Темата за СТИВЪН КИНГ - №13

Като гледам масово отзивите тук за Гробище за домашни любимци, започвам да се чудя какво не ми е наред? Още не съм прочела цялата книга, но продължавам да не съм във възторг от нея За стряскане и дума не може да става, а за разплакване пък съвсем Започвам да разбирам донякъде Кали (макар да става дума за друга книга)

 
Честно да ти кажа, не знам как на тия ми години бих възприела "Гробище за домашни любимци"  Чела съм я като тийн и много ме беше впечатлила. Сигурно ако тогава бях чела и "Сблъсък", нещата щяха да са по-различни.
Разсмя ме искрено с вметката 

Мен ме е разплаквала само "Зеленият път"... даже не ме е разплаквала, а ме е разревавала мъжката 
А финалът на 22/11/63 ме просълзи  За други, които са ми действали по този начин, не се сещам.

Ужасявала ме е "Сияние".
Погнусявала ме е "Под купола".
Най-много ме е впечатлил разказът "Начин на оцеляване".
За най-безсмислено брутална класирам една сцена от "То".
Най-шокиращо ми се е сторило откритието на името Пасков в "Гробище за домашни любимци"   
За едно от най-красивите неща, нарисувани с думи в главата ми, класирам "реенето" на балони от "То".
За прилично тежка класирам драмата от "Играта на Джералд".
Тези, които са ме държали през цялото време под напрежение - "Дългата разходка" и "Мизъри"
Най-нелюбима ми е "Възкресяване", въпреки че много хора я нареждат много преди другите му "нови" книги

Ще ми е интересно и вие да споделите 

Кали, аз като тийн изобщо не съм предполагала, че някой ден ще започна да чета Стивън Кинг и той ще се превърне в един от любимите ми автори. Започнах да го чета на дърти години в сравнение с повечето от вас Явно ще е необходим препрочит след време. Може би в момента не съм в настроение за книгата и затова ми действа така.

Досега книга на Кинг не ме е разплаквала, дори и Зеленият път не успя, макар да беше близо. Аз съм твърда като камък и не се разплаквам толкова лесно Същото се отнася и за такава, която да ме е изплашила. Най-близо беше Сиянието, резултатът след това вече казах какъв е. Книгата, която успя да ме отврати, беше Играта на Джералд. Като за втора книга на Краля ми дойдоха малко в повече извращенията и гнусотиите. Книгата, която не ми беше интересна от началото до края, е Колорадеца. наскоро споделих, че и от Злокобен танц също не съм доволна, но тя има едно предимство - Кинг успя да ме заинтригува по отношение на хорър литературата и да си намеря книгите, за които е дал собственото си мнение и впечатление. Даже в списъка ми за четене в "скоро" време попада една от тях: Нещо зло се задава на Рей Бредбъри. Книгата, която ме накара за известно време да "заживея" с героите, е Неизживени спомени. И съответно това е книгата, която искрено ме забавляваше на моменти. Главният "виновник" за интереса ми към Стивън Кинг, се нарича Мъртвата зона. Книгата, чието начало винаги ме препъваше и в моментите, когато зарязвах книги без угризения, е Романът на Лизи. Книгата, която в момента се намира в две държави(едната половина в България, другата в чужбина), е То Книгата, която имах глупостта да изгубя, е Гробище за домашни любимци, която и чета в момента(в електронен вариант, разбира се). А сега лека изненада: Книгата, която на повечето им се е сторила тежка, а на мен ми вървеше изключително леко и гладко, е Дългата разходка. Имам си и временен любим герой, както и противен такъв. Любимият ми е Бен Ханском от То, а най-противният ми е Маргарет Уайт от Кери. Засега толкова успя да роди мозъкът ми, по-нататък, ако се сетя нещо, или пък след прочетена книга си заслужава да го споделя, ще пиша пак.

