Здравейте мами, моля за съвет относно начини за осиновявяне.. Ние сме на 40 год., живеем в чужбина, но мисля, че е по-добре да пробвам осиновяване в България, притеснява ме, че четох, че не може децата да се избират... Не съм предприела нищо още, но съвсем сериозно обмислям този вариант.. Всички коментари и съвети са добре дошли, блатодаря предварително на всички.
- Публикувана: 24 март 2015, 16:13 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2015, 12:11 ч.
Искам да си осиновим детенце
Привет!
Не знам тази тема дали ще отговори на първия ти въпрос:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=781086.msg28831973#msg28831973
Относно притеснението ти за избора на детенце - не е съвсем така. Със социалния служител ще направите няколко срещи. Ще разговаряте надълго и нашироко за очакванията ви за детенце. Ще изградите така наречения "профил". Тези неща ще се отразят в доклада, който ще отиде в Регионалните дирекции. Ако сте споделили със социалния работник ясно вашите очаквания, няма причина за притеснение. Въпреки всичко, ако ви притеснява нещо относно предложено детенце, можете да напишете отказ.
Когато получихме писмото с първо предложение имахме много притеснения. За щастие това се оказа нашия син. Доклада ни беше написан много добре. Вече 1 месец сме заедно и още не мога да повярвам, че имаме най-прекрасното дете.
Не знам тази тема дали ще отговори на първия ти въпрос:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=781086.msg28831973#msg28831973
Относно притеснението ти за избора на детенце - не е съвсем така. Със социалния служител ще направите няколко срещи. Ще разговаряте надълго и нашироко за очакванията ви за детенце. Ще изградите така наречения "профил". Тези неща ще се отразят в доклада, който ще отиде в Регионалните дирекции. Ако сте споделили със социалния работник ясно вашите очаквания, няма причина за притеснение. Въпреки всичко, ако ви притеснява нещо относно предложено детенце, можете да напишете отказ.
Когато получихме писмото с първо предложение имахме много притеснения. За щастие това се оказа нашия син. Доклада ни беше написан много добре. Вече 1 месец сме заедно и още не мога да повярвам, че имаме най-прекрасното дете.
След няколко неуспешни опита инвитро и аз се замислям за осиновяване.
Но честно да ви кажа ме е страх.
Страх от какво и аз не знам, може би от неизвестното а можеби от процедурата .
Не зная от къде да започна честно казано.
Но честно да ви кажа ме е страх.
Страх от какво и аз не знам, може би от неизвестното а можеби от процедурата .
Не зная от къде да започна честно казано.
Здравей kikair
Напълно разбирам страхът ти ,аз бях по-същия начин след инсеминации ,ин витро ,но когато подадох докумемтите и се успокоих все пак ще си имам детенце .И тук се чака ,но лично за мен кошмара с инсетата и ин витро беше огромен . Обсъди го с половинката си и действайте 
Като начало започни да четеш темите, пък дори и по-старите. Лично на мен ми беше много полезно и започнах да възприемам нещата като нещо истинско. Въпреки, че идеята ми за осиновяване не беше от скоро, малко или много изпитвах страх. И въпреки, че и в семейството ми има две осиновени деца и знам, че не са по никакъв начин по-различни от всички останали и мнооооооого си ги обичам и аз и всички други, /но тях си ги приемам за даденост/ не ми достигаше малко да се реша на тази стъпка. След може би месец четене във форума вече бях наясно, че трябва да направя следващата стъпка и никога не съм съжалила за това. Може би единствено вече чакането ме изнервя все повече. А в крайна сметка нищо няма да загубиш - така или иначе ще си чакаш повече от година най-вероятно и две, докато се случат нещата. Както сме писали документие се събират много лесно и не изискват да излизаш в отпуск. Може и един ден да ти стигне да подадеш всичко навсякъде. И сумата, която похарчих е може би общо 30-40 лв. за тях. Каквото и да решиш ти пожелавам успех!
