- Публикувана: 12 юли 2015, 17:22 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2015, 15:45 ч.
В момента чета ...40
........
И разбира се се замислям, колко извратен трябва да си ти самият, за да пишеш такива неща.
И разбира се се замислям, колко извратен трябва да си ти самият, за да пишеш такива неща.
!? ........
И разбира се се замислям, колко извратен трябва да си ти самият, за да пишеш такива неща.
И разбира се се замислям, колко извратен трябва да си ти самият, за да пишеш такива неща.
!?Разсмя ме, бе, Вени!
А на Лу искам да кажа колко много се припокрива написаното от нея с това, което аз си мисля когато си разсъждавам.
И мен Картър ми предстои, обаче имам усещане, че ще разсъждавам като Лу, когато прочета някоя от книгите му. Някак бруталността ме кара да се питам какво му има на автора, че го избива на бруталност. Дали самият той не е такъв, едни такива размисли. Ама не може да им се отрече, че пишат магнетично, щом са четени, че и търсени от читателите такъв тип книги. 
Сега да не си помислите, че искам да ви убедя да не го четете
Просто споделям собствените си усещания.
Ужас със смисъл - да. Обикновена касапница - за мен е твърдо не.
Това са размисли след първата негова книга. После претръпваш и продължаваш да четеш целенасочено - като пълнеж между две по-стойностни книги. Много по-добре можеш да оцениш таланта на някой автор, ако го четеш след Крис Картър, а не след друг талантлив автор.
Лий Чайлд наистина ли е същият? Имам една купчина негови книги, на които още не е дошъл редът.
Лий Чайлд наистина ли е същият? Имам една купчина негови книги, на които още не е дошъл редът.
Како Сийке, разбирам те, но аз предпочитам да оценя един автор дори и след чиклит или криминаленце тип Чандлър (за мен Лий Чайлд е от неговия калибър), отколкото след Картър
Венка, има някакво обяснение за това пристрастие. Колкото е по-покоен животът на дадения читател, толкоз по-брутални книги му се четат. Един вид разнообразие и компенисране
Имам близка позната, козметичен редактор в голямо женско списание. По цял ден пише за розови, пухкави неща, а чете само най-кървавите ужасии. Мисля да ѝ препоръчам с чиста душа Картър, но не бих се учудила вече да е изчела всичко негово
А един познат, който е хирург и по цял ден гледа кръв, не желае да прочете нищо по-тежко от Джейн Остин
Венка, има някакво обяснение за това пристрастие. Колкото е по-покоен животът на дадения читател, толкоз по-брутални книги му се четат. Един вид разнообразие и компенисране
Имам близка позната, козметичен редактор в голямо женско списание. По цял ден пише за розови, пухкави неща, а чете само най-кървавите ужасии. Мисля да ѝ препоръчам с чиста душа Картър, но не бих се учудила вече да е изчела всичко негово
А един познат, който е хирург и по цял ден гледа кръв, не желае да прочете нищо по-тежко от Джейн Остин
криминаленце тип Чандлър (за мен Лий Чайлд е от неговия калибър)
Благодаря, ще го подхвана някой ден.
В момента "си изплаквам устата" с Керстин Гир - идеална е за тази цел.
Много навременна ми идва дискусията за Картър - прочетох 2 негови книги по време на почивката - не ме впечатли особено. Да, динамични и зарибяващи са, но затваряш последната страница не с "Уауууу", а с "Е, и к'во от това?!" Някои похвати също не ме грабнаха, като двойните сюжетни линии.
Аз и с Хари Хуле също не се разбрах, та явно трилърите не са точно моят жанр, въпреки че изпитвам нужда от нещо по-леко между две сериозни книги. Да, възприемам ги като леки, не ме натоварват. Чиклит не мога да си причиня, там получавам сърбежи от нерви на третата страница
Довърших тези дни "Облакът атлас" - погълна ме тази книга. Предполагам, че повечето ако не сте я чели, то сте гледали филма, затова няма да се впускам в обсъждане на сюжета, но съм впечатлена от умението на Мичъл да се превъплъщава в разказвачи от различни епохи, социални прослойки, възраст, пол, образование, темперамент.
Аз и с Хари Хуле също не се разбрах, та явно трилърите не са точно моят жанр, въпреки че изпитвам нужда от нещо по-леко между две сериозни книги. Да, възприемам ги като леки, не ме натоварват. Чиклит не мога да си причиня, там получавам сърбежи от нерви на третата страница
Довърших тези дни "Облакът атлас" - погълна ме тази книга. Предполагам, че повечето ако не сте я чели, то сте гледали филма, затова няма да се впускам в обсъждане на сюжета, но съм впечатлена от умението на Мичъл да се превъплъщава в разказвачи от различни епохи, социални прослойки, възраст, пол, образование, темперамент.
Да, динамични и зарибяващи са, но затваряш последната страница не с "Уауууу", а с "Е, и к'во от това?!"
А баш!
За чиклита (като цяло не съм фен, но имам някои добри попадения). Мариан Кийс чела ли си? Ако не, пробвай я някой път. Например "Суши за начинаещи" - много добра почивка дава на мозъчните гънки без да ти залепва ченето от сладост.
Петенце, никакъв Картър за теб. Каквато си нежна душа, няма да го понесеш.
Позволих си да пусна новата тема
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=868782.0
Ако някой има някакви предложения за анкета или нещо друго да казва
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=868782.0
Ако някой има някакви предложения за анкета или нещо друго да казва
Брутализми яки Препоръчани теми