ХУЛИ, как можа, все едно сме се наговорили, да подредиш думите, както и аз ги подреждам за студеното и топлото, за дрехите и кожата... А щом като момчето ти е професионален футболист, какво се притесняваш, че ще заприличаш на футболна топка? Ще те боготвори още повече
Тези дни все си мислех да ви пиша по повод на това, че ми присъждате званието БАБА ГЕРОИНЯ. Ей, момичета, хич не е лесна тая работа с четирите внучета. Отстрани може да ви се струва, че танцувам от радост , ама аз да ви кажа честно, че по-скоро скачам, защото под краката ми пари Отговорността е голяма, всеки ден готвене, къпане, решене ( две от красавиците са с коси под кръста), хранене, пране, диктовки, задачи, четене, игри, кандърми... По цял ден не спирам да говоря. Това ми е основно задължение-да уча най-малкото чаве да чурулика на български. Имам голям успех. Вече прави изречения от по 3-4 думички, някои много смешни. Снощи ми заяви: Нама мие дУпе...Вечер като ги сложа да спят ми се иска да си сложа цип на устата и малко да помълча . В повечето случаи децата ме слушат, ама има и дни, в които пощръкляват. Заформят междубратовчедски коалиции-Ники и Кати в съюз нерушимъй. Радичка никъде не се вписва-големите я пренебрегват, а с най-малкото игра не става. Разгарят се локални конфликти, с кратки батални сцени, но до кръвопролития не се стига. Баба упражнява правото си на вето и накрая настъпва примирие. Всичко завършва с хепиенд. Огледало не съм поглеждала, откакто са дошли. Козметика? какво беше това? Лично време и пространство-никакви. Аааа, ще взема да направя стачка. И баба е хора все пак!!! Е, оплаках ви се. Сега можете да ме детронирате, да ми вземете лентата на ударник, да ми свалите снимката от таблото на първенците и да ме разжалвате от баба Героиня, в редова баба.
Е, така го казвам, ама не го мисля така. Да са ни живи и здрави внучетата, ние покрай тях-също. Общуването с тях ме прави наистина богата ( по Иха), всяко ме кара да се усмихна и да се чувствам щастлива. С баткото говорим за прераждане, за духове, често ме кара да му разказвам за прабабите и прадядовците му. Кати непрекъснато пита за нещо. Рада е с много богата фантазия. Измисля някакви игри и ни раздава ролите. Имитира госпожите от градината. Най-малото гледа на света с широко ококорени очички ( толкова са черни, че зеничката не се забелязва ) и попива всичко, като попивателна. Момичета, дай Боже всекиму такава радост. Забравете, че ви се оплаквах. Така правя, като се поуморя, а после, като си отпочина пак поемам...
Пак стана много дълго, ама имам да наваксвам, за времето, когато бях на село и не съм писала. За днес толкова.
Прегръщам ви и ви желая Лека нощ...