Сега ще изпия едно кафе с вас и ставам да правя кюфтета по поръчка - да видим дали ще яде злоядкото.
Докладвам за сръбските кори - много хубава стана баницата - съвсем различна от другата, която също е хубава. Със същото количество мазнина обаче с кори Фамилия става мазна, а с тези си остана сухичка. Тъй като и мазна баница обичам, не мога да изкажа предпочитания.
Боряна, много обичам да те чета. Някак се усеща, че пишеш направо от сърцето и от нужда за общуване и това ми стопля душата. От всички нас ти като че ли живееш най-самотно и отдалечено, затова пиши винаги, когато усетиш потребност от сродна душа или от отклик. Писането много помага, когато човек се чувства самотен и изгубен. Аз това съм го преживяла в Корея - макар да бях с мм и с децата, се чувствах заточена на края на света и пишех на приятелките ми едни дълги, дълги сълзливи и сантиментални писма. Преди време се случи да прочета едно - едната ми приятелка казва "пазя писмата ти, искаш ли да ги видиш", аз само като прочетох първите няколко реда, се отказах - засрамих се, то такива обяснения в любов и липси, все едно 16-годишно девойче от 18-век пише на далечния си любим. Обаче тогава ми помагаше писането. На майка пишех само хубавите неща, всичко останало - на приятелките. Аз и сега съм така - гледам да я предпазя майка от разочарованията си и от трудностите, защото тя е крайна и не прощава. Ако някой нещо мъъъничко се е държал кофти с мен, тя го намразва за цял живот и очаква и от мен същото. Ама аз съм друга. Та затова на нея предлагам розовата страна
Да ви кажа, обърквам се с тез празници Денят на християнского семейство не беше ли в ранна пролет, на онзи ден, в който се прескача огън