Ами то е нещо като "апетитът идва с яденето". На мен отдавна ми се иска бебешко, защото моето "бебе" наесен ще бъде ученичка, живот и здраве. Но годинките се навъртяха и ..... 
- Публикувана: 14 юни 2014, 23:00 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2015, 12:14 ч.
МНОГОДЕТНИ МАМИ
Привет дами,
Предполагам, че приемате нови кандидат многодетни мами във вашите редици. Е, аз преминах половината на голямото чакане, но и имам още много време до финала. Надявам се, че всичко ще е успешно и наред, но този път много се психясвам за щяло и нещяло. Стискам палци на всички чакащи като мен. Здрави и усмихнати бандити и бандитки за всички други дами. До скоро писане отново.
Предполагам, че приемате нови кандидат многодетни мами във вашите редици. Е, аз преминах половината на голямото чакане, но и имам още много време до финала. Надявам се, че всичко ще е успешно и наред, но този път много се психясвам за щяло и нещяло. Стискам палци на всички чакащи като мен. Здрави и усмихнати бандити и бандитки за всички други дами. До скоро писане отново.
Маги, така е. И от други многодетни съм чувала, че всяка следваща бременност преминава в по-голям стрес от предишните. Нямаше да го повярвам, ако не го бях преживяла, но има и друго, което и други жени споделят. Радостта от третото, четвъртото... дете е несравнимо по-голяма от предишните. Дай, Боже, да имаш хубава бременност с по-малко стрес, дните да минават бързо и леко и да се похвалиш със здраво бебче! И, нали знаеш, щом го гушнеш всичко друго остава на заден план. 
При мен първата бременност бях повече под стрес, напрежение и страх, тъй като беше с близнаци, докато с малката бях спокойна и нямах никакви проблеми. Радвам се обаче, че първата бременност не съм знаела това, което сега знам, защото тогава не знам изобщо как щях да издържа 
П.П Как ми се иска четвърто
П.П Как ми се иска четвърто
И ние с мъжа ми често се шегуваме, че както сме тръгнали, може да не се спрем на три 
А за стреса по време на бременностите при мен сякаш с първата и третата го има повече, отколкото с втората бременност. Първият път все още живеехме с родителите на мъжа ми и това ни носеше доста стрес и на двамата. А сега си живеех с притеснения от друг сорт - първо - разликата между второто и тртото ще е доста малка, та как ли ще се справям с малките(четох доста при породените мами, за да се подготвя), второ - АГ-то ме уплаши около 6-тия месец с това, че шийката ми била скъсена и трябва да пия хапове за задържане, иначе нямало да стигна до термин. И нали не ме се е случвало преди това, живях си с притеснението да не се роди преждевременно бебчето. Чак в 9-ти месец се поотпуснах, но ето, че вече си преносвам и до вчера се притеснявах и от това. Добре, че посетихме болницата и там шефът на отделението ме увери, че всичко е наред и в моя случай може и 10 дена да си пренося. Та сега ще си чакаме и ще посещаваме болницата за периодични прегледи. Следващия е в четвъртък. Само се надявам всичко да е наред и да не ме вземат да чакам там раждането.
А за стреса по време на бременностите при мен сякаш с първата и третата го има повече, отколкото с втората бременност. Първият път все още живеехме с родителите на мъжа ми и това ни носеше доста стрес и на двамата. А сега си живеех с притеснения от друг сорт - първо - разликата между второто и тртото ще е доста малка, та как ли ще се справям с малките(четох доста при породените мами, за да се подготвя), второ - АГ-то ме уплаши около 6-тия месец с това, че шийката ми била скъсена и трябва да пия хапове за задържане, иначе нямало да стигна до термин. И нали не ме се е случвало преди това, живях си с притеснението да не се роди преждевременно бебчето. Чак в 9-ти месец се поотпуснах, но ето, че вече си преносвам и до вчера се притеснявах и от това. Добре, че посетихме болницата и там шефът на отделението ме увери, че всичко е наред и в моя случай може и 10 дена да си пренося. Та сега ще си чакаме и ще посещаваме болницата за периодични прегледи. Следващия е в четвъртък. Само се надявам всичко да е наред и да не ме вземат да чакам там раждането.
Радвам се обаче, че първата бременност не съм знаела това, което сега знам, защото тогава не знам изобщо как щях да издържа
Всяка следваща бременност беше все по тежка, всяко следващо раждане все по бързо, след всяко следващо раждане все по усмихната и щастлива. Най-много се радвах на последното ..... без стрес, знам всичко как да направя, много спокойна и заедно с мен и бебето. Всички ме питат как се оправяш с четири.................... "Честно с едно и две ми беше много по- трудно".
Усмихвайте се, дори и да не ви е весело и кураж на всички майчета, на които им предстои раждане.
Усмихвайте се, дори и да не ви е весело и кураж на всички майчета, на които им предстои раждане.
Emel не се пристеснявай как ще ги гледаш двете малки. Моите са с подобна разлика. Честно да си призная - добре ми е. Вече успявам да се понаспя, а това ми е достатъчно. Естествено, че понякога и двете ми реват еднвременно, и двете трябва да ги гушкам заедно, но не бих казала, че ми е прекалено трудно. Може и да съм свикнала, защото преди това почти година гледах баткото и каката заедно, при това и бременна. Така че сега ми е добре.
Да, още си ходя в комплект.
Благодаря за куража амнезия! На мен сега си ми тежи много, а баткото е на детска градина, таткото си е вкъщи и помага, само малката е с под постоянните ми грижи. Но пустите му болежки в кръста и таза не ме оставят, а малката я нападна една кашлица дето я мъчи само като заспи. Като е будна почти не кашля, като легне - направо я задушава. То като не може да спи детето на обяд, аз също не мога да си почина по това време, а след 5 става една кисела, вече й се спи много. Едвам изтрайваме още 2 часа, пием си млякото и бързо я приготвям за лягане.
Днес като ми се събуди 10 минути след като я приспах, направо ми се ревеше. Има моменти, когато се схващам толкова много в кръста, че не мога да ходя без да се подпирам по мебелите. Като някаква бабичка. Веднъж да се роди бебето и с тези мъки поне ще се свърши. Но пък как ще я мисля каката, ако още не е оздравяла...
Утре сме на запис на тоновете в болницата. Да видим какво ще кажат този път...
Благодаря за куража амнезия! На мен сега си ми тежи много, а баткото е на детска градина, таткото си е вкъщи и помага, само малката е с под постоянните ми грижи. Но пустите му болежки в кръста и таза не ме оставят, а малката я нападна една кашлица дето я мъчи само като заспи. Като е будна почти не кашля, като легне - направо я задушава. То като не може да спи детето на обяд, аз също не мога да си почина по това време, а след 5 става една кисела, вече й се спи много. Едвам изтрайваме още 2 часа, пием си млякото и бързо я приготвям за лягане.
Днес като ми се събуди 10 минути след като я приспах, направо ми се ревеше. Има моменти, когато се схващам толкова много в кръста, че не мога да ходя без да се подпирам по мебелите. Като някаква бабичка. Веднъж да се роди бебето и с тези мъки поне ще се свърши. Но пък как ще я мисля каката, ако още не е оздравяла...
Утре сме на запис на тоновете в болницата. Да видим какво ще кажат този път...