vanibo, от постовете ти се виждат само убеждения някакви, обаче нулев практически опит. Къде е аутизма, къде е осиновяването...
- Публикувана: 7 май 2015, 11:43 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2015, 15:05 ч.
Осиновяване на дете от Непал
Практическият опит се надценява 
То по твойте думи ентусиазма е водещ
Любимото ми! Деца по каталог.
Любимото ми! Деца по каталог.
Ау, какъв ужас, деца в каталог. Защо да им даваме шанс, дори и да е минимален и на другия край на света, вместо да ги оставим скрити в някой дом или просещи по улиците. Къде по-добре е да са забравени от бога и от хората, а ние лицемерно да се правим, че не съществуват.
Вие драга, колко деца от другия край на света осиновихте? А от този? Тук писаха няколко осиновители и за мен само тяхното мнение има стойност.
Какво значение има дали е осиновила или не - това, че не го е направила (евентуално) не я лишава от правото да коментира наравно с осиновителите, но би трябвало да е вътрешен съветник да не го прави или да се замисли колко комплексна тема е това да осиновиш оттук , какво остава да осиновиш от чужда държава. Не е нито героизъм , нито проявен хуманизъм да осиновиш дете от някъде си и то да е като дърво без корен в средата, която си му предложил. Не си затваря никой очите, не се прави никой, че тези деца ги няма - има ги и за съжаление ги има в една трагична обстановка, но....решението не е всеки да нарами по едно дете и да се оправят нещата, а останалите в Непал да си гледат работата.
Това всичко да го обсъждаме обаче, ако нашите домове за деца пустеят и няма едно детенце вътре - или те може би са ангажимент на някой швед...или германец ?
Защо да им даваме шанс, дори и да е минимален и на другия край на света
Като махнем преиграването и излишния драматизъм на всеки му е ясно, че на взетото дете от Непал му даваш подслон, храна и евентуално домашна среда. Вземаш му възможността да е сред свои, обричаш го тук да е винаги различно и самотно, създаваш му редица психологически терзания. Обобщено - предимствата са предимно материални. Тогава ако наистина искаш да помогнеш някому в Непал то организирай издръжката на дете в Непал от непалско семейство. Другото е за мен е само показност пред света колко съм бяла и добра.
Всеки има право на мнение. Моето е от гледна точка на дете, което гладува, мръзне, не е милвано и проси по улиците, дете, което не знае какво е да е със сухи крачета, нито кога е рождения му ден, дете, което е свикнало да го пребиват, за да му вземат изпросеното, дете, което няма собствено бельо дори и не очаква нищо от утре. Става въпрос за задоволяване на основни жизнени потребности, но за да го разберете трябва да сте на улицата, а не пред компютъра. Но питайте едно такова дете дали иска да остане в родната мизерия или да има дом, топлина, мама и бъдеще, където и да се намират те.
Защо да им даваме шанс, дори и да е минимален и на другия край на света
Като махнем преиграването и излишния драматизъм на всеки му е ясно, че на взетото дете от Непал му даваш подслон, храна и евентуално домашна среда. Вземаш му възможността да е сред свои, обричаш го тук да е винаги различно и самотно, създаваш му редица психологически терзания. Обобщено - предимствата са предимно материални. Тогава ако наистина искаш да помогнеш някому в Непал то организирай издръжката на дете в Непал от непалско семейство. Другото е за мен е само показност пред света колко съм бяла и добра.
Да, поканата е ясна - издържайте циганче в неговото семейство, нека баща му да пропива парите и да го пердаши, но ще сте с чиста съвест, че не го откъсвате от средата. Ако го осиновите току- виж се осъзнало като човек и ще стане я адвокат, я лекар, вместо да си стои в гетото...
... но за да го разберете трябва да сте на улицата, а не пред компютъра....
Да не би някъде в профилите ни да пише кой през какво е минал? Много знаеш ти, какво сме яли и къде сме спали.
Тогава ако наистина искаш да помогнеш някому в Непал то организирай издръжката на дете в Непал от непалско семейство.
Точно.
Толкова се увличаш в "спасението", че аргументите ти са някак детски. 
Добре де, среда, среда, ама защо всички цъкат с език и адмирират когато чужденци осиновяват циганчета, откъсват ги от средата им, вкарват ги в друга, различна,прекъсват възможността децата да говорят на майчиния си език/ бил той български, турски или ромски/ А сега когато се прокрадна една такава идея- възмущение и гняв.
Не са един и два случаите, при които деца се осиновяват с което коренно се променя средата им, откъсват се от родния си език .Дори и у нас, в рамките на един град пак може да има откъсване от среда, културни етнически особености .
Не са един и два случаите, при които деца се осиновяват с което коренно се променя средата им, откъсват се от родния си език .Дори и у нас, в рамките на един град пак може да има откъсване от среда, културни етнически особености .
Добре де, среда, среда, ама защо всички цъкат с език и адмирират когато чужденци осиновяват циганчета...
Чужденците осиновяват деца с увреждания, които тук никой не би погледнал или имат няколко отказа от български семейства.
Препоръчани теми