ЕЛП, 44, равновесно.

добрутру, милимоинки! Кафе? Аз да.

Малко съм разочарована от жълтите камби - излязоха оранжеви, същия цвят като морковите...Язък, не се получи очакваната от мен пъстроцветност. Замислих се: много често се получава така, очакванията разочароват...

Пуцик, наш Лъч е като Кица - не обича да повтаря, не обича да дава "правилните" отговори. На 4 е, а не иска да научи никакво стихотворение или въобще нещо, което се учи с повтаряне. Викам му: Хайде да те науча да броиш. Искаш ли? 1,2,3,4,5 - хайде, повтаряй. А той какво каза? "Не. Ти си можеш да броиш, пък аз не искам да мога. Не искам да повтарям.

След малко ще си направя трето кафе.
Петък е, обаче аз си имам работа за днес, утре и вдругиден.
Което е прекрасно, впрочем.

Забелязали ли сте, че всички малки деца пеят?

Свечи, все едно за сина ми разправяш. Същата работа, колко са кукуригали и мяукали бабите насреща му, белким повтори, като беше бебе... колко стихчета изприказва дядо му... колко усилия положи учителката му в предучилищна, за да научи едно (ЕДНО!) изречение за коледната пиеска... колко усилия полагам и аз и до днес... всуе, както е казал поетът. Дай му копчета да натиска и това е. Запомня, не че не, ама е инат и отгоре, няма да повтори, ако ще камъни да завалят. Пък Дреболинда е съвсем друго нещо. Тя е родена от пианото, дай й да се изявява, да я хвалят, обаче няма грамчец търпение и й е трудно да се съсредоточи за минутка някъде. Ако нещо не стане от веднага, значи не е за нея. Уроците по пиано протичат доста интересно - учителката показва дадено упражнение, на втората нота дребната й избутва ръцете и казва - ясно, разбрах, дръпни се. Изсвирва нещото, става, прави една обиколка тичешком из стаята и се връща на пианото, готова за следващото предизвикателство. Ако учителката си отклони погледа от нея, за да ми каже нещо, тя веднага почва да свири котешкия марш или 9 симфония на Бетовен или нещо друго познато и любимо. Вчера отидохме на урок с ненаучено упражнение - вкъщи се заинати, че на детската йоника не звучи добре и не го научи. Докато госпожата изпрати предходното дете, моята вече знаеше упражнението. Виждам, че само инструментът я спъва, ама ми е трудно да извадя едни четири цифри и да ги метна в посока на някое читаво пиано, пък тя след това да реши, че е родена от лентата за художествена гимнастика или от нещо друго. Не че имам и къде да го сложа де, но това е една друга дълга и тъжна тема.

Не, Агентче, не пеят. Моето голямото не пее, а и не може, да се чудиш пък то на кого прилича.

Моите и двете пеят. Голямата малко по-фалшиво, малкия баща му казва, че имал слух.
Аз нямам слух, но по мъжова линия имаме някакви музикални гени.
Моята голямата е същата като твоята. В момента се е захванала с китарата.

Атти, не искам да те плаша, ма гледай Дреболинда, смисляй мен. Осем години изкарах с пианото в такива отношения, много надежди възлагаха на мен, ма аз съм талантлива и за сметка на това - мързелива. И исках да уча езици, не пиано. Ще купуваш, няма да ти се размине..
Моето немско пиано замина при форумска приятелка в София преди година, на много хубаво място живее вече, да бях знаяла - да го бях пазила за вас!

Вероятно съм споделяла, че Савето пее сравнително...фалшиво  Но пък мечтае да е рок звезда от калибъра на Джийн Симънс(KISS). Успокоявам се, че като бас китарист и бек вокал все ще има някоя фенка.

Привиквам Све с това равновесно парче 

Мойте пеят. Малките. Когато са нахранени, спокойни - започват да си пеят нещо. Не са музикални обаче, пеят щот им е кеф и са щастливи, но не пеят много вярно, няма да станат певци (Ма то па нищо се не знае, де. Колко има дето не могат да пеят, па са певци.) Големият ми син пред десетина години си купи ел.китара (даже май две или три има), щот му било детска мечта и си свири за собствен кеф или се събират двама-трима като него и си свирят, ама само на себе си, без публика. Аз много му се радвам на това, защото си е начин да разтовариш от работата и тежкото ежедневие и да се "пренесеш" на друго място. Изобщо, цял живот им наливам на моите деца в главите, че човек трябва да умее да се забавлява и да намира начин, за да може да устои на напрежението на времето. Трябва си релакс, иначе гърмят бушони.
Нали знаете, че много обичам да цитирам Шекспир, не мога да се въздържа, човекът е казал всичко за всичко, дет се вика, на готово ни го дава, няма какво да му мислим:
"...че всяка радостна забава
злото гони и дните умножава..."
Забелязали ли сте, в западняшката култура, когато стане напечено, казват "рилакс, бейби, рилакс". А в нашата - "стЕгни се, копеле, зЕми се у ръце". Е, аз макар че харесвам повече нашата си славянска душевност, "рилакс, бейби" ми се струва по-доброто решение, когато си се спекъл.

Като чета Анге си мисля - наистина е така. Талантливите много често са мързеливи, щото са свикнали лесно да им се получава и нямат тренинг да се зорят.
Ако всички таланти бяха работливи, къде ли щяхме да сме сега...

Шсе разпозная, нищо, че е нескромно. Така или иначе талантът нищо не чини без труд, щото те нещата са лесни до едно време, все се стига едно ниво, отвъд което си трябва и блъсканье. Аз като го стигнах, се отказах, като класическо леке. Сега съжалявам, ей така, на общо основание. Но пък Слав ми подари синтезатор за ена Нова година и сега с Кица може да се учим заедно да произвеждаме шум.

Кицът пее. Колебливо и срамежливо, но оня ден ми изпя цял един куплет от Жаба-жабурана, която аз не знам, но тя явно много я обича. А, и "Бамбукиедначервенашапчица" също. 

Много ми харесва това, Свеч, за рилакса. Даже по естествен път се получава понякога като прегрееш ужасно много.

А наздраве, петък е.

Удивена съм. И как досега па никой дума не обели
за пианско детство? Моля да се прочете правилно.
Може и да има някаква връзка с енотиконстването.


ЛоДж пее. В смисъл - иска да пее, но присъстващи-
те обикновено намират начин да се измъкнат от по-
ложението, неловкото. Досега само веднъж съм ус-
пявала по мелодията да разбера какво точно пее.

Напомняш ми, че ще трябва да сменя тениската на Мaiden с официална рокля за симфоничен концерт? Много подходящо, признавам.

един кръдожаден вълк о бим бам буки буки бам буки 

 

Кое те удивлява, Лоана? Тук сме все скромни, пък и не е ставало дума. То това не е информация, дето я развяваш за "Добър ден", лична е. 


Настоявам да те видя в официално-симфонични одежди, бъди предупредена. Тъй се почва то, първо висок ток, после симфонична рокля. 

Забравих - студено ми е, следователно ми е криво. И така до април.

Но не и симфонична, глей си работата.  А още по-добре -- филхармонична. 

Освен тва, не можеш да откараш крива до април, ше си докараш гърбица.

Удивлява ме твърде високият процент
с пианско детство (щото и аз, нали се
досещате). В природата случайности
няма, все закономерности. Затуй и ре-
кох, че ще да има връзка с енотикон-
стването. Не за скромност, моля ти се,
отде таквоз нещо  - опазили ме си-
ли тролски и елфически