Матката трябва да се прибере. За да се прибере трябва на контрахира.
- Публикувана: 2 май 2015, 23:18 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2021, 15:48 ч.
Раждане със секцио - 5
Аз нямах проблем с окситоцина и контрахирането на матката - болката беше поносима, явно добре са ме обезболявали. При мен раздвижването беше ужасно болезнено - повече от 24 часа след операцията и не ми беше обяснено как точно да ставам от леглото, заради което всеки път болките бяха много силни. Добро обезболяване и ранно раздвижване - според мен това е най-важното. Когато ме раздвижваха исках допълнително обезболяващи, преди това ми вливаха само това, което им е предвидено по схема.
Това е съвсем нормална практика да дават окситоцин след секцио.
За болките, ами не са много приятни но се издържат. Секциото ми беше на обед и вечерта вече бяха махнали катетъра и станах да се изкъпя.
Болеше ме от контракциите, а не от операцията. Даваха ми ибупрофен, ко-дидрамол и морфин през цялото време. Като се прибрах на следващия ден, продължих да вземам обезболяващи още една седмица.
Обезболяващите трябва да се вземат редовно, тъй като така болката се контролира по- добре, отколкото да чакаш да те заболи и едва тогава да вземаш.
Не съм се пазила и си правя абсолютно всичко още от първия ден след операцията.
За болките, ами не са много приятни но се издържат. Секциото ми беше на обед и вечерта вече бяха махнали катетъра и станах да се изкъпя.
Болеше ме от контракциите, а не от операцията. Даваха ми ибупрофен, ко-дидрамол и морфин през цялото време. Като се прибрах на следващия ден, продължих да вземам обезболяващи още една седмица.
Обезболяващите трябва да се вземат редовно, тъй като така болката се контролира по- добре, отколкото да чакаш да те заболи и едва тогава да вземаш.
Не съм се пазила и си правя абсолютно всичко още от първия ден след операцията.
При нас сред операцията цяла нощ след това прекарахме в реанимация. На следващата сутрин дойдоха в 8 часа и само казаха "ставайте". 90% станахме сами, признавам беше много трудно, дотогава нищо не ме болеше, но първото ставане беше нечовешко. С момичето от съседното легло си давахме кураж една на друга дакато се мъчехме да се изправим. Имаше момичета обаче, на които им беше много трудно и за тях дойде някаква жена да им помага. После с количка ни откараха до стаята и там ни оставиха да се оправяме сами. Стаята беше мизерна, а леглото - пружина, от което всеки път се ставаше много трудно. Щях да наемам вип стая, но тъй като бебетата не бяха при мен, а в кувьози, прецених че за мен само не искам и няма проблем да "оцелявам" във всякакви условия. Всичко това беше в Майчин Дом - София, родих там, защото там е най-добрата неонатология. Но както и друг път съм разказвала с всеки изминал ден ставаше все по-лесно, като колкото повече се движиш, толкова по-бързо се възстановяваш, толкова по-лесно става.
Тогава когато аз раждах преди почти 5 години всички доктори ми я препоръчаха нея, въпреки че и за Токуда чувах, че са добри. Тъй като моето раждане се наложи да е преждевременно това беше от решаващо значение за избора на болницата. Много се надявам от тогава да са оправили малко стаите, защото наистина бяха голяма мизерия. Но от неонатологията съм много доволна, всичко беше на ниво и ми отгледаха децата с голяма грижа, едното стоя там месец и половина.
След такава операция не е препоръчително първите 1-2 пъти да се става сам. Особено пък без първо да те прегледа лекар. Може по време на операцията да е имало някакви усложнения, може да ти прилошее без да усетиш и да си на земята. Не че е задължително, но не е невъзможно.
Като цяло в България много ви “глезят”, докато в чужбина детето е при теб през цялото време и искаш не искаш се стягаш и почваш да си гледаш детето.
Моето секцио беше с усложнения и преливане на кръв, но на следващия ден вече си бях в къщи и по- добре че беше така, че другите бебета ревяха постоянно и моето само се нервеше.
Що за глупости?! Щяло да се знае, ако има усложнения... Ще се знае за онези, които са настъпили по време на операцията, а не за възможните такива след нея.
Да, ние сме най-глезените жени в Европа... И ако си мислиш, че повечето жени са много щастливи, че не им дават бебето след раждането много жестоко се лъжеш. И аз и моята приятелка избрахме частна болница точно защото в нея дават бебето веднага след секцио (ако се наложи такова). Подобни изказвания са силно неадекватни спрямо действителността, в която повечето жени раждат. Ние тука си умираме да седим 5 дни в болница вместо в комфорта на собствения си дом и ни е адски кеф непознати да се движат около нас вместо да усещаме топлотата на партньорите си и бащите на бебетата ни.
Да, ние сме най-глезените жени в Европа... И ако си мислиш, че повечето жени са много щастливи, че не им дават бебето след раждането много жестоко се лъжеш. И аз и моята приятелка избрахме частна болница точно защото в нея дават бебето веднага след секцио (ако се наложи такова). Подобни изказвания са силно неадекватни спрямо действителността, в която повечето жени раждат. Ние тука си умираме да седим 5 дни в болница вместо в комфорта на собствения си дом и ни е адски кеф непознати да се движат около нас вместо да усещаме топлотата на партньорите си и бащите на бебетата ни.
Препоръчани теми