Пролет идва вече, радва й се ЯНУАРСКОТО човече! (52)

Елч, голям юнак отглеждаш явно. 
Искам да ти кажа, че това, че Дара я влече смятането никак не е лошо, щом й харесва. Аз като гледам Зорница май не е много по числата, но вече има солиден репертоар от стихчета и песнички, които рецитира/ пее и явно ще е по творчеството. И това без да ходим на градина активно. Последно я записах на една английска занималня, правят много нещица и й е много интересно, но нямам възможност да я водя повече от 2-3 пъти седмично, че са бая схеми, а й не си поплюват с таксите. 

Нощни, много интересно ми стана това, което пишеш. Сипвай ни още инфо, много е полезно. Благодаря! 

Мохита, не мога да споделя опит, защото нашите баби са под ръка и живеем в собствено жилище, но напълно разбирам притесненията ти. И все пак премислете добре всички варианти, защото въпреки, че има много въпросителни и със сигурност ще срещате много трудности, всички усилия си заслужават, неописуемо е. 

Мрм, малък е още Боян и се влияе силно от кака си, но ще му дойде време и за мъжки игри. Доста момченца минават през такива периоди, но това нищо конкретно не значи. Играе си детето, дето вика Нощни, това са нещата от живота. 

Емили, мерси за инфото, ще потърся и аз да я разгледам и може да я взема на Зори. 

Люба, къде обикаляте? Разказвай, нали знаеш, че попиваме впечатления! 

Ако ще те успокоя, това е единствената причина, поради която бебе номер 2 НЕ е на път. Обсъждаме го и много, много говорим и го искаме, но всички тези външни фактори са ни притиснали прекалено много, за да "си го позволим". За логистиката нямаме чак такъв проблем, но финансите, кредитите и всичко останало е сериозна пречка! Лично аз, докато не започна да имам поне една идея по-стабилни финанси трудно мога да мисля за второ дете. Боби изкарва достатъчно, но сме 4 човека в къщи. И на една заплата не става....

Прегръдки!
Ние сме с непрекъснато растящи кредити. Сега наскоро ни се скапа тотално покрива, колата също, та се наложи пак да опрем до кредит за да скалъми положението. Общо взето половинати (даже малко отгоре) приходи отиват за погасяване на ипотека и други кредити.

В момента работим по план за предсрочно погасяваме, надявам се да успеем. За сега върви много обнадеждаващо, дано удържим фронта. Ако успеем живот и здраве за 6 години ще погасим всичко, което супер (сравнено с перспективата още 17 години да влачим импотека  ).

Аз не работя, нямам и намерение за момента да го правя, така че сме само на заплатата на мъжа ми и от време на време от моите консултации, но те са малко напоследък. Доста се изморявам и не мога да поемам много ангажименти.

Баби и дядовци нямаме на лесно. Майка ми работи, баща ми е далеч. Свекърва ми също е далеч. Въпрос на мотивация и планиране общо взето е самото гледане на децата.

Буби, кажи какво те интересува, ако мога ще споделя полезно инфо по въпроса!  

 

Явно изоставам много с номер 2   но Буба нито познава цифри,букви,цветове.....пък камо ли да чете и смята Ама пък нещо не съм се притеснила в тая насока
Люба

Мохита - и аз ще те посъветвам да си премислите и набележите "+"  и "-" . Аз не мога да съм ти много в полза защото имам баба и дядо на разположение и общо взето с тях се оправям. Без тях - признавам си,че ще е трудно. Особено пък когато само единия родител се нагърбва с всичко около децата - взимане,водене,лекари, болнични... Със сигурност обаче още едно бонбонче в къщи си е голям плюс Пожелавам ти да вземете правилното решение

Нощни - малко остана и при теб да се появи номер 3 Кога се очаква голямото събитие?