Оо, страхотно  Харесаха ми много твоите емоции, свързани с Кинг 

Аз също съм се амбицирала да чета книги, които той препоръчва, защото виждам, че сме с един вкус 

Това не е нищо. Ей сега ще споделя за всяка книга поотделно впечатленията си За срамотиите за близо три години имам само 18 книги прочетени
1. Мъртвата зона - първият ми сблъсък с Кинг и главният виновник за пристрастяването ми към автора. Роднина ми препоръча книгата и реших да се доверя. Като за първа среща много ми беше тежка книгата. Не казвам тромава и скучна, а емоционално тежка. Имаше един период, в който не я докосвах, но в крайна сметка реших да се върна на нея. Прочетох първата част и се разтреперих нещо. Не, не ме изплаши, и друг път ми се е случвало, но просто тогава първата ми мисъл беше, че причината е в книгата. Оставих я за три дена, като през този период подхванах леко трилърче, и пак се върнах на нея. Този път подобни "инциденти" нямаше и я довърших. В крайна сметка книгата много ми хареса, главният герой и стана много симпатичен и краят ме натъжи. Това е и първата книга на Кинг, а и изобщо, от която се зароди непоносимостта ми към религиозните фанатици.
2. Играта на Джералд - това е и първата ми купена книга на Краля. Както споменах и преди, голяма грешка направих, че толкова рано я започнах. Не мога да кажа, че не ми е харесала, но и не ме впечатли особено. И, отново, както вече споменах, извращенията и гнусотиите ми дойдоха в повече. Главната героиня също не ми беше особено любима. Но пък четох книгата с интерес и беше изпълнена с напрежение. Сигурно, ако скоро я подхвана отново, възгледите ми за нея ще се променят.
3. Дългата разходка - ето това вече е друга бира. След почти пълната липса на действие в Играта на Джералд, динамиката в Дългата разходка ми дойде доста добре. Четох я с огромен интерес през цялото време, дори за миг не ми беше тежка, дори напротив, и хубаво се посмях на някои лафове, които бълваха от книгата. Даже започвах да си представям как се движа и аз наравно с тях Стана една от любимите ми книги.
4. Колорадеца - единствената книга на Кинг, която ми беше скучна от началото до края. Както повечето споменаха, дойде ми прекалено недовършена. Нямам нищо против отворения край, но в случая книгата имаше вид на недописана. Нито сюжета ми хареса, нито самата идея, нито героите ми станаха симпатични, абсолютно нищо не ми хареса в нея И до ден днешен се чудя защо Кинг я е написал.
5. Гняв - Това е първата книга на Кинг, която взимам от библиотеката да чета. Взех я съвсем инстинктивно, без да се замислям. Четох я по времето, когато се случиха тези убийства в училищата. Тогава книгата доста ме впечатли, но сега с ужас установявам, че не помня нищо от нея Налага се скорошен препрочит, но кога ще стане това, идея си нямам.
6. Огън - Тогава книгата още не беше преиздадена и беше истински празник за мен, че я откривам в библиотеката. Отново я грабнах без да се замислям, но разликата с Гняв е, че тази така и така щях да я взема веднага щом ми попадне. Успях да я харесам, главният герой ми легна на сърцето, бяха ми интересни както случките от миналото, така и тези от настоящето. Краят не ми допадна, но това не развали впечатлението ми от книгата.
7. Сияние - И тук стигам до книгата, която остави трайна следа в съзнанието ми и влага за доста дълъг период от време. Води се една от най-страшните му книги и има защо. Близо половината книга, да не кажа 2/3 от нея ми вървеше леко, но и интересно. Героите са страхотни, историята също. Последната 1/3 обаче е най-напрегнатата и зловеща част, която някога съм чела, и то до ден днешен. Четях и не вярвах на очите си. Направо ме разби тази книга и без угризения и слагам оценка 10/10.
8. Мизъри - Това е първата книга на Краля, която прочетох от-до след злополучния инцидент със Сияние. Отново попадам на изключително брутална и разказваща играта книга на Краля, но в сравнение с предишната, тази ми се стори като приказка за лека нощ За пореден път се убеждавам, че не е необходимо книгата да е динамична, за да е изпълнена с напрежение и да е интересна. Книгата е доста изтрещяла, даже я намирам и за потискаща донякъде. Нареждам я сред любимите ми книги, а за Ани Уилкс просто нямам думи Искрено съчувствах на писателя.
9. Романът на Лизи - Това е може би книгата, на Краля която съм я почвала най-много пъти. На два пъти е зарязвана на 70 страница, веднъж на стотната. Последният път отново бях на косъм да я зарежа в началото, толкова досадно и тегаво ми беше, но в крайна сметка реших да се напъна и резултатите не закъсняха. Не я нареждам след любимите ми книги на Кинг, но определено нямаше и помен от досадата, която изпитвах в началото. Е, дойде ми в повечко постоянното повтаряне на ВЕДСКЕН и миломое, но това да и е кусурът на книгата
