моят син на 2г.9м. почна да заеква от около 5 седмици. Повтаря първата сричка на някои думи, като веднъж сбъркана думата,тя става от онези няколко думи, които после постоянно му създават проблем при изговаряне. Думите се сменят. Някои ги преодолява, но се заместват от нови. Заекването почна седмица след три седмичната ни ваканция, която прекарахме много приятно.
Вероятни причини биха могли да бъдат:
1. Пътят на връщане беше придружен с едно избухване на таткото, насоченс към детето.
2. От горе долу тогава поне веднъж дневно ми се ядосва не на шега и ми крещи, когато си мисли че му се карам. Преди като кажех, че ще се разсърдя веднага ставаше мил и откликваше на молбите ми, а сега е винаги агресивен. Най-честия му първи отговор е: "не". Аз може би много му придирям, но досега не беше проблем.
2.Детето ходеше на детска градина преди ваканцията и чакаше с нетърпение да се върне при приятелите си там, но открихме, че те са го позабравили и вече не искат да играят с него - конкретно едно дете, но то около него се въртеше цялата банда.
3. И двамата възпитатели в нашата яслена група на детската градина бяха тази първа седмица в детската градина болни и заместени от колеги от другите групи, така че за сина ми това съшо е било неприятна изненада и стрес.
Той сега категорично отказва да ходи на градина и макар да проявяват разбиране, преподавателите там са ни дали срок до две седмици той да се върне в групата си, за да имат време да го подготвят и прехвърлят в групата на 3годишните деца преди лятната ваканция. Също така за мястото имало други желаещи.
В началото /първите три седмици/ ние го коригирахме и го призовавахме да говори бавно, опитахме се дори да избягваме площадките с деца, но след разговор с детския лекар той ни призова да се държим все едно, че няма проблем, да се постараем да му осигурим качествени забавления - едно от които играта с други деца и да се върне в детската градина. На него му липсват децата и той иска компанията им, но понякога това води до превъзбуда.
През последната седмица ни се включи по грешка един от пожарните датчици в къщи и макар само за секунди тази аларма така го парализира, че часове след това не можа да каже една цяла дума.
Тази нова стратегия която прилагаме, засега не води до положителен резултат. Ние не обръщаме внимание на думите, но те стават повече и повторенията на началната сричка нарастват – вече са 4-5. Дори си слага ръката пред устата, когато започва проблемна дума.
Друг малък детайл е че след три седмици, семейството ни ще се увеличи с едно бебенце и тогава се боя, че съвсем ще загубим битката.
Ще се радваме на всяко ваше предложение за успешно разрешаване на нашия проблем!