Ще стане ли шофьор от мен?

Браво, ще се справиш.

Дано!

В град с интензивно движение ли живееш и шофираш?

Да, доста е натоварено. Аз и в София съм шофирала с инструктор, но сама не.

Точно. Като имаш притеснение, че ако удариш колата, ще стане голям проблем, ще имаш проблем и с шофирането, естествено. Купи си своя кола и си я удряй, драскай, блъскай колкото искаш. Като мъжът ти не знае как да те подкрепя, вместо да те стресира. Ако някой ме държи в напрежение, че ако ударя колата, ще има скандали и не знам си какво, ще му тегля една и ще си взема собствена кола. Шофирането трябва да е удоволствие, не стрес.

Ми тя колата си е моя, ама той се занимава с колите в семейството.

Щом е твоя... занимавай се ти с нея. Когато носиш отговорност за собствеността си, имаш право да си я чупиш на спокойствие Знаейки това, стресът и притеснението ти ще намалеят. Твоя ли е, занимавай се сама с нея, самостоятелност, независимост. Който кара колата, той трябва да е отговорен за всичко по нея.
Ако те спрат и гражданската не ти е в колата, мъжът ти ли ще е виновен, че е забравил да я сложи вътре? Не. Ти си виновна. Нищо, че той се занимава с колите. Ако караш със спаднали гуми, ако охладителната течност е малко, ако стопът ти не работи... ти си виновна, без значение кой уж се занимава с колите.

Ми да, ама и на мен така ми е по-лесно, защото аз се занимавам с много повече неща. А и не мисля, че пак няма да ми се бърка. Той просто си е такъв. Овика ме и за изоставената кола (другата ми тема), въпреки, че него нищо не го бърка тази рбаота.

И аз съм малко стресирана на тема шофиране, но напоследък ми се налага почти всеки ден и в интерес на истината се усещам как ставам все по-спокойна и уверена с практиката. явно това е разковничето  .
Аз взех книжка на 18 от първия път и имах голямо желание за шофиране. Малко след това обаче катастрофирах сериозно и след това поне 7-8 години не съм карала. Като родих и се изнервях все да чакам някой да ме вози и да съобразявам. Затова се записах на опреснителни курсове. Започнах с каране по познат маршрут и предварително си определях къде в коя лента да се движа за да се престроявам възможно най-рядко. Все още се притеснявам ако трябва да минавам някъде, където не съм минавала преди с автомобил. Най-спокойно ми е като карам сама, с ММ като съм имаме негласно споразумение той да си кара  .

Баща ми казваше, че когато човек се качи сам в колата и няма кой да подсказва - тогава сатва шофьор и с каране 

Ще свикнеш и на стопове да спираш и да внимаваш и т.н.

Благодаря ви за подкрепата!

И аз да се присъединя към авторката.
От 2005 г. имам книжка, без след това нито веднъж да съм седнала зад волана.
Голям страх ме гони да не сбъркам, да не се ударя, или да не ударя друга кола или човек...или как ще ми се подиграват и ще ме псуват другите шофьори.
Но аз наистина бях непоправима блондинка-идиот на кормуване. В началото правех грешки от рода: при двупосочно движение, вместо ляв завой зададен от инструктора, да вляза в обратното... Ляво и дясно ги бъркам като стой та гледай, а това е доста опасно, когато шофираш. Завоите все едни такива хем тъпи, хем заоблени ги правех от страх да не се ударя в тротоара. На извънградско все пък бях залепена крайно в дясно от страх да не се ударя в друга кола. И волана го врътках постоянно, заради което все карах малко на зиг-заг.
После спрях да ги правя тези грешки, но пък все ми гаснеше колата. Нали съм дребна и винаги ми засичаше съединителя.
И колкото повече не карам с времето, толкова повече се панирам от мисълта да го правя. А понякога ми се иска да можех, даже сънувам как карам...но всичко приключва само със сънищата. Вече имам чувството, че няма да се сетя кой педал за какво беше.
Понякога си мисля, че ако си взема някаква малка количка: Мини Купърче, Смартче, Костенурка, може би ще се чувствам по-лесно подвижна на пътя.

И така....само седя и си мисля.

Бях на 17 като изкарах курсовете в провинцията. Карах цяла година без книжка с кеф. После взех книжка и отидох в София студентка. Ужасът по улиците в София ме стресира страшно и в един момент без практика и с всекидневния ужас, който виждах, ме завладя страхът. До около 33 годишнината ми, книжката събираше прах. 3-4 пъти съм се качвала на кола и не аз я карах, ами тя ме караше. Аз просто бях в транс. Естествено с много грешки и помощ от мъжа ми да не се дрънна някъде стигах до дадена точка.
Едва преди няколко години започнах да карам. Може би преди  3, не помня вече. Сега карам ежедневно /но не в България/. Градско, магистрала, извънградско. На ден мин 50 км. Не изпитвам ужас вече. Но до скоро изпитвах при всеки непознат маршрут.
Разковничето е не само в практиката. Разковничето е в това да има някой до теб, който да те научи на някои тънкости, правила и трикове. Тогава няма да имаш проблеми вече. Иначе може и никога да не станеш добър шофьор. Аз имах късмет, че мъжа ми е страхотен шофьор с милиони км зад гърба си. И сега едва разбрах, защо навремето толкова грешки съм правила и ми е било толкова трудно карането.
Иначе грешки всеки прави. Хубавото е, човек да си ги вижда, защото тогава няма да ги повтори. И много мислене. Карането иска много мислене напред във времето. Да предположиш каква ситуация може да ти се случи /тази, тази или тази/ в следващите 50,100 или 500м, за да си подготвен да реагираш, ако се случи. Иначе нямаш шанс. Първосигналната реакция често е неправилната, а за друга нямаш време, ако не си подготвен предварително за нея.

О, Гери, ако няма дупки там където караш, е доста по-лесно. Тук освен за всичко, трябва да мислиш и за дупките. А днес си припомних, че трябва да гледам знаците на другите, ако аз нямам.


buttinsky, и аз съм дребна. Това е най-основният ми проблем май. В джип или баничарка се чувствам най-добре на седалката, обаче там пък имам проблем с габаритите.
Курсовете карах на седалка, която ми се надигаше и нагоре. Т-е- ми беше почти перфектно, но тези сега дето ги карам не са така.

Здравейте,
Къде мога да изкарам опреснителен курс за шофьор в София?
Трябва да започна да карам, но малко ме е страх и дълго не съм карала.