Дано и при вас се случат бързо нещата, когато съберете сили да опитате отново.
Не знам дали е по волята на Бог (аз самата спрях да вярвам отдавна), съдба, или просто такъв е живота, но има толкова много несправедливост по света. Сърцето ми се свива за вас, за всички жени, които са писали в тази тема и всички, които познават болката от загубата на дете.
Толкова време след моята загуба още продължавам да се питам "защо". Бяхме на финалната права. Карах сравнително леко двуплодна бременност, само с малко усложнения накрая, но нещата бяха под контрол. Бебета бяха здрави, почти доносени. И просто едното ми момче не изплака...възел на пъпната връв. Несправедливо е да износиш детето си, а то никога да не си дойде вкъщи, но колкото и да се питаме 'защо трябваше да стане така' вероятно никога няма да получим отговор. Прегръщам ви!