Здравейте,
не знам от къде да започна. Пътят ,който извървях до тук бе дълъг и до сега не постигнах успех и живея непълноценен живот.
Всичко започна преди 4 години някъде. Започнаха да умират близки на семейството / на родителите ми /. Един ден изпитах някакъв непреодолим страх,че майка или татко ще се разболеят и умрат. Страх,който ме превзе до толкова,че не можех да мисля за друго. Започна силно сърцебиене,което ме плашеше и търчах до спешното. Там ми биеха успокоително и ме пращаха у дома. До следващия път. След около месец реших да посетя психиатър. Той ми предписа антидепресанти,които пих около 4 месеца. Посещавах го 2 пъти седмично,след това намалих посещенията на 1 в седмицата. Почувствах се страхотно,летях,нямаше и помен от страха и онова неразположение,което непрекъснато усещах. Спрях хапчетата. Бях добре около 6-7 месеца може би. След това всичко се повтори с нови по страшни симптоми. Пак започнах да пия лекарствата и след 2-3 месеца пак ги спрях. До миналата година бях ок,не бях на 100 % добре,но да кажем,че се понасяше. Тогава започнаха отново кризи, една след друга,пак страх от смърт и от загуба на близък и след дълго умуване наново започнах лечението с антидепресантите. В началото беше страшно докато привикна към тях,въпреки,че и преди ги бях пила. Много странични ефекти,просто не знаех на кой свят съм. След около месец се случи най-лошото , татко почина......няма да навлизам в подробности.....започнах много да пълнея,сякаш от въдуха. Наред с мъката ми,загубих самочувствие,чувствах се всеки ден зле,спи ми се,уморена,гладна....взе да ми омалява и да се разтрепервам....мислех,че ми пада захарта и се тъпчех,а то ми ставаше след това по зле....когато се качих на кантара и направих една груба сметка,че съм качила едни 20 кг ми призля.Отидох при ендокриноложката,прегледахме всички хормони и се оказа,че изхвърлям много инсулин. Ок,до някъде ми олекна,защото най-накрая се намери причина за моето неразположение. Изписаха ми лечение и хранителен режим и спорт. Поуспокоих се. Това се случи пред около 3 месеца някъде. Точно и по това време спрях и антидепресанта. Казах си край,не искам повече. Искам да имам дете,страх ме е ако забременея и ги пия да не увредя детето,защото има смесени мнения по въпроса. Казах си каквото и да става вече няма да ги пия. Ще се боря,видях поне,че не се умира от това. Обаче страховете ме заливат отново. Виждам се в гробищата все,как ме заравят,как всички плачат ,как майка ми не може да го преживее....ужасно е!! Също и за нея мисля,много ме е страх да не загубя и нея сега....Вчера ми прилоша страшно много,до сега за тези 4 години никога не ми се бе случвало.Седях и се наблюдавах какво се случва,и то нарастваше,ставаше все по страшно,лошо ми е просто,не мога да обясня...малко преди това рязко се промени и времето навън,от много горещо започна да вали,прималя ми рязко,малко след това се изпотих и се разтреперих и така поне 30-40 минути и то на приливи и отливи. Дишането ми се учести,поне на това обърнах внимание,но много много ме беше страх,защото не знаех какво ми има. Беше около 15 ч ,а бях яла последно около 11. Не смятам,че е било глад. Отчаяна съм,уплашена и сега вече не знам накъде. Кръв давам всяка година,дори понякога и 2 пъти годишно. Следя полови хормони и хормони на щитовидната жлеза,ЕКГ правя също доста често,до сега съм нямала оплаквания в областта на сърцето.Вися при докторите постоянно и вече и това ме отчайва,защото причина не се намира,а на мен ми е зле....не съм провеждала психотерапия и не съм снимала шийни прешлени и не знам вече накъде да хвана. От както татко почина станах много по зле.....и само негативи около мен,все някой умира и мен все ме застигат ей такива вести.Всичко преживявам много трудно,мисля го и страхът ме залива. Питам ВАС, от какво имам нужда? Трябва ли нещо да изследвам още,да ходя по лекари или да започна терапия? Аз усещам,че искам да проведя такава,но не знам към кого да се обърна. Терапевтът трябва да ми допадне,да усетя,че ме разбира,не мога да отида при всеки.
На 36 години съм,имам работа,доходна,въпреки,че не съм щастлива с нея,но съм финансово стабилна,нямам грижи за пари. Все още нямам деца,а много искам,но се страхувам,че ще умра и няма да мога да ги гледам! Мислите ми ме тровят всеки ден ,но не мога да се справя с тях. Ще бъда благодарна на няккъв отговор от Вас или упътване.
