- Публикувана: 6 апр. 2015, 13:52 ч.
- Последно мнение: 19 май 2015, 09:36 ч.
Млад татко - що е то и има ли почва у нас?
Не разбирам какво означава "остарява с децата си".
Изобщо нямах предвид физическия аспект на остаряването, а чисто психологическия, т.е. като разбиране, дори като мислене и скорошен опит, един по-млад баща е значително по-адекватен на потребностите и проблемите на детето си, от такъв, растнал и възпитаван в по-далечно минало.
Аз адекватен много млад баща не съм виждала. Да не говорим колко адекватни стават след едно-две десетилетия и се сетят, че не са се наживели когато е трябвало.
Скрит текст:
.Да, но и психологически - на каква възраст си остарял психологически? Пенсионерите са ясни, но там поколенческият проблем идва не толкова от възрастта, колкото от липсата на активна ангажираност в света, споделян от всички работещи. А и там има изключения. Пък и не говорим за родители, станали за пръв път такива на 60.
Адекватността на чуждите проблеми и потребности идва от способността за емпатия, разбиране, вникване и анализ, която по-често е продукт на съзряването, отколкото обратното. Та е до човек и характер, а не толкова до възраст - еднакво може да я има или няма и на 23, и на 43
Ако целта е да сме възпитавани с детето в максимално близко време - дори ако родим на 15, когато то е на 15, ние ще сме на 30 и пак битието и мисленето на днешните 15-годишни ще ни е далечно и неразбираемо, ако липсва описаното във втория абзац.
"Да остаряваме заедно с децата" не разбирам, съжалявам. Да сме възпитавани паралелно с тях разбирам, но това за жалост се случва при ученически бременности, които никой от нас няма да приеме за желани и съзнателно търсени
Адекватността на чуждите проблеми и потребности идва от способността за емпатия, разбиране, вникване и анализ, която по-често е продукт на съзряването, отколкото обратното. Та е до човек и характер, а не толкова до възраст - еднакво може да я има или няма и на 23, и на 43
Ако целта е да сме възпитавани с детето в максимално близко време - дори ако родим на 15, когато то е на 15, ние ще сме на 30 и пак битието и мисленето на днешните 15-годишни ще ни е далечно и неразбираемо, ако липсва описаното във втория абзац.
"Да остаряваме заедно с децата" не разбирам, съжалявам. Да сме възпитавани паралелно с тях разбирам, но това за жалост се случва при ученически бременности, които никой от нас няма да приеме за желани и съзнателно търсени
Не тълкувай буквално нещата.Кой говори за паралелно възпитание баща-дете?!Съгласна съм, че младия дух не е функция на възрастта, но за съжаление проблемите , съпътстващи живота ни , ни амортизират психически, променят нагласи , правят ни цинични.
Имаш своите аргументи и аз ги уважавам, но за себе си съм убедена от личен опит, че между родителя и детето , между бащата и детето/ в частност/, голямата разлика във възрастта/ респективно във всички психологически аспекти/, е по- скоро проблем в по-късна детска възраст/ особено тийн-възрастта/, отколкото предимство.
[quote author=Check Please link=topic=837597.msg30552106#msg30552106 date=1
Аз адекватен много млад баща не съм виждала. Да не говорим колко адекватни стават след едно-две десетилетия и се сетят, че не са се наживели когато е трябвало.
[/quote]
Съгласна съм напълно и най-вече с втората част.
Аз адекватен много млад баща не съм виждала. Да не говорим колко адекватни стават след едно-две десетилетия и се сетят, че не са се наживели когато е трябвало.
[/quote]
Съгласна съм напълно и най-вече с втората част.
Добре де, а тези 22-25 годишни татковци имат ли финансова обезпеченост и жилище което да предложат на семейство то си? Щото варианта да набута жена си в двустайния с майка му и баща му , това не никак много желателно 
А лично за мен изключено.
