Езикът е богатство

Ами китайският е... мноооооого обемен. Не знам как иначе да го обясня. Започвам с най- лесното- граматиката. Има 1-2 уловки, но не са нещо особено и веднъж схванеш ли ги после е лесно. Това, което може да е подвеждащо- нямат бъдеще време и често не употребяват частицата за минало такова, падежи също нямат и смисълът трябва да се разбира от контекста. А за да разбереш контекста ти трябва значително богат речник. И тук идва "мноооогото обем"- йероглифите.  Изписването на отделните им "чертички" става последователно и в началото се учи откъде започваш и коя след коя пишеш. Свиква се, след месец вече се прави автоматично. Изговарянето ( съответно и разбирането на нещо чуто) е доста по- сложно. Има 5 вида интонации и в зависимост от тях се променя значението, т.е. вместо " Ще изям една супа" можеш да кажеш " Дай една цигара" примерно. Без да променяш сричките, които казваш, а само интонацията си. А в същото време ако искаш да го напишеш йероглифите са съвсем различни. Та при диктовка трябва доста да се внимава.  Най- общо казано- учиш веднъж изписването на йероглифа, значението му и произношението- pinyin. За сега друго сложно не съм срещнала. За разлика от френския, където всяко правило си има поне по едно излкючение. И изклчение на изключението, което всъщност е като правилото, но то си има изключение, което е като първото изключение, а също и такова изключение, което си е съвсем отделно и няма нищо общо с другите...  Училите френски ще ме разберат. В този ред на мисли, за мен най- трудната граматика е френската, а най- приятен за ухото е италианският. Също много харесвам финландския акцент- имам познат финландец и обожавам да си говорим било на немски, било на английски   

Хубава тема, ще чета с удоволствие.
Харесвам почти всякакви езици и коментарите за тях са ми интересни. Тъй като съм от поколение което учеше руски, съответно знам езика. Интересно е, че от училище нямах кой знае какви познания, а една друга моя страст доведе до това да си обогатя речника. Преди години започнах да гледам азиатско кино и понеже на български нямаше кой знае какъв материал открих руските ресурси  Това доведе до безгранична любов към китайски(конкретно мандарин), корейски, японски, напоследък тайландски  Изключително ми е мелодичен японския.
Наложи ми се да уча и немски и сега с удоволствие обогатявам знанията си.

На мен точно азиатските езиците никак не ми галят ухото. Прекалено различни са ми, като интонация, насеченост, всичко. Пробвах да гледам някой и друг азиатски сериал, ми не ме грабва, не става, точно заради езика, една девойка имаше в главната роля, ми така приказваше... Дори музиката им ми е прекалено странна с тези полутонове.

Неприятни езици са ми цигански, арабски и всички
доближаващи се до тях.

А аз се влюбих точно в музиката. Зависи на какъв точно сериал или филм си попаднала. Особено ако се нацелила корейски сериал с дежурната кифла  . Обаче е факт, че последните години точно азиатската музика е в страхотен възход и печели все повече почитатели.

Аз същи не харесвам цигански, дори турски ми е неприятен като звуечене. Но е факт, че са малко езиците които не харесвам.

Наскоро гледах за пръв път тайландски и първото ми впечатление бе - УжасТ  езика е меко казано изпитание за ушите  гледах със силно намален звук, обаче се случи парадокс. Постепенно свикнах или по точно попаднах на точния певец-актьор и сега дори слушам музика на въпросния език 

Влюбих се точно в музиката на италиански и от там
и интереса към езика.Мисля, че няма по-лесен и мелодичен
език от италианския и най-важното - както се говори, така се и пише.
Жалко, че е неприложим извън страната.

Френски не обичам , а съм го учила 8 години в училище .  Не понасям французите на 80 % , тези които съм имала честа да срещна лично и от там непоносимостта към езика и най вече упорството им да говорят на френски след като аз ясно съм заявила , че не разбирам. Категорично казват , че не знаят английски , за да си фъфлят на техния език , все едно аз съм им виновна за 100 годишната война с Англия, но като знаят , че наистина няма кой да ги разбере , а тя имат интерес да се разберат , набързо го проговарят. Превзет народ , с голямо самочувствие .

Немския го  мразех преди , още като го чуех , сега го харесва, но ми е труден и не смятам за сега да го почвам да го уча. Стига ми да си ги пооправя другите.