10. Неизживени спомени - не си спомням книга на Кинг, която да ме е грабвала така още в самото начало. Явно идеята за много герои и малкото магазинче доста ми е допаднала. Освен това ми беше изключително забавна с тези "малки" номерца Образите в книгата са многопластови и грабващи, а и отново Кинг демонстрира вникването в душите им. Направих и грешката да оставя за известно време книгата след като съм я почнала и ме бе грабнала. Определено ефектът не беше същия като в началото, но пак си прочетох книгата с голямо удоволствие.
11. То - За тази книга, каквото и да се говори, ще е малко. Всичко, което сте описали за нея, се отнася за нея с всичка сила и аз споделям всичко това. Поради обема си, книгата я четох доста дълго време(сигурно съм чела най-дълго време от всички), цели 4 месеца. Чела съм книгата на всякакви места, на които може и да си помислите - вкъщи, на гости, в автобуса, в самолета, дори и в чужбина. Първата част я прочетох вкъщи,  а втората в чужбина. Не знам как ще възприемам клоуните след нейния прочит, преди са ми били безразлични, предполагам ще имам едно на ум. Бен Ханском ми стана любимецът от всички герои на Стивън Кинг досега, плътно следван от Ричи Тозиър("Шеф Бил пуска една якичка" ), а Майк ми беше най-безразличен като че ли(не съм расист, да подчертая само). 
12. Зеленият път - Това е книгата на Кинг, която имах най-малко желание да я почвам. Причината е, че не си падам по тъжни книги, а като четох масово отзивите, че е разплаквала доста хора, реших да стоя настрана. В крайна сметка намерих сили да я почна. В началото нещо не ме грабваше особено и грам не ми се струваше тъжна и се чудих дали в мен е проблемът. Доста леко вървеше, даже ми беше и забавна(имам си и любим цитат от нея, но заради една нецензурна дума, ще го спестя). Това продължи до средата на книгата, когато ситуацията започва да се променя и усещах как книгата ме стиска за гърлото, а накрая едвам се удържам да не се разплача и аз. В крайна сметка устисках. и макар да не съжалявам изобщо за прочитането и, едва ли ще имам сили да я препрочета, а филмът няма да го гледам за нищо на света.
13. Джойленд - Това е най-новата книга на Кинг, която съм прочела. Не знам дали заради високите очаквания и масово положителните отзиви за нея, но в крайна сметка не останах впечатлена особено. Докато я четях се чудих какво става, защо ми идва толкова монотонна и равна, дори и интересна не ми беше. Стигнах до 250 страница и от там насетне ситуацията се промени. Въпреки по-интересната последна 1/3 от книгата, отзивите ми за нея не са положителни. Може би не съм била в настроение за нея, не знам
14. Дума Ки - Започнах да чета книгата за втори път, защото първият път я подкарах в онзи период, в който влагата от Сияние още стоеше и колкото и да се мъчих, не можах да довърша тази книга и я зарязах на 160 страница. В крайна сметка изобщо не съжалявам, че и дадох втори шанс и я нареждам сред любимите ми книги. Големият обем не ме притесняваше. Историята беше достатъчно интригуваща и интересна, и не усещах как минавам през страниците. Главният герой беше донякъде плашещ с картините, които рисуваше. Излишно е да казвам, че станах голям фен на Уайърман, то се подразбира.
15. Кери - Отзивите за тази книга са доста противоречиви и не тръгнах с големи очаквания към нея. В крайна сметка останах приятно изненадана от нея, напълно влизах в положението на главната героиня и и съчувствах, а майка и ми се превърна в най-противният персонаж. Вече споменах за мнението ми относно религиозните фанатици, но такова чудо като Маргарет Уайт няма
16. Бягащият човек - Още една книга на Кинг, която нареждам сред любимите ми. Донякъде ми напомни на Дългата разходка, макар двете да са различни, и не мога да преценя коя от двете ми е по-любима. Идеята за обратното броене е доста нестандартна, но на мен доста ми хареса. Тази книга е поредното доказателство, че антиутопията е един от любимите ми жанрове.
17. Клетка - Подобно на Кери, отзивите за тази книга бяха противоречиви и не подходих с високи очаквания. Историята не е нещо особено, но ме грабна и не ми доскуча почти за миг. В началото си помислих, че Алис ще е поредната лигава тийнейджърка, но колкото повече напредвах с романа, толкова повече се убеждавах, че съм в страхотна заблуда. И за трети път се сблъсках с религиозна фанатичка и макар ролята и да бе нищожна, тя бе достатъчна, за да ми остави горчив вкус в устата. Не знам обаче колко от вас след прочитането на книгата не са смеели в началото да погледнат мобилните си телефони, но при мен това не действаше
18. Danse Macabre/Злокобен танц - За пръв път се сблъсквам с документална литература(или не си спомням добре) и не знаех как да подходя към нея. Като качиха фен преводът в читанка, лакомията ми се обади и захванах почти веднага книгата. Не знам дали съм имала високи очаквания към книгата, но поне се надявах Стивчо да не ме умори от скука. За съжаление точно това се случи. Не отричам, че имаше своите интересни моменти(например успя да ме заинтригува с отзивите си за някои от литературните произведения), но много трудно прочетох книгата. Особено при филмите за ужасите, скуката се разпростираше навсякъде. Не мисля, че ще си я причиня отново.

