър Теодоров - Балан ” - който вече не е между нас на Земата и надявам, се е разбрал има ли небе?
Що е небе? Този въпрос са си задавали от античността до наши времена поколения учени, писатели и обикновени хора. Може ли да се достигне небето, едно ли е или са много, кой живее на него (тях)? Ако земята е мястото, върху което човек се ражда, от което се изхранва и в което отива след смъртта си, то що за място е небето? Небето е част от природата. Небето, според мен, е необятната Вселена, частица от която е и нашата Земя.
А какво всъщност е човекът? Най-висшето живо същество на планетата Земя? Хората са твърде заети със себе си и своите проблеми и не могат или не искат да отделят от скъпоценното си време за такива незначителни размисли за небето и земята. Някои искат да победят природата и да властват над нея, а други - мечтатели - смятат, че откриват себе си чрез докосването си до природата.
И аз като всички мечтатели искам да докосвам необятното пространство, наречено небе, да преоткривам нови звезди и планети, да обикалям майката-земя и да се любувам на нейните прекрасни пейзажи.
Често си мисля обаче, не е ли човекът само прашинка във вечната Вселена, нищожество, което се опитва да надвие вечната Природа. Понякога той, малкият човек, е готов да покори звездите, да опознае небето, за да открие истината за себе си чрез докосване до природата. Така той разбира колко много е зависим от земята и от това небе, към което винаги е насочен погледът му. Но така той усеща и неотразимата красота и вечна хармония, които царят в природата и които са постоянен стремеж за човека.
Мисля си обаче също така това висше творение на природата, Човекът, наистина ли е такова разумно същество? Изправени един срещу друг, забързани в своето ежедневие, не забравяме ли красивите уроци на природата? Насилието и войната не стават ли част от живота ни и не свикваме ли твърде лесно с омразата и смъртта?