Искам да споделя какво ми се случи , за да помогна на хората , които още не са срещнали своето дете . Аз осинових януари месец тази година . Изискванията ми за произход бяха бълг, турски и всякакъв смесен без видими за етноса черти . Не бях от хората готови да осиновят дете от ромски произход , докато не ми предложиха моето бебе на 5 месеца - майка ромка , баща неизвестен . Когато я видях казах на социалните , че това дете не може да е с ромски произход - светло , бяло , даже розово , с много малко светла косичка и светли големи очи .Усмихна ми се и ме изгледа по бебешки учудено . Веднага реших , че тя е моето дете . Питах , но не ми казаха нищо за външните белези на майката , но пак ми казаха , че е дакларирала ромски произход .За бащата нищо не се знае . Майка ми беше изцяло против да си осиновя ромче , но като я видя каза - много е хубава , взимаме си я . И си я взехме . Сега се смее у дома . Казвам всичко това , за да дам съвет на кандидат осиновителите да отидат и да видят детето , което им предлагат и тогава да решават. Някои от вас ще кажат , че не само външните белези определят ромския етнос . Но каквито и гени да носи дъщеря ми ,тя вече си е моя и аз съм я приела такава каквато е . Успех на всички и още въднъж се убеждавам , че човек никога не може да бъде сигурен какво ще му поднесе живота .
- Публикувана: 1 апр. 2014, 12:43 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2014, 00:59 ч.
ВЯРА И КУРАЖ ЗА ЧАКАЩИТЕ
Разбира се, че Данита е права.
Преди десет години се втурнах да осиновявам без особено да се замислям за подробностите
Никога не съм имала скрупули към нечий етнос и дори не си представях ясно с какво се захващам осиновявайки сама 
А съдбата ме дари с един такъв сладур, вече младеж на без мъ-ъ-ъничко 11 години.
Че отглеждането на дете си е трудна работа - трудна е. Но си мисля, че има един момент на преекспониране на проблеми, на трупане на страхове, свързани с осиновяването. Да, децата имат дефицити от изоставянето, престоя в дома, но наваксват с пълна сила при умна и грижовна, приемаща и всеотдайна обич. И тук етноса няма никакво, никакво значение. От хилави, прозрачни, неговорещи, неустойчиви при ходене, апатични или нервни след време децата стават - ловки, любопитни, розовобузести, енергични или по-улегнали сладури с много искри в очите
Още след време ще заприличат на вас, ще чувате от тях свои думи, ще виждате своите мимики, че дори и походка...
Много пъти през годините съм писала, че колкото и да е трудно, осиновителите не бива да се отказват да видят предложеното им дете. Никого не уговарям да осинови, без да е сигурен, че може да бъде родител на дадено дете. Но, например съм сигурна, че двете семейства отказали дори среща с момчето ми, заради произхода, биха ахнали какво чудо са изпуснали - и тогава, и сега!
Затова бих подкрепила - вяра и кураж, и повечко смелост - пътят не е лесен, не е само цветя и рози, но си струва!
Преди десет години се втурнах да осиновявам без особено да се замислям за подробностите
Никога не съм имала скрупули към нечий етнос и дори не си представях ясно с какво се захващам осиновявайки сама А съдбата ме дари с един такъв сладур, вече младеж на без мъ-ъ-ъничко 11 години.
Че отглеждането на дете си е трудна работа - трудна е. Но си мисля, че има един момент на преекспониране на проблеми, на трупане на страхове, свързани с осиновяването. Да, децата имат дефицити от изоставянето, престоя в дома, но наваксват с пълна сила при умна и грижовна, приемаща и всеотдайна обич. И тук етноса няма никакво, никакво значение. От хилави, прозрачни, неговорещи, неустойчиви при ходене, апатични или нервни след време децата стават - ловки, любопитни, розовобузести, енергични или по-улегнали сладури с много искри в очите
Още след време ще заприличат на вас, ще чувате от тях свои думи, ще виждате своите мимики, че дори и походка...Много пъти през годините съм писала, че колкото и да е трудно, осиновителите не бива да се отказват да видят предложеното им дете. Никого не уговарям да осинови, без да е сигурен, че може да бъде родител на дадено дете. Но, например съм сигурна, че двете семейства отказали дори среща с момчето ми, заради произхода, биха ахнали какво чудо са изпуснали - и тогава, и сега!
Затова бих подкрепила - вяра и кураж, и повечко смелост - пътят не е лесен, не е само цветя и рози, но си струва!
...Никого не уговарям да осинови, без да е сигурен, че може да бъде родител на дадено дете. Но, например съм сигурна, че двете семейства отказали дори среща с момчето ми, заради произхода, биха ахнали какво чудо са изпуснали - и тогава, и сега!
Ами вярно си е!:)
Стиснати палчета за всички чакащи!
Точно така е. И моята дъщеря имаше отказ, без да са я видели. Заради произхода /и двамата родители са роми/. А е бяла, със светли очи и симпатични къдрици. И е една бърборана... Толкова чар излъчва, че където и да се появи, не може да остане равнодушен човек към нея. Скоро ще станат 4 месеца, откакто сме заедно. Изобщо не се сещам за произхода й. Това е моето момиченце и много си я обичам. Понякога си мисля, че не заслужавам такова прекрасно дете. А хората, които са я отказали... Те не знаят какво бижу са изпуснали. Затова и моят съвет е - не бързайте да отказвате без да сте видели детето.
Препоръчани теми