Отзиви за Гробище за домашни любимци ще дам, когато прочета книгата.
uchita, браво за идеята ти. Темичката доста замря и е време да се пораздвижи малко.

unchita, Ich_Will, прочетох ви с голямо удоволствие 
Не мога да съм толкова систематизирана като вас, но ще се опитам.

 "Подпалвачката" - първата ми книга на Кинг, чрез която стана "любов от пръв прочит с автора".
Тогава съм била на 12-13 години. Страшно зловещо ми се видя епизода с извадените нокти, не можех да проумея как някой може да причини такова нещо на друг човек.
Ооо, детство невинно! Не съм знаела какви книги тепърва ще прочета 
След това започнах да чета книгите по реда на издаването им от Бард за първи път.
Ето тези:
Така неусетно започнах да правя колекцията си от Кингови книги.
Изчетох повечето, но не всички. Има книги, които още не съм прочела.
За най-брутални смятам "Библиотечна полиция", която нареждам по сила на въздействие, /макар и съвършенно различни/, до "Ловецът на хвърчила" на Хюсейни  .
И "Черният дом" 
И много пъти х ми причини "Капан за сънища"; тази книга така ме разтърси, че месец след прочита й, не започнах никаква друга книга. Добре, че я четох сравнително скоро, а не като дете - сигурно щях да откача.
Но за сметка на това "То" я четох на около 15-16години, после и филмът го даваха по телевизията. Е няма толкова откачена книга! И досега не съм срещала друга такава, толкова изтрещяла и сграбчваща психиката. "То" няма аналог! "То" си е "То" и ТОчка  !
Книгата, която ме застави да будувам цяла нощ, докато не я прочета, беше "Мизъри".
"Зеленият път" - първо гледах филма. Така ме прикова за дивана, че имах чувството, че на моменти съм спирала да дишам. Ревах като магаре на финала. Няколко години по-късно прочетох и книгата, която ми се стори слаба в сравнение с филма  Но и двете произведения не бих си ги причинила никога повече 
"Сблъсък" - И тази никога не бих си причинила повече, но поради други причини  . Четох я месеци наред, голяма борба падна, но успях да я добутам до края. Филмът, макар и нискобюджетен, ми хареса в пъти повече.
"Дългата разходка" ми беше много тягостна, което е и целта й. Хареса ми, а аз не си падам много по антиутопии. Хареса ми финалът, който може да се интерпретира по различни начини.
"Сияние" си беше стряскаща, но не знам сега как бих я възприела.
От по-новите - "Дума Ки" /чудна, макар и да имам забележка за финала/, 22/11/63, "Джойленд" и "Възкресяване" много ми харесаха по различни причини. Определено се чувства разлика между "стар" и "нов" Кинг, но лично аз това го намирам за хубаво.
На върха от цялото творчество на Краля стои неизменно "Тъмната кула" 
Имам и топ 3 на разказите:
"Аз съм вратата" - най-гадното нещо в кратка форма, писано от Кинг 
"Татик"
"Извинете, но не е грешка!"