Елч - ех,какъв мъж само ...... Каквато и да му е зодията - жив и здрав да ти е, детенце ще ти е, все ще си го обичаш

Буби - ами как е каката... определено вече е по-добре в общуванията си Но и на 80 да стане /дай Боже / пак няма да е от най-отворените,нали знаеш - то или ти идва отвътре, или не Е, ако бяхме пък всички еднакви - нямаше да е интересно. Определено обаче си има мноооого положителни качества, каквито пък други си нямат

Емили


Хубава вечер момичета!

Рал 
Термина ми е средата на септември. Пък кога ще реши да се появява Зелката - Божа работа.

Нощни  Като се сетя с Искрен как се беше запънала за нормалното раждане мислила съм те тогава много да знаеш Сигурна съм,че и сега всичко ще е наред Важното е да се мисли позитивно / не че аз съм голяма оптимиска,де , ама се старя /

Знаете ли момичета, бях останала с впечатление, че Сами е единственото дете, което не знае цифрите, буквите, цветовете и т.н. Много се притеснявах. Логопедката каза да наблегнем основно на цветовете - понякога ги бърка, понякога ги казва много точно. На този етап те били важни, както и разбира се фината моторика.

Рал, аз като малка бях точно като Али Винаги когато пишеш за нея, все едно ме връщаш в моето детство.  Прекрасна е точно такава, каквато е! 

Мрм, мисля точно като Нощни за игрите. И Сами в яслата ми казаха че играе с кукли, сервизчета, нарежда, готви. В къщи не, но той няма такива играчки. Но нали ви бях писала, че искаше кукла Барби - ами купих му.

Мохита, помислете и преценете кое ще натежи. На нас например ни е доста  трудно финансово, добре, че нашите, макар и пенсионери помагат. И физически и финансово. Обаче пък толкова се радвам, че Сами го има. Децата са най-великото нещо, колкото повече, толкова по-хубаво. Но си има и разходи по тях, и колкото по-големи стават, и разходите се увеличават.
Вярвам, че ще вземете най-доброто решение за момента.

Много ми се спи, и вече забравих какво исках да кажа. Лека нощ, и много се радвам, че пишете!


 

Мохита, аз мисля, че е важно да сте сигурни, по-добре да се изчака, от това да се прибързва. Голямата разлика има плюсове.
Отивам на ресторант, та Буби утре ще разказам

Леле момичета много съм завеяна. Не знам какво е станало обаче мамата не ми показва новите отговори от темата и си викам: Какво стана с тези хора две седмици не пишат. Чак така никога не е било   И сега влизам уж да побутна темата, а то 5 нови страници  

Та да започна

Дейзи честит ти рожденик на патерици. Да е жив и здрав.
Елч и на мен ни е много мъчно като чета за Дара. Много гадно така.   и на двете.
Емили изпуснала съм какво е станало с Маринка, но се радвам, че сте се разбрали.

Рали съжалявам за загубата.

Калоян също хич не иска да говори с непознати хора. Това "чао", "здравей" е абсурд да ги каже. Виждаме ме се от време на време с една приятелка, на която детето и е колкото Калоян и двамата са адаши. И Калоян почти всеки ден ме пита: Мамо кога ще се видим с Калоян? И накрая като се видим, нашия не мога да го накарам да отиде при другия Калоян.

Калоян знае доста от буквите. Не знам точно колко. Понякога четем буквите от номерата на колите. Като четем приказка той казва буквите от заглавието. Ако случайно забравя, той старателно ми напомня, че сме забравили да кажем буквичките. Цифрите още не ги знае. В момента е на вълна минути. Знае някои цветове, но определено още ги бърка.

Калоян също готви. Даже му подариха кухня за рождения ден. Детето си готви в нея. От друга страна баща му се занимава с него като ритат заедно топка, ремонтират и най-мъжкото занимание -  къпят Деница заедно и тн

За страховете - единственото, от което е показвал страх беше да си покаже пишлето на хирурга и то преди да ходим да го забелят. Само да го диагностицират до каква степен не е забелен. Въобще не искаше да си събуе гащите и изпадна в някакъв див ужас и ревеше ужасяващо. Тогава бях като втрещена. По нищо не беше показвал, че има някакв срам или пък страх.