Здравейте ние си взехме един ден отпуска и набавихме нужните документи.После за още един ден до обяд и тези от болницата . И така подадохме ги тая седмица изкарахме курса 3 дни през това време направихме среща със социалните в къщи имаме още няколко срещи чакаме.Курса е доста интересен има какво да се научи. Сега чакаме следващата среща със социалните до 12.05 трябва да свършим.
kikair, притеснението ти е нещо нормално. Много е важно първо да си говорите с твоята половинка за това - съгласен ли е на тази стъпка, каква е представата му за детенце - възраст, пол, етнос, здравословно състояние. Това са първите въпроси с които ще се сблъскате, когато се срещнете със социалните. Хубаво е да сте на едно мнение по тези въпроси. Ако предприемете тази стъпка тепърва ви предстоят притеснения и половинката ти ще ти е най-голямата опора.
Въпреки всичко, ако не се чувстваш готова, не бързай. Остави идеята да узрее. Говорете си, четете интересувайте се, споделяйте и разпитвайте хора, които са минали по този път.
Ние с моя съпруг отдавна си говорим на тази тема и винаги сме знаели, че ще го направим, ако не успеем с инвитрото. Е да, обаче след първия неуспешен опит бях толкова срината, че нямах сили. Не бях готова някой да се рови в душичката ми. След втория нещата се промениха. Усетих, че момента е дошъл, получих 100 % подкрепа и се задействахме. Страхове ще продължаваш да имаш. Най-различни във всеки етап на осиновяването. А след него започват другите, най-нормалните родителски страхове.
Надявам се да съм била полезна. Пожелавам ти скорошно майчинство - по един или по друг начин.
Въпреки всичко, ако не се чувстваш готова, не бързай. Остави идеята да узрее. Говорете си, четете интересувайте се, споделяйте и разпитвайте хора, които са минали по този път.
Ние с моя съпруг отдавна си говорим на тази тема и винаги сме знаели, че ще го направим, ако не успеем с инвитрото. Е да, обаче след първия неуспешен опит бях толкова срината, че нямах сили. Не бях готова някой да се рови в душичката ми. След втория нещата се промениха. Усетих, че момента е дошъл, получих 100 % подкрепа и се задействахме. Страхове ще продължаваш да имаш. Най-различни във всеки етап на осиновяването. А след него започват другите, най-нормалните родителски страхове.
Надявам се да съм била полезна. Пожелавам ти скорошно майчинство - по един или по друг начин.
След няколко неуспешни опита инвитро и аз се замислям за осиновяване.
Но честно да ви кажа ме е страх.
Страх от какво и аз не знам, може би от неизвестното а можеби от процедурата .
Не зная от къде да започна честно казано.
Но честно да ви кажа ме е страх.
Страх от какво и аз не знам, може би от неизвестното а можеби от процедурата .
Не зная от къде да започна честно казано.
Диагностицираха ме с преждевременно намален яйчников резерв и вече месеци наред не мога дори ин витро да направя.
Страх ме е защото ще осиновявам сама и нямам морална подкрепа от никого, не знам дали ще ме одобрят социалните, дали дохода ми няма да им се стори малък. После дали детето ще ме приеме, дали ще се привърже към мен, а и аз към него. Но мисля да си подам документите, почти съм го решила.
А всъщност нищо не е толкова страшно, колкото изглежда в началото. Подавате си документите, започва едно чакане /дано да е по-кратко/, след това виждате детето и дори и в началото да ви е странно, да не е това, което сте очаквали вече на втората, третата среща децата се променят. Моето гледаше като изплашено животинче първия път и само се гушеше и ми държеше ръката, втория път се опита да се усмихне и да промърмори нещо на бебешки, но вчера вече беше широко усмихната, готова за игри, непрестанно бърбореща и все едно видях съвсем различно дете. Процедурата не е кой знае колко тежка. От вас се изисква само да съберете нужните документи и да намерите двама поръчители. Всичко друго се нарежда.
Препоръчани теми