Това, което неизменно ме омагьосва и в най-слабите книги на Кинг, е стилът му. Така умее да те подхване, че само наслаждавайки се на езика, да не усетиш как си се увлякъл.

Кали, няма нищо, и това е нещо. Лошото е, че темичката замря и почти не се пише   Аз продължавам с дългия си пост

19. Гробище за домашни любимци - За пръв път съм истински разочарована от Кинг. Съжалявам, че трябваше да го кажа, но си е така. Изобщо не съм го очаквала. Като се има в предвид, че книгата се води една от най-добрите му, че има толкова положителни отзиви, си помислих, че и на мен ще ми хареса, защото рядко нещо негово не ме впечатлява. Нито книгата успя да ме грабне, нито да ме трогне, нито следях историята с особен интерес, нито почувствах героите близки, нито ме разтърси, дори ми беше предвидима. Не отричам, че си имаше своите добри моменти и че накрая беше напрегната, но това не беше достатъчно, за да ми хареса. Може да не съм била в подходящо настроение за нея, не знам, но засега такива са ми впечатленията от нея. Сега разбирам, че книгата въздейства на човек по съвсем различен начин, когато стане родител. Да, аз не съм майка все още, но съм имала домашен любимец, с който израснах едва ли не, и много си го обичах и се очакваше случващото се с котарака да ме заинтригува, но не се получи. Знам, че не е същото, но пак е нещо.

Не помня дали съм споделяла тук, но ако е така, предварително се извинявам за следващото. Следях темичките доста преди да се регистрирам и разбрах за прословутата почивка между книгите на Кинг. Аз също си правих такава, но по едно време реших да направя експеримент и подхванах една след друга Огън, Сияние и Томичукалата. Сега се замислям дали заради това след втората не можех с месеци наред да довърша която и да е книга, подхваната от мен. От последната прочетох докрай първия том, подхванах втория, стигнах до средата и нещо се запънах. Не ми беше скучно, четях си интерес, но усетих, че нещо не е наред и четях убийствено бавно, което не ми се бе случвало досега и доста се изнервях. Та нищо чудно временното предозиране с Кинг да се окаже причината за книжната суша. Огън ми беше лека за четене, но Сияние вече си беше от тежката артилерия(а и май това ми беше първият сблъсък с хоръра), и като се добави и фактът, че Томичукалата също беше зловеща, крайният резултат е напълно очакван. 

Освен това, понеже не живея в България вече почти две години, нямам избор и рано или късно трябва да почна да чета книги на чужд език. Езикът не го владея на задоволително ниво за периода, в който съм в съответната държава, и книгите са идеална възможност да си обогатя речниковия запас. В този ред на мисля обмислям да почна с книга на Кинг с надеждата нещата да потръгнат. Първоначално се спрях на Томичукалата, но в предвид неприятните преживявания, които имах с нея преди две години и половина, в крайна сметка избрах Подпалвачката. Тя е и една от книгите, които са подходящи за запознаване със Стивън Кинг, така че изборът е идеален. Сега остава само да си наложа и ината и всичко ще бъде наред

И понеже прочетох книга на Кинг, е време за задължителната почивка, така че тия дни няма да споделям впечатленията си.

Ооо, Томинокърс много ми допадна. И аз я четох много бавно.
Имам чувството, че това си е задължително за тази книга. На мен още от началото ми тръгна тегаво, но на инат продължих и не съжалявам. Страхотна е, макар и наистина адски зловеща.