Мохита ние също нямаме баби при нас. Сама си ги гледам. Знам, че ако им се обадя да дойдат, веднага ще го направят (не сме от случаите, в които бабите и дядовците не се интересуват от внуците си), но пък и те си имат работа и ми е съвестно да ги занимавам. Единствено за малко ги бях ангажирала, като се роди Деница. Засега финансово се справяме, но и ние изплащаме заем, ще ни се наложи да си вземем кола (което са още разходи), с работата засега нямам проблеми. И аз понякога се чудя как ще я караме като порастнат децата и станат повече разходите около тях, но вярвам, че ще можем да се справим. ТМ няма ли възможност да ти помага?

Май се изписах 

Мохита, ние сме с кредит и почти без баба /майка ми днес за 1-ви път взе Боян да спи у тях, защото Михаела е с вирус - иначе никога не ги гледа за повече от 2-3 часа/, но честно да си кажа, че ако не бях си застъпила майчинствата щеше да ми е доста трудно. Седях си 5 години вкъщи и си ги гледах. Когато Боян стана на 3, а Михаела на 5 почнах работа и то при условие, че мъжът ми може да работи от нас и да гледа болни деца. Тоест ако бях прескочила разликата от 2 години по-скоро щях да мисля за второ, когато първото наближи възраст за училище, за да помагам. Но разбира се децата са богатство и съм сигурна, че ако имате желание, ще се справите когато и да решите. А и второто се гледа много по-лесно За третото ще чакам смелите да разправят как е.
Емили, мерси и на теб. Вече ми е по-спокойно за игрите на Боян. А защо реши, че само Сами не знае тези работи? Аз нали все с 5+ годишни комуникирам и те не знаят всички букви и цифри, а на 3 пък съвсем.

мохита, не мога да кажа, че и мен не ме тормозят въпросите, които си задаваш ти, но за мен винаги е било приоритет да имам повече от едно дете. това е така понеже аз съм сама и още като малка си обещах, че няма да остана с едно детенце. освен това съм на мнение, че дупе знае и 2 и 200. ние изплащаме кредит, който е 3 пъти колкото заплатата ми и ще го изплатим като станем на 63 години - ей го е къде е!  е, имам баби и те ми помагат много, ама са си плашливи - болни деца не гледат  и все пак смятам, че желанието е по-важно от всичко останало, на другото му се намира колая.

никога не съм знаела, че на тази възраст не всички познават цветове, букви, цифри и т.н. дара знае половината букви още от 2-годишна от един детски таблет. нашите букви (нейната, моята, на мм и на баби и дядовци) може и да ги пише криво-ляво, е далече е от калиграфията де . аз се бях запритеснила в един период, че не се интересува от останалите букви ама като се заприказвахме тук и реших, че има време и няма да го мисля.

амнезия, все забравям да ти кажа, че Деница е прекрасна. всеки път като пуснеш снимка и очите ми остават в нея. много готина мацка ще е, да ви е жива и здрава!

а това за общуването не мислите ли, че се променя с възрастта?
аз като малка съм била много общителна и приказлива, не че сега съм затворена, ама ми е трудно с нови хора, по-притеснителна станах още като тийн. а мм пък е бил болезнено срамежлив като дете, а сега е супер отворен и общителен.

Нощни, стана ми интересно за това, което написа за периодите, в които момчетата и момичетата се обръщат повече към единия родител или към другия. Просто като че ли никъде не съм засичала нищо по темата, а то освен интересно е и добре да се знае. 

Снощи бяхме на сватба на братовчед на ММ. Честно да си призная, ако имаше вариант да оставя децата на нашите, щях, но те пък отсъстваха от града, та бяхме в пълен състав. В 9:30ч с ММ вече нямахме търпение да се приберем, за да си починем малко. То беше едно непрестанно търчане ту след малкия, ту след Зорница, понеже ресторантът беше градина на няколко нива и тя периодично изчезваше от полезрение с една тумба деца, предвождана от супер диво момченце, което мислеше само глупости и бели. Тааа... добре, че се прибрахме да си починем малко. ММ вика "разходихме зверилника, наиграха се, стига ни толкова..." 

