Разказах тази история във фейса. Ще я пусна и тук, за да я споделя с момичетата, които не посещават другото място. 
Не знам защо тази сутрин се сетих за една история, която бях чела преди години и която винаги ме просълзява, когато си я припомня. Това е една история за човещина и професионализъм, за лекари, които не се отказват и в най-безнадеждния момент и се борят със смъртта, дори когато битката изглежда изгубена, за млади мъже, които дават собствената си кръв, за да съживят сърцето на отиваща си млада жена, която още не е успяла да прегърне новородения си син…. Искам да я споделя с вас.
На разсъмване в родилното отделение пристига млада жена. Час по-късно се ражда синът й – прекрасно, здраво момченце. Всичко изглежда нормално, но изведнъж жената получава силен кръвоизлив. Екипът извършва спешна хирургическа интервенция, но не могат да овладеят кръвоизлива и състоянието на жената рязко се влошава. Преливат й кръв, но няма ефект, защото собствената й кръв е изгубила способността си да се съсирва и кръвното налягане не може да се повиши до нормални стойности. По всичко личи, че жената си отива. Но екипът не се предава. Решават, че могат да опитат още едно средство – преливане на кръв директно от донора. Предимствата са много: кръвта влиза в тялото на болния в естествен вид, без добавки или консерванти, със запазени хормони, ензими и антитела, още топла… Но откъде да намерят толкова донори? И дежурният лекар звъни на … пожарната. Обяснява какъв е случаят, а командирите на екипите събират хората си и питат за доброволци. И всички редици едновременно правят крачка напред…
Само 40 минути по-късно на леглото да младата жена ляга първият кръводарител и кръвта минава по тънката тръбичка от неговата ръка към нейната… Положението е овладяно.
Но вечерта състоянието на жената пак рязко се влошава и телефонът в пожарната звъни отново……
Битката продължава цели 9 дни! Но накрая смъртта е победена.
Младата майка се прибира у дома със своя първороден син. А десетки млади мъже, които никога преди не са чували за тях, вече са нейни братя по кръв…
Няма значение кога и къде се е случило всичко това. Може да бъде в нашия град или на хиляди километри оттук. Важното е, че на света има такива хора и винаги ще ги има. Покланям се пред тях, макар че те не считат, че са направили нещо изключително. И искрено се надявам да има все повече такива хора.
Не знам защо тази сутрин се сетих за една история, която бях чела преди години и която винаги ме просълзява, когато си я припомня. Това е една история за човещина и професионализъм, за лекари, които не се отказват и в най-безнадеждния момент и се борят със смъртта, дори когато битката изглежда изгубена, за млади мъже, които дават собствената си кръв, за да съживят сърцето на отиваща си млада жена, която още не е успяла да прегърне новородения си син…. Искам да я споделя с вас.
На разсъмване в родилното отделение пристига млада жена. Час по-късно се ражда синът й – прекрасно, здраво момченце. Всичко изглежда нормално, но изведнъж жената получава силен кръвоизлив. Екипът извършва спешна хирургическа интервенция, но не могат да овладеят кръвоизлива и състоянието на жената рязко се влошава. Преливат й кръв, но няма ефект, защото собствената й кръв е изгубила способността си да се съсирва и кръвното налягане не може да се повиши до нормални стойности. По всичко личи, че жената си отива. Но екипът не се предава. Решават, че могат да опитат още едно средство – преливане на кръв директно от донора. Предимствата са много: кръвта влиза в тялото на болния в естествен вид, без добавки или консерванти, със запазени хормони, ензими и антитела, още топла… Но откъде да намерят толкова донори? И дежурният лекар звъни на … пожарната. Обяснява какъв е случаят, а командирите на екипите събират хората си и питат за доброволци. И всички редици едновременно правят крачка напред…
Само 40 минути по-късно на леглото да младата жена ляга първият кръводарител и кръвта минава по тънката тръбичка от неговата ръка към нейната… Положението е овладяно.
Но вечерта състоянието на жената пак рязко се влошава и телефонът в пожарната звъни отново……
Битката продължава цели 9 дни! Но накрая смъртта е победена.
Младата майка се прибира у дома със своя първороден син. А десетки млади мъже, които никога преди не са чували за тях, вече са нейни братя по кръв…
Няма значение кога и къде се е случило всичко това. Може да бъде в нашия град или на хиляди километри оттук. Важното е, че на света има такива хора и винаги ще ги има. Покланям се пред тях, макар че те не считат, че са направили нещо изключително. И искрено се надявам да има все повече такива хора.
Привет, привет мили момичета 
Влизам през май...та си 
