Забременяване след три секцио

По медицинския ти въпрос,ще ти каже само лекаря ти,а за мъката само времето лекува.Не се притеснявай да излизаш на вън,времето в момента е чудесно.Какво мислят хората, да е последната ти грижа.Гледай да си стъпиш на краката.
Имаш дете, което се нуждае от здрава и силна мама.

Съжалявам за това, което ти се е случило.

В САЩ жените раждат и по 4-5 пъти със секцио. Това е блогът на една американка, която има девет успешни цезарови сечения: http://www.manymcdaniels.com/birthstories.html

Съжалявам за загубата ти.    

Годините ти хич не са много. За секциото - трябва лекар да ти каже как заздравява матката и дали ще издържи още една бременност.

Но не е чудо невиждано повече от три пъти секцио.  

Имаше една по-стара тема тук, ще я потърся.

Тази американката е някакъв феномен,първите и 3 раждания са с 1 година разлика,после ги разрежда през 3 години...Не знам по нашите ширини дали това е възможно.

Не, в никакъв случай не призовавам някого да ражда девет пъти със секцио.
Просто давам пример, че не е невъзможно човек да има и повече безпроблемни цезарови сечения, защото съм чувала изказвания от лекари у нас: "Две и край; матката не става за нищо и т.н.". Разбира се, с всяко секцио вероятността от усложнения при следваща бременност нарастват.

Е, ако с 2 раждания секцио, година след второто жената забременее, как ще ражда нормално?

Тези изказвания са след второто секцио, т.е. препоръчват на жената да не забременява повече изобщо.

Ясно,но мисълта ми е ако се случи.Ето както е при авторката,три операции но има едно детенце...

Ами нищо, прави се трето секцио (по принцип не е невъзможно и нормално раждане, но се случва по изключение). Основният риск при бременност след секцио е от проблеми с плацентата по време на самата бременност. Рискът от руптура на матката още преди началото на раждането също е по-висок, отколкото при жените, на които не е правена операция.

За това е най добре да се ражда нормално, ако абсолютно не е наложителна операция.У нас обаче секциото по желание е хит.

Привет момичета! Благодаря за коментарите!
Тази жена /американката/ Как ли е забременявала толкова пъти след операция? Мен и от това ме е страх - в много случаи след секцио има сраствания които пречат за зачеване. Макар ,че и при мен  нямаше такива и при третото раждане . Силно се надявам и на нашите ширини да е възможно още едно секцио /четвърто/ ако изобщо някога е възможно да забременея отново.
По- добро от нормалното раждане няма, но при мен се наложи да раждам оперативно

Консултирай се с лекаря си.

Тази американка си е чиста сектантка, според мен, като им погледнах сайтчето!!!!  Мила Заенцето, разбирам ужасния ти страх, аз съм в същата ситуация, януари загубих момиченцето си, сина ми беше причина да не полудея, беше ме срам и страх от хорските приказки. И аз съм с две секциа, пожелах да ме приспят и извадят мъртвото ми бебе, пред това да изпитам и физическата болка от раждането й. Сега съм пак бременна и ме е страх безумно! Не знам къде и как да ме следят за да завърши тази бременност успешно, а и да мога да съм добре след това! И аз исках три дечица. Дано Господ ми даде! Дано докторите в Бг ми помогнат! Бъди много, много силна. Знам, че боли безкрайно и ти се иска веднага да си върнеш бременността и бебето, но потърпи.

                                     Здравей Мишеловска!

 Пак бременна Пожелавам Ти успешна и лека бременност! Трето секцио - не се притеснявай всичко ще е наред.Аз минах по този път и нямям никакви проблеми. По-скоро е по-трудно следващо забременяване,макар,че всичко си е божа работа.И на мен ми се иска но е още рано.Ти след колко месеца забременя отново? Кои януари си раждала?Така ме вълнуват тези теми ,че не мога да ти опиша. Болката е огромна и непоносима.Потънах в работа,работя на три места,правя така ,че да нямам свободно време за размисъл.И въпреки всичко когато срещам майки сколички душата ми става топка.Утехата ми е детето ми,което в момента есъс скарлатина и сме в болница.А тя милата разказва на всички че мама е родила бебе а то е избрало да отиде на небето и да помага на други деца.Едва се стърпявам пред хората.Ще ни мине ли някога?Ежедневно си задавам въпроса лош човек ли съм?С какво заслужавам две тежки загуби?А хората са лоши да не разказвам и за това . Предполагам ,че и ти имаш разни преживявания.Аз даже влязах и в съда с една пачавра. Пиши ми на пощата когато можеш.Ще се радвам да общувам с човек изживял същото като мен.Целувам те!!! :(

Здравей мила!
Как си? Как се развива бременността . Коя седмица си вече? Колко месеца след секциото забременя отново? Дано всичко да се развие нормално.