В момента изучавам семейните констелации, там го има това нещо. Но съм го срещала и на други места. За съжаление не си спомням къде. 

Eмили, благодаря ти мила 

Ние бяхме в София тези дни. В събота сутринта изпратихме каката. Чухме се когато кацна в Мюнхен, беше впечатлена, че всички са усмихнати и учтиви. А после много хареса и Кьолн. Днес ми обясняваше колко красиво е там.
Ние сме без баби, бяхме с ипотечен и потребителски кредит, сега вече само с два потребителски и двамата работим. Причината за голямата разлика между двете, не е заради липсата на финанси и на баби наблизо. 
Отивам да спя, че съм адски уморена, а утре съм на работа.

Здравейте момичета. Аз съм болничен днес, че Марти кашляше сутринта и го оставих вкъщи.
Първо благодаря на всички за съболезнованията

Елч, как ще раждаш, нормално ли предвид мерките на човека?

Пепита, ти много бързо намери нова работа, браво на теб

Мохита,  аз съм в абсолютно същата дилема като теб. Ние нямаме кредити, но нямам кой да ми помага, ако да имам баба и дядо пенсионери в СФ. ММ пък не знае какво е да вземе болничен за гледане на дете, с една дума все аз си тегля теглото. Не знам кога ще ме уволнят. Та всъщност най-много ме притеснява, че цялата тежест ще падне на мен.
Ето сега например нашата градина затваря от 14 юли поне до средата на септември за планови ремонт. И в момента съм търсене на частна градина, която не знам как ще плащам, защото съвсем сме се занулили покрай тоя строеж.

Иначе за игрите да ви кажа честно не ми остава много време за занимания с Мартин признавам си го честно. Той още не разпознава цветовете, не може а и не иска да се научи да кара колело, обича да готви, даже от време на време иска да ме гримира. Бая доста детски гледа , просто защото все съм сама с него и това е единствения начин да свърша нещо.

И ние сме в неделя на сватба, която е дневна и се чудя дали ще издържи Мартин, но няма на кой да го оставя. То друг е въпроса, че и аз ще окапя на 4тия час Нещо ми е много уморено напоследък, все някакво тичане нагоре надолу, на всичкото отгоре още не мога да свикна с новата къща, новите легла, неудобни са ми и не се наспивам. Направо отивам с кеф на работа, много хубаво си почивам там

Елч, аз съм била като твоя мъж- болезнено срамежлива, сега нямам проблем с общуването, но като цяло обичам да съм сама. Мартин беше много контактен, сега на моменти не иска да играе с нови деца, като цяло има деца, с които веднага започва да играе и други, които само гледа отстрани. има някои неща, с които е странен. Например в момента е на тема сламки- постоянно дъвче и държи сламка, преди късаше едни хартийки, като бебе си щипеше гушката. Все нещо иска да мачка в ръцете си. Сега децата по площадките все ме питат лельо, той защо е със сламка. Не знам трябва ли да се притеснявам, просто го приемам какъвто е. Иначе говори и реагира нормално
 Иначе и той е бъзльо, вчера от един папатак опищя света, а преди това искаше да лови един космат паяк с голи ръце, аз вече висях от полюлея, брррр ужасно мразя паяци. Страх го е и от кучета, е не чак до степен на истерия, но е бъзльо и то май аз го направих такъв, защото все треперя покрай него. ММ ми се кара, но какво да направя, страх ме е. Вчера го оставихме за 3 часа на дядо му, треперила съм през цялото време. Заварих го омазан в кръв, бъркал си в носа и шурнало. Въобще не мога да гласувам доверие на баби и дядовци.

Абе в този ред на мисли, на вашите деца случвало ли ви се е да тече кръв от носа. На Марти вече 3-4 пъти му тече последните няколко месеца.