не знам от къде да започна. Пътят ,който извървях до тук бе дълъг и до сега не постигнах успех и живея непълноценен живот.
Всичко започна преди 4 години някъде. Започнаха да умират близки на семейството / на родителите ми /. Един ден изпитах някакъв непреодолим страх,че майка или татко ще се разболеят и умрат. Страх,който ме превзе до толкова,че не можех да мисля за друго. Започна силно сърцебиене,което ме плашеше и търчах до спешното. Там ми биеха успокоително и ме пращаха у дома. До следващия път. След около месец реших да посетя психиатър. Той ми предписа антидепресанти,които пих около 4 месеца. Посещавах го 2 пъти седмично,след това намалих посещенията на 1 в седмицата. Почувствах се страхотно,летях,нямаше и помен от страха и онова неразположение,което непрекъснато усещах. Спрях хапчетата. Бях добре около 6-7 месеца може би. След това всичко се повтори с нови по страшни симптоми. Пак започнах да пия лекарствата и след 2-3 месеца пак ги спрях. До миналата година бях ок,не бях на 100 % добре,но да кажем,че се понасяше. Тогава започнаха отново кризи, една след друга,пак страх от смърт и от загуба на близък и след дълго умуване наново започнах лечението с антидепресантите. В началото беше страшно докато привикна към тях,въпреки,че и преди ги бях пила. Много странични ефекти,просто не знаех на кой свят съм. След около месец се случи най-лошото , татко почина......няма да навлизам в подробности.....започнах много да пълнея,сякаш от въдуха. Наред с мъката ми,загубих самочувствие,чувствах се всеки ден зле,спи ми се,уморена,гладна....взе да ми омалява и да се разтрепервам....мислех,че ми пада захарта и се тъпчех,а то ми ставаше след това по зле....когато се качих на кантара и направих една груба сметка,че съм качила едни 20 кг ми призля.Отидох при ендокриноложката,прегледахме всички хормони и се оказа,че изхвърлям много инсулин. Ок,до някъде ми олекна,защото най-накрая се намери причина за моето неразположение. Изписаха ми лечение и хранителен режим и спорт. Поуспокоих се. Това се случи пред около 3 месеца някъде. Точно и по това време спрях и антидепресанта. Казах си край,не искам повече. Искам да имам дете,страх ме е ако забременея и ги пия да не увредя детето,защото има смесени мнения по въпроса. Казах си каквото и да става вече няма да ги пия. Ще се боря,видях поне,че не се умира от това. Обаче страховете ме заливат отново. Виждам се в гробищата все,как ме заравят,как всички плачат ,как майка ми не може да го преживее....ужасно е!! Също и за нея мисля,много ме е страх да не загубя и нея сега....Вчера ми прилоша страшно много,до сега за тези 4 години никога не ми се бе случвало.Седях и се наблюдавах какво се случва,и то нарастваше,ставаше все по страшно,лошо ми е просто,не мога да обясня...малко преди това рязко се промени и времето навън,от много горещо започна да вали,прималя ми рязко,малко след това се изпотих и се разтреперих и така поне 30-40 минути и то на приливи и отливи. Дишането ми се учести,поне на това обърнах внимание,но много много ме беше страх,защото не знаех какво ми има. Беше около 15 ч ,а бях яла последно около 11. Не смятам,че е било глад. Отчаяна съм,уплашена и сега вече не знам накъде. Кръв давам всяка година,дори понякога и 2 пъти годишно. Следя полови хормони и хормони на щитовидната жлеза,ЕКГ правя също доста често,до сега съм нямала оплаквания в областта на сърцето.Вися при докторите постоянно и вече и това ме отчайва,защото причина не се намира,а на мен ми е зле....не съм провеждала психотерапия и не съм снимала шийни прешлени и не знам вече накъде да хвана. От както татко почина станах много по зле.....и само негативи около мен,все някой умира и мен все ме застигат ей такива вести.Всичко преживявам много трудно,мисля го и страхът ме залива. Питам ВАС, от какво имам нужда? Трябва ли нещо да изследвам още,да ходя по лекари или да започна терапия? Аз усещам,че искам да проведя такава,но не знам към кого да се обърна. Терапевтът трябва да ми допадне,да усетя,че ме разбира,не мога да отида при всеки.
На 36 години съм,имам работа,доходна,въпреки,че не съм щастлива с нея,но съм финансово стабилна,нямам грижи за пари. Все още нямам деца,а много искам,но се страхувам,че ще умра и няма да мога да ги гледам! Мислите ми ме тровят всеки ден ,но не мога да се справя с тях. Ще бъда благодарна на няккъв отговор от Вас или упътване. 