Здравейте момичета!
Имам следния проблем: Имам близнаци на почти 5 години, дъщеря ми е изключително привързана към брат си, ако 5 минути не са заедно тя започва да пита: мамо Мурат къде е, Мурат защо го няма, кога ще дойде. Пробвала съм да ги разделя за ден-два, но става страшно, започва да мрънка, да реве и през две минути пита мамо къде е Мурат, мамо да се обадим на тати/дядо/баба(зависимост къде е) да го доведе. Когато са двамата е една голяма любов през цялото време го прегръща и целува. И сто деца да има други тя отива да си играе с него. Опитвала съм когато наоколо има и други деца да ги разделя, пращам малкия с баща му някъде, две-три минути си играе после осъзнава, че го няма и спира да играе и започва да мрънка! При сина ми не е така, той играе с други деца, не я търси когато я няма, когато започне да го прегръща и целува той започва да се дразни и да я бута, опитва се да бяга от нея, но тя винаги му е по петите. Не знам как да се боря с тази нейна привързаност, харесва ми това, че се обичат и се търсят, но тя не иска да играе с никой друг, ако не са заедно само мрънка.
Имам следния проблем: Имам близнаци на почти 5 години, дъщеря ми е изключително привързана към брат си, ако 5 минути не са заедно тя започва да пита: мамо Мурат къде е, Мурат защо го няма, кога ще дойде. Пробвала съм да ги разделя за ден-два, но става страшно, започва да мрънка, да реве и през две минути пита мамо къде е Мурат, мамо да се обадим на тати/дядо/баба(зависимост къде е) да го доведе. Когато са двамата е една голяма любов през цялото време го прегръща и целува. И сто деца да има други тя отива да си играе с него. Опитвала съм когато наоколо има и други деца да ги разделя, пращам малкия с баща му някъде, две-три минути си играе после осъзнава, че го няма и спира да играе и започва да мрънка! При сина ми не е така, той играе с други деца, не я търси когато я няма, когато започне да го прегръща и целува той започва да се дразни и да я бута, опитва се да бяга от нея, но тя винаги му е по петите. Не знам как да се боря с тази нейна привързаност, харесва ми това, че се обичат и се търсят, но тя не иска да играе с никой друг, ако не са заедно само мрънка.
Те все пак заедно растат, на една възраст са, нормално е да се търсят и да питат един за друг. А и са малки, на тази възраст все още дори не са започнали добре да се делят на "момичета" и "момчета". 
Лягат си задължително заедно, дори на едната да и се спи и две да не вижда навива и сестра си да си лягат и не го прави никога сама. Всяка извън двойката има свой приятелски кръг в детската градина (това от тази година, миналата играеха все още заедно) и тази болезнена зависимост постепенно отпада. Могат да прекарат и цял ден разделени, но сами не могат да спят а и аз ги смятам за прекалено малки все още да им го налагам има време и за това. Та това е моя опит със силната зависимост и преодоляването и на този етап. Децата имат нужда едно от друго, те не знаят какво е да си само дете, куму е нужно да им се налага обратното. 