Не знаех как точно да озаглавя темата, че да стане ясно за какво точно иде реч. Може би така е поне по-ориентировъчно.
Та да започна по същество.
Дъщеря ми е на почти 4 години. До годинката я гледах аз, от 1 година до 2.5 беше с гледачка в къщи. След това 1 година на ясла и сега през септември започна градина. Нито ходенето на ясла й се нравеше, нито пък сега детската градина. 4 от 5 дни започват с рев и караници. В петък вече ходи с желание, защото знае, че ще си вземе пижамата и после е 2 дни почивка. Днес вече не издържах и я ошамарих сутринта, колкото и да съм против шамарите, но моите нерви не издържат. Вечер прави всичко възможно, за да не си легне. Сутрин не мога да я видгна.
Случката от сутринта беше, че 3 пъти се връщахме за нещо. Първият път - за да си обуе едни дебели джинси върху дрехите, при положение, че преди да облече якето й ги предложих. Като се облече, реши че ги иска. Втория път да си вземе играчка, ама нищо от стаята й не й харесваше. След това извика баща си и цирка продължи. Накрая не издържах и я ошамарих. Взе си една играчка и отиде на градина - естетвено ревяща. Няма нужда да споменавам, че всичко това ми се отразява супер зле. Не обичам да викам, да не говорим пък за бой. Направо в такива ситуации се ненавиждам.
Имам нужда от съвет, как да преборим тези състояния.
Иначе в другото време е възможно най-кроткото и добро дете. Забавляваме се, играем, слушаме се /ние нея и тя нас/. Въобще не мога да се оплача. Само това ходене на градина.
Та да започна по същество.
Дъщеря ми е на почти 4 години. До годинката я гледах аз, от 1 година до 2.5 беше с гледачка в къщи. След това 1 година на ясла и сега през септември започна градина. Нито ходенето на ясла й се нравеше, нито пък сега детската градина. 4 от 5 дни започват с рев и караници. В петък вече ходи с желание, защото знае, че ще си вземе пижамата и после е 2 дни почивка. Днес вече не издържах и я ошамарих сутринта, колкото и да съм против шамарите, но моите нерви не издържат. Вечер прави всичко възможно, за да не си легне. Сутрин не мога да я видгна.
Случката от сутринта беше, че 3 пъти се връщахме за нещо. Първият път - за да си обуе едни дебели джинси върху дрехите, при положение, че преди да облече якето й ги предложих. Като се облече, реши че ги иска. Втория път да си вземе играчка, ама нищо от стаята й не й харесваше. След това извика баща си и цирка продължи. Накрая не издържах и я ошамарих. Взе си една играчка и отиде на градина - естетвено ревяща. Няма нужда да споменавам, че всичко това ми се отразява супер зле. Не обичам да викам, да не говорим пък за бой. Направо в такива ситуации се ненавиждам.
Имам нужда от съвет, как да преборим тези състояния.
Иначе в другото време е възможно най-кроткото и добро дете. Забавляваме се, играем, слушаме се /ние нея и тя нас/. Въобще не мога да се оплача. Само това ходене на градина.
/