  Има голяма доза истина в това, което си написала. Чуждите езици са ми с висок приоритет сред личните интереси. Учител по френски съм. Една не малка част от французите наистина не знаят чужди езици. Други, ако говорят английски, доста често може и да се правят на "три и половина" и да си говорят на френски, без да се интересуват дали събеседника им разбира или не.  От личен опит веднага мога да споделя не малко примери - човек, работещ във фирма и владеещ английски пише имейл на французи на английски, като универсален език за комуникация. Французите, очевидно разбрали имейла на английски, защото отговарят адекватно, връщат отговор на френски. Така е, големи шувинисти са. Въпреки че не е много редно така да се обобщава на едро, но като цяло не ги харесвам, не ми допада маниерът им, но езика много обичам. Слабост ми е. Още от малък го учех с огромно желание. С нищо друго не съм се хващал с толкова голям ентусиазъм. Уча го от 10-годишен. Оттогава минаха 18 години. Успях само един език да науча, но поне се радвам, че 1 владея както трябва. Никога няма да забравя как реших да уча френски. След 4-ти клас, имаше елементарни изпити по български и математика, съответно ако искаш да учиш от 5-ти клас нататък в по-елитна паралелка със засилено изучаване на български или математика. Съответно и двете паралелки бяха с изучаване на английски. С математиката и всички точни науки сме крайни врагове, та държах изпит по литература, някакъв елементарен преразказ беше, явих се и ме приеха. Лятната ваканция чух една песен на Céline Dion - Pour que tu m'aimes encore (За да продължиш да ме обичаш) и това беше решаващ момент в моя живот. Тръшнах се, че искам да уча френски и се запънах като магаре на лед с детския си акъл тогава. Майка ми ходи септември да ме отписва от литературната паралелка, в която ме бяха приели и за която бях държал изпит, за да ме запише във френска паралелка. А там бяха най-изпадналите, "каймака на утайката" дето се казва. Директорите са я гледали като натровени и няколко пъти са я питали: "Г-жо, Вие сигурна ли сте? Той е приет, положил е изпит, издържал го е... Имайте предвид, че във френските паралелки учат най-слабите ученици"...   После френска гимназия, френска филология и сега съм от другата страна. Не се търси много, няма много голям интерес към него, но и до ден днешен не съжалявам, че направих този избор.  Английски в никакъв случай не мога да кажа, че говоря. Никога и един урок по английски не седнах да науча. Всичко, което знам, съм го попил от обща култура. Ако чета написан текст пред себе си, разбирам поне на едно 80, 85% написаното, да се отпусна да говоря - абсурд. Не ми идват на ум думите просто. Много ми се иска да се захвана с английски. Както имам понятие до известна степен, а и при положение, че съм филолог и имам ориентация в езика, при едни сериозни занимания и постоянство, сигурно доста бързо и с лекота бих напреднал, но уви от работа не ми остава време. И не виждам кога би ми се отворила такава възможност. Бих се захванал и с италиански или испански. Като имам база френски, също би било сравнително лесно научаването. Въобще, имам голямото желание да се захвана с втори чужд език и веднага бих започнал, но за съжаление като свободното ми време е кът... кога? Иска се време да отделиш. Това е от мен. Хубав ден Ви пожелавам.

Много в важно наистина , един език да се знае но като хората . Аз ползвам 3 , но нито единия на безупречно ниво .

Съгласна съм, че езиците са изключително важни в днешно време. Аз самата зная руски и английски и не спирам да ги практикувам, а също така много държа на отличното познание на родния език. Дори до скоро посещавах курс по български, за да опресня граматическите си познания.
Сега смятам да запиша една от новите магистратури в УНСС  - по програма на английски език. За разнообразие.

http://inews.bg/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B … 458_i.322712.html

  Знанието е сила!

Английски, Испански, малко френски ... искам да знам още езици обожавам ги

някой знае ли къде може да се изучава персийски език в София?

Български? 

http://sofia.icro.ir/index.aspx?siteid=220&pageid=29683&newsview=570346

Абсолютно съгласна! Учила съм френски, но французите като хора са отвратителни! Няколко пъти съм била на почивка във Франция и много ми харесаха забележителностите, но отношенията на хората е меко казано неприятно!