Здравей, Заенцето,
сега ти прочетох историята и - все едно виждам себе си. Имам едно дете, което вече е на 9, всичко си мина сравнително нормално, родих със секцио. След това ... 2013 - мъртъв плод в 8ми месец, 2014 - проблеми с плода - прекъснаха бремеността преди 2 седмици .
След второто секцио, забременях сравнително трудно - чак 8 месеца след това. Сега отново ме измъчва този въпрос, защото освен детето, мисълта че отново ще успея са единствените неща, които ме пазят от пълно полудяване.

На теб казаха ли ти причините за инцидентите, какво ти изследваха?

Преди да ми се случат тези неща изобщо и не предполагах, колко хора с подобни проблеми има...

Здравейте и от мен! Аз също не съм предполагала колко много такива сходни случаи има по света. Аз също януари изживях загубата на момиченцето ни - пак родена със секцио. Аз също нямам търпение да забременея отново, искам да се случи по - скоро и този път всичко да е наред. Да, за разлика от вас, аз имам 1 секцио до момента, но със сигурност няма и да е последното. Непрекъснато чета форуми и каква ли не информация по този случай. Желая всичко да е наред с теб, както и с всички претърпели или не някаква загуба, защото наистина знам какво е! Не го пожелавам на никого!
Силно се надявам някой ден да имам детенце - и то не едно, затова се надявам да не е проблем забременяване, дори и след третото секцио! Успех!   

Здравей !
За жалост е така много хора имат сериозни проблеми и тежки загуби.Първо раждане ли ти е това?Така разбирам.Защо роди със секцио?Аз след първото секцио забременях бързо още три пъти та дано да ни се случи отново.Аз си мисля,че само нова бременност би освободила психиката ми от този товар.Ти как се справяш с това?При мен не минава нито ден нито час да не се сетя за ужаса.Колко време ти казаха че трябва да мине до следваща бременност?

Здравейте, скъпи момичета,

И аз съм една от майките, която е със три секцио и едно живо детенце, дъщеричка на 2.5.  Слава на Бога, че ни я подари и ни дари с надеждата да имаме още деца. В момента съм бременна в 31 г.с. и ми предстои 4 секцио. Забременях две години след последното секцио. Нямах проблеми с тази бременност досега и надявам се, че с Божията подкрепа ще стигнем до 9-ия месец. Отворена съм за общуване с мамите, преживели подобни изпитания като мен и ще ми бъде приятно взаимно да се подкрепяме.
Също съм изчела доста теми около секцио и няколко извода, към които съм стигнала са следните:
1. Шевът се формира в продължение на последващите 6 месеца след секцио и вече след този период не се променя, структурата му остава същата. И дали жената забременява 7 месеца след секцио или 2 години след секцио няма разлика в поведението на шева. От значение е психическо и физическо състояние на жената. Ако тя не е готова за поредна бременност след 6 месеца, по-добре да се изчака докато не се почуства възстановена и психически. Или обратно няма смисъл да чака още години при положение, че шевът не се променя и е готова за поредна бременост.
2. В Европа и Щатите лекарите се отнасят много по-спокойно към 4-о или 5-о секцио отколкото у нас. Една от причините за това, че нямат богат опит с такива жени. В България повечето жени раждат по 1, максимум по 2 деца. Ако имат три деца, то в повечето случаи те са родени по естествен път. По принцип нагласата у нас е такава, че секциото  е нещо изключително опасно. Разбира се, че то си е коремна операция и крие много рискове, но при внимателно наблюдение за такава група жени и адекватна подготовка към самото раждане и от страната на лекарите и от страна на жената със сигурност може да се постигнат прекрасни резултати.
3. Чух и четох доста свидетелства-истории и от самите жени и от лекарите, как според прогнозите на медицината жените не са били способни да износват още бебета, но въпреки това са забременявали и раждали за 4-и или 5-и път секцио и лекарите са оставали изумени, колко е бил прекрасен шева и колко малко сраствания са имали те. Всичко си е Божията работа и всяка бременност е индивидуална. В медицината не работят човешки прогнози и закони, но свръхестествени, Божествени.
 

Здравейте момичета, спрели сте да пишете много отдавна ... дано при всяка от вас нещата са се развили положително! И аз съм от майките със секцио на мъртъв плод в 34 г.с., заради предишно секцио не рискуваха .... Как се справяхте вие? Как сте сега ? Защо загубата на дете е такова табу и майките са тези, които се чувстват неудобно от кошмара си? И аз се чувствам така, затова повдигам въпроса. Все едно ме е срам, че не можах да стана майка ли, не знам. Споделете продължението на своите истории, ако е удобно! Прегръщам ви всички силни мами на ангели

аз съм от "преживелите" Имам вече дъщеричка почти на три години, забременях 6 месеца след второто секцио, износих нормално с повече следене до началото на девети месец, и пак със секцио я извадихме. Всичко беше съпроводено с много страх и въпроси, но на финала щастието ни се усмихна. Загубата не се забравя или преживява, но с времето по-лесно се говори за нея....

