Тормоз в училищата и толеранс към него

Не смятам, че е нормално да има тормоз в училище, камо ли да бъде толериран. Кажете малко повече - за какво става дума?
Напишете населеното място, тук пишат хора от цяла България...

Тормозът е повсеместен. И аз обмислям смяна на училището.Детето ми постоянно е обиждано, псувано, бито, душено, унижавано...А не е от затворените, които си траят. Миналата седмица му се подиграваха, че е с къдрава коса и  затова е грозен. Подстригахме го. Днес са го били и подигравали, че баба му се казва еди си как и че детето ми не псува. Всички деца, които тормозят и обиждат са от привидно хубави семейства.
Налага ми се постоянно да обяснявам какво значи тази или онази неприлична дума. Днес е плакал защото обиждали цялото ни смейство. И това са деца във втори клас!!!! Синът ми се обади плачейки.
Учителите, особено в занималнята, където се случва почти всичко се правят, че не виждат и нищо не предприемат. А аз съм под постоянно напрежение. Повтарям, че боя и обидите не са начин и той не трябва да отвръща, но ми писна детето ми да е унижавано.

Покрай децата ми имам преки наблюдения върху училища в София. Изключително неприятно съм изненадана от факта, че дори в считани за елитни училища децата масово са тормозени вербално от свои съученици заради лошия късмет да се сдобият с въшки. Последно дъщеря ми разказа как нейна приятелка-дългокоска е плакала, защото ѝ се подигравали, че медицинската сестра ѝ намерила въшки. Дори след като изчистили въшките на момиченцето, останалите от класа пищяли, само ако се докоснат до нея и никой не искал да играе с нея. 

Децата винаги са били жестоки и винаги са търсели кого да тормозят. Виж световната литература векове назад и ще намериш много примери. Но щом са се фокусирали трайно върху твоето дете значи то някак си се държи като жертва. Само не разбирай, че му вменявам вина, защото не е така. Не говоря за вина, а за обяснение на явлението. Най-добре сменете училището, но имай предвид, че нещата не опират до училище. И в най-златното училище пак може да нарочат детето ти. Ако е било въпрос на лошо стечение на обстоятелствата в новото училище всичко ще е точно (най-често така става). Но ако наистина твоето дете се държи като жертва и там може да пострада. Та не е лошо покрай местенето да поработите и върху някои други неща - нека ти разкаже как се случва всичко, а ти като по-мъдра му предложи адекватни поведенчески модели. И, много важно, нека участва и бащата, а да не е само твоята женска логика. Все пак мъж възпитавате, нали?

Ще се въздържа от коментар.

Много добре разбирам как се чувстваш...преминах през този ад. Започна във 2 клас. Реших, че ако бягаме няма да решим проблема. Това ми беше най-голямата грешка. Доведе до толкова стрес, че още не мога да си простя. В 5 клас смятах, че ще се променят нещата - нова класна, няколко нови деца, с които може да завърже приятелски отношения. Нищо подобно. Смених училището с много страх подходих, защото може да попадна на по-лошо място. Да, ама не. Оказа се, че има и други учители. Деца, които са съчувстващи и реагиращи със съпричастност на проблемите си. Давам пример - детенце от новия клас получава слаба оценка и се разплаква, че ще му се карат и ще му спрат джобните. И вместо да се подиграват и злорадстват като в стария клас, тук успокояват детето и решават да отделят от дневните си, за да не гладува. Щастлива съм, че дето ми има такива съученици. Търси ново училище. Не оставай детето си в този кошмар.

Оооооооооооооопа! Какви са тези думи, какво е това мнение?
Не живеем в България, но явлението на училищносто насилие не избира населено място!
Вече 5 години синът ми ходи на един вид училище- 3 години т.нар. детска градима, миналата година 1 клас и сега сме втори! 4 години учителите казват най-хубавите неща за синът ми- не провокира, обича да помага, учтив е и никога не е бил някого! Той е много миролюбиво дете още от бебