Записвам се със "Стъкленият похлупак" на Силвия Плат, но нямам време и нещо я чета много разпокъсано. Обаче след по-мудното начало усещам как ме увлича все повече в дълбините на съзнанието на Естър. Ще споделя пак, когато я завърша.
Преди нея прочетох доста трудно "Никой не се спасява сам" на Мацантини, макар скромните 200 странички. Не ми допадна темата на книгата - ретроспекция на една любов, на едно семейство, и то при положение, че героите са 30-тина годишни.
Някак си ми се струва, че моментът за равносметка идва на един по-късен етап в живота.
Иначе нищо ново и оригинално не намерих в книгата. Обичайното - любов, семейство, деца, дребни кавги и дразнещи навици у другия, които обаче прерастват в отчуждение и раздяла в крайна сметка. Нито се дразнех на героите, нито пък им съчувствах.
И мен ме чака "Следи от лапи на лунна светлина", въпреки че съм любител на кучата.
Нези, на мен "Мидълсекс" много ми хареса. Приготвила съм си и "Брачната фабула", ама кога ли ще стигна до нея. А "Островът под морето" ти го предлагам за прочит, ако го нямаш.