Благодаря за отговора! Звучи обнадеждаващо 6 месеца след второто секцио ... при мен минаха 8 и едва събирам кураж да започваме опити, основно заради операциите. Принципно се възстанових супер бързо физически, но много ме тревожи всичко вече ... знаеш как е.

забременях изненадващо толкова бързо, тоест непланирано, дори се консултирах в началото дали да го махна, беше ме безумно страх, но доктора ме окуражи и я запазих... И тя беше най-добрия лек за тъгата и мъката ми по нероденото преди това дете! Очакване и страх, сравняване и съпоставяне на бременостите, тъга и щастие... всичко беше като в сън... но сърцето ми преливаше от надежда... така разбрах, че бебето ми отново се е върнало в мен и аз съм достойна да го имам...и тези мисли ме вдигнаха от адската дупка на загубата... Бъди силна и смела!

И аз пиша тук с много болка,имам 1 секцио с вътре утробна смърт в 30 г.с,случи се много скоро и сега чета и се ровя постоянно във форумите,търся отговори на въпроси след колко време мога да пробвам отново или дали ще забременея бързо и т.н (първата бременност беше прекрасно до моменти на най-лошия ден в живота ми ) Надявам се за всички вас живота и обстоятелства да са се развили добре

Момичета
Съжалявам за загубите 💐

Важно е да се открият причините и да не се повтаря!

Здравейте, мили момичета, темата е стара, не сте писали отдавна, надявам се да разкажете какво се е случило и как сте в момента.
Аз съм 2 секцио през 1год и 1 детенце. Второто ми детенце почина малко след раждането. Минаха почти 6месеца, а аз не спирам да чета и да мисля за нова бременност. Аромата на бебе ми липсва, тъгата и липсата са се загнездили в душата ми. Мечтаех да си имам голямо семейство, но Бог реши друго.

Много съжалявам за загубата ти, моите искрени съболезнования!

qwerty, искрено съжалявам за загубата ти! Прочетох постовете ти, преживяното от теб е ужасно, много съжалявам.
Ако искаш може да пишеш в темата "забременяване след мъртво раждане" (макар твоето детенце да не е мъртвородено), там има повече активни членове ако тук не се включат жените. Там има такива като мен, които още не са стигнали до успешна бременност и такива, които вече са гушнали живо и здраво детенце.
Аз самата загубих един от близнаците си неочаквано по време на секцио, след година и нещо опитахме отново и резултата беше извънматочна бременност. Сега се готвим живот и здраве за нов трансфер (инвитро), 11м след извънматочната и 2г4м след секциото ми.

Желая ви успех с трансфера. Пожелавам ви живо и здраво бебе и да се приберете заедно у дома. Моето първо детенце също е от инвитро опит. Беше само на 6месеца,когато разбрах, че съм забременяла спонтанно. Имах лека и спокойна бременност. Бебето се роди и започнаха проблемите да се стоварват с гръм и трясък.Почина на 22дни след тежка сърдечна операция. Може би Бог си го прибра, за да не се мъчи повече. Понякога си казвам, защо Бог ми изпрати чудо, след като после си го прибра обратно.Това беше неговата воля. Сега се моля само да имам щастието да стана майка отново.

Благодаря!
Дано и при вас се случат бързо нещата, когато съберете сили да опитате отново.
Не знам дали е по волята на Бог (аз самата спрях да вярвам отдавна), съдба, или просто такъв е живота, но има толкова много несправедливост по света. Сърцето ми се свива за вас, за всички жени, които са писали в тази тема и всички, които познават болката от загубата на дете.
Толкова време след моята загуба още продължавам да се питам "защо". Бяхме на финалната права. Карах сравнително леко двуплодна бременност, само с малко усложнения накрая,  но нещата бяха под контрол. Бебета бяха здрави, почти доносени. И просто едното ми момче не изплака...възел на пъпната връв. Несправедливо е да износиш детето си, а то никога да не си дойде вкъщи, но колкото и да се питаме 'защо трябваше да стане така' вероятно никога няма да получим отговор. Прегръщам ви!

Никоя майка не заслужава това. Съжалявам за вашата загуба, прегръщам ви силно и ви изпращам цялата си положителна енергия.
Знайте, че в момента нашите бебенца са ангелчета и си играят заедно.