А лично за мен изключено.Ами не е сам все пак. Нали са двама? За наем или ипотека ще стигнат.
Това зависи от начина на мислене, не от възрастта. Има хора, които излизат от семейното гнездо на 18 г., както и такива, които и на 40 пак си смята за нормално да живеят при мама и тати.
И да нямат финансова обезпеченост, това че имат дете и семейство малко или много ги мотивира. Като тук включвам и двамата - и жената, и мъжа...
С бебе и ипотека в София са им нужни поне 3500 за да не гладуват.
С бебе и ипотека в София са им нужни поне 3500 за да не гладуват.
О, да, даже 35 000
Пък и както казах, двама са, ако изкарват по 1750 всеки, ето ти началото, пък занапред ще се развиват.
И по света хората са така, нали не смятате, че всички създават семейства след като купят имот? Повечето точно ипотеки изплащат, говоря за хора от средната класа.
Има почва за млади татковци навсякъде щом момчето е кадърно, самостоятелно и отговорно.
Имам двама наботи (момчета родени след 90те) които станаха татковци, и двамата по неволя както се казва, без да са планували. Единият си обра крушите за отрицателно време и си остави приятелката да се оправя (която не искаше да абортира). И до сега финансова помощ от него няма за бебето, покри се някъде и е неоткриваем. Младата мома сама се оправя благодарение на родителите си, но все пак двама са го правили детето, отговорността не е само на майката
Второто момче стана татко на 22, но си остана с момичето, отдели се от родителите си, намери си апартамент и по-платена работа, доста бързо се мобилизира и в момента готви и сватба.
Мякои мъже и на 40 си остават с акъл на 20-годишни, някои на по 20 са по-отговорнни от тези на по 30. Тези които стават татковци в по-късен етап се съгласяват и да са по-малко време с децата си. Мъж станал баща на 40 не се знае дали ще доживее да види внуците си и да е с децата си във важните им моменти. Но пък и разни недорасли пикл*овци не бива да се оставят на хормоните, да правят деца и после да не поемат отговорност.
Имам двама наботи (момчета родени след 90те) които станаха татковци, и двамата по неволя както се казва, без да са планували. Единият си обра крушите за отрицателно време и си остави приятелката да се оправя (която не искаше да абортира). И до сега финансова помощ от него няма за бебето, покри се някъде и е неоткриваем. Младата мома сама се оправя благодарение на родителите си, но все пак двама са го правили детето, отговорността не е само на майката
Второто момче стана татко на 22, но си остана с момичето, отдели се от родителите си, намери си апартамент и по-платена работа, доста бързо се мобилизира и в момента готви и сватба.
Мякои мъже и на 40 си остават с акъл на 20-годишни, някои на по 20 са по-отговорнни от тези на по 30. Тези които стават татковци в по-късен етап се съгласяват и да са по-малко време с децата си. Мъж станал баща на 40 не се знае дали ще доживее да види внуците си и да е с децата си във важните им моменти. Но пък и разни недорасли пикл*овци не бива да се оставят на хормоните, да правят деца и после да не поемат отговорност.
И по света хората са така, нали не смятате, че всички създават семейства след като купят имот?
Не знам как изобщо сравняваш с "по света". Нито доходите са им такива, нито лихвите, нито нищо.
мъжът трябва да стане татко след 30 г. Младите хора е добре да си поживеят , а не рано рано да се нагърбват с отговорности и проблеми. Това не е пряко свързано с доходи, имоти, а просто с време което да прекараш както ти искаш, защото когато се появят децата вече не можеш да правиш каквото си искаш.
След 30 трябва да е. Под тази възраст не е мъж, а момче. Най-вече емоционално .
На 29 стана татко. И е от последните сред приятелите му 
christina1980 , не съм съвсем съгласна. Зависи кой и как се е наживял. На някои в един момент направо писна.
Препоръчани теми