Не обичам мъжа си - кои от вас останаха и кои си тръгнаха

Да, факт е, че осъзнава вината си и най-вероятно това я спира да вземе решение. Аз я съветвам да опита като елиминира своята вина. В първия ми пост по темата писах, че ако не може да преглътне случая с удрянето, няма какво да се мъчи. Относно пречупването, когато си дадеш сметка за важните неща и успееш да се мотивираш за някаква промяна, ти не го чувстваш като пречупване и компромис. Ти наистина променяш гледната си точка и това е своего рода израстване. Ако го чувстваш като пречупване, то няма никакъв смисъл - по-добре да си събереш багажа директно.

Аха, ясно. Ами то нейната реакция е от неговото поведение. А понякога нещата се натрупват и може да се избухне и за най-дребното. Абе няма комуникация между тези двамата. Друг вариант е кратка раздяла за да видят как се чувстват един без друг, да преосмислят някои неща и така нататък.
Имам позната имаше подобни проблеми с мъжа си. Само караници и накрая се разделиха за около три месеца да си починат един от друг. Събраха се и отношенията им са по-добри. Но и двамата са преосмислили поведението си. Та сега са си добре, пак си се карат ама за спорта, не на сериозно.
[/quote]
Това според мен е най-точният съвет!

Е да, но аз оставам с впечатлението, че неговото поведение е следствие на нейното, а нейното е такова, защото не го обича.

Толкова ли е трудно да се приеме, че просто двамата си влияят зле? Кой е почнал пръв и с какво реално е без значение, щом са стигнали дотук. Не са един за друг и това е.

Тогава защо тя го обвинява за краха на тази връзка?

Не видях някъде да е писала "само той е виновен". Жената обясни ситуацията в семейството им и задава въпроси дали положението се е подобрило или влошило при такива ситуации в други семейства.  Ако искаше да го обвинява, нямаше да спомене нищо за своето отрицателно поведение. 

     Може той да е основната първопричина, да е променил поведението си и тя да не е била подготвена. Според мен вече няма значение кой е стоял в основата на проблемите в началото, ясно е че и двамата са допринесли с по нещо.
     Същественото в момента е, че тя престанала да го обича, а той продължава (по нейните думи). Когато е осъзнала това, тя се е превърнала в мъчителя на връзката, защото не може да го търпи, не го обича, но изисква корекция на поведението му. Не знам на какво се дължат нереалистичните ѝ очаквания, след като е приключила емоционално с този мъж. Според мен няма шансове той да коригира поведението си, докато е воден от чувства, на които партньора не отговаря. Едва ли е кръгъл глупак и опериран от емоции, за да не усеща колко непоносим е за авторката.
     Мисля, че авторката не си дава сметка, че може да го обземе пълно безразличие и бъдещето на връзката да е само в негов контрол.

Някак е редно госпожата да говори с мъжа си и да си изяснят картинката, да не чака той да се сети сам, защото ако чакаш мъж да се сети за нещо самичък... ще си умреш от старост като стой та гледай.
При условие, че той продължава да я обича, а тя не, някак нещата трябва да станат от нейна страна мисля, той човека не е спрял да я обича уж

Не съм чела авторката така да го е обиждала. Пак свободни съчинения.
Влизаш в голям филм.
И с каква логика ме караш да ходя да говоря така.  Ти ако си свикнал така, твой проблем.
Иначе да, прав си. Примитивния ще съска и удря. Умния ще знае какво да каже и даже няма нужда от посягания.
Като ми се е случвало някой да ми каже нещо накриво не тръгвам да се бия. Жалко е,че ти така решаваш тези ситуации.




Какво точно ти приписвам? 
Виден е грубия ти тон към авторката и това ме кара да се съмнявам, че си балансьор в отношенията
Също така не мисля, че си и добър форумен психолог 

А ти се опитваш сега на мен да приписваш думи. Никъде не съм казвала, че авторката е невинно ангелче. Нито пък тя се изкарва такава.

korn_val, те и на терапия са ходили. Явно вече нищо не помага.

Четох, че и на терапия са ходили...
Трябва да отидат при Кобилкина, ако и тя не им върне секса по взаимно съгласие, не знам какво продължава да мъчи мъжа до себе си.
Отделно мисля, че вече се въртим в кръг и се преповтаряме в тази тема

Авторката, според мен всичко е в твоите ръце. Ако поискаш можеш да запазиш семейството ви, на каква цена - ти си знаеш. На твоя мъж му трябва само твоето внимание и близост, за да не се държи по начина, по който се държи в момента. Студенината ти както сама казваш го наранява и комплексира.
Имам периоди на непоносимост към моя мъж заради неговите неамбициозност, инертност, оставяне на всичко по течението с изключение на собствените мъжки хобита, за които винаги е добре подготвен и организиран. Та в тези периоди, когато не му говоря или само се заяждам ми се отвръща с подобно разбира се, но в по-лека степен от моето. И буквално го виждам как още повече се сдухва и комплексира. Изказването ми на различно мнение от неговото в компания инстинктивно усещам, че го отдалечава от мен, но нищо не казва. По погледа съдя.
Когато сме добре обаче, изобщо не му пука ако изкажа различно мнение, даже може приятелски да поспорим и накрая той да завърши "добре айде, ти си правата, нали затова съм те взел такава умна" или от този сорт.

А как ставаме добре? Само аз мога да го направя, той е винаги готов да сме добре като под добре разбира да не му пиля на главата и да правим секс. Нищо друго не го интересува - нито дали съм сготвила, нито дали съм изчистила, абе нищо. Смятам, че повечето мъже са винаги готови да са добре с жените си при тези обстоятелства. Никога няма да ти изсъска и даже ще ти прости с лекота твоите леки съскания.

Проблемът, разбира се, е как ти да се настроиш добре към него, че да сработи  cхемата.
Аз лично здраво се хващам за добрите черти в характера му, заради които съм го взела навремето и някак си омеквам. Също анализирам своите лоши чертй и чак от чудене как го трая още стигам до моменти в които се чудя той как ме трае толкова време. Също представям си една евентуална раздяла и визуализирам ситуацията, в която той излиза през вратата за последно дето се вика - еми не мога да го понеса. Не го искам да се случи.
А пък отделно да лиша децата си от постоянно бащино присъствие заради моите "глупости" така да ги наречем, нищо, че за мен не са такива, за много хора биха били.
Но трябва да имаш за какво да се хванеш все пак, ти си знаеш мъжа. Моят е голям добряк, чак до глупост. Също и изглежда добре (не че това ме интересува, но други биха се заинтересували много бъзро )

Ако има качества, които все още харесваш, фокусирай се върху тях. Лесно е да се каже на думи, знам, но поне пробвай. Даже както са ти казали и други, и временна раздяла при вас не изглежда като лош вариант. Моят например няма собствено жилище, така че и от тази гледна точка не мога да го разделя. Живеeм в наше общо, от което аз няма да се изнеса, макар че имам и отделно друго мое си.

PS. Само да добавя, че някак си изключвам от поста ти моментите с удрянето ты като самата ти не наблягаш на това. Не знам каква е причината, но по принцип за мен при такива обстоятелства бракът би приключил.

Значи, Авторке разделете се за известно време да преосмислите живота си.
После ще разберете липсвате ли си, ще погледнете от друг ъгъл на нещата.
Тогава ако се преоткриете нещата ще стоят по друг начин.Ако не -за съжаление връзката е обречена.

The black cat, усетих се!

+1 за поста на White Sand
Ако нещата са поправяеми, това е пътят.