Съжалявам, че Гробището не ти е допаднала, Их.
Явно не е била просто твоята книга.
Ти имаш ли ел. четец? Така можеш да си спестиш четенето на чужд език, защото повечето книги на Кинг ги има на български в ел. вариант.

Не, нямам електронен четец. Чета си книгите на смартфона и нямам проблем с това, но мисълта ми е, че е крайно време да подобря нивото си на езика и книгите са чудесна възможност за обогатяване на речника, а след време, когато вече няма да имам проблеми да чета, вече ще се наслаждавам и на книги, които не са излизали у нас, даже мога да дам впечатления за всяка нова книга на Кинг, която е преведена на немски език, но не и на български и така да ви изпреваря Книги като Дума Ки, Неизживени спомени, Кери, Злокобен танц и Гробище за домашни любимци съм ги чела изцяло в електронен вариант, втората, четвъртата и вече петата за съжаление ги нямам на хартия. Забелязала съм специално в Томичукалата, че като се мъча да чета книгата на чужд език, така по-вниквам в нея. Нищо чудно ако наистина вървя в тази посока, да мога да харесам дори и Колорадеца

Отварям темата с "Пътна мрежа".
Отдавна не бях си взимала порцията Кинг, а долу-горе по една-две на година си ги чета, че да не свършат бързо.
Чета ги по библиография, като някои съм чела по-рано разбъркано, а сега почти спазвам ред на издаване.
За "Пътна мрежа" още не мога да кажа нищо, само езикът ме радва, в останалото все още навлизам. Лошо е може би, че я чета след "Червения дракон" на Томас Харис, която беше много добра и силна.

"Пътна мрежа" и аз не съм я чела. Но повечето отзиви са за не кой знае какво.
Книгите на Кинг, които не са ми харесвали, все пак съм ги изчитала до края именно заради езика.

Аз пък много харесах "Пътна мрежа", една от любимите ми е

Момичета, много са ми интересни постовете ви, пишете, пишете. 

Аз за съжаление останах без колекцията си събирана с джобни пари от закуски и много емоция. Много се развълнувах като видях обложките в Читанка, сякаш 90те оживяха. След снимката по-горе отново си спомних как стояха в библиотеката ми и започнах да си спомням....

Името на Стивън Кинг прочетох за първи път в интервю с Металика (бях луда по тях) през 1989 година, или някъде там. Джеймс Хетфийлд беше посочил "Мъртва зона" като любима книга, а Кърк Хамет "Сиянието". Малко след това видях "Мъртва зона" със зелените корици и естествено я купих веднага. Книгата ме порази. Никога не бях чела нещо подобно. След това Бард започнаха да издават останалите и започнах да го колекционирам.

Постепенно наваксам пропуснатото (бях си дала много дълга пауза), и сега съм като дете в сладкарница- незнам какво да прочета първо. 
Май ще редувам ново със старо любимо и старо забравено. Спомням си, че много ме изплашиха Томичукалата и Капан за сънища, но не помня нищо от тях. Някои книги съм чела по много пъти, а други само веднъж.

Преди няколко дни прочетох "Под купола", веднага след нея "глътнах" "Сърца в Атландида". И двете великолепни, втората ще се нареди между най-любимите ми на Кинг.

Знаех си, че книгата "Под купола" ще е нещо различно от бозавия сериал, и беше точно така. Финалът беше без грешка. Теодицея обърната наопаки, съвсем в стил Кинг.
"Сърца в Атлантида" ме хипнотизира. Не можах да функционирам нормално докато не я прочетох. Тед! Тед Бротиган-йей! Още една книга където персонажите са истински, живи хора, сякаш са мои съседи и познати от родния ми град, а не чужденци живяли през друго време и в друга политичека ситуация.
Не исках да свършва, а сега, след нея не съм сигурна към коя книга да посегна. Толкова силна беше, че не може да ми излезе от главата. Играя карти с децата и мисля за Кучката. 

Пътна мрежа и на мен е една от любимите ми. Няма ужаси там, та върлите фенове явно затова се дърпат. Обаче има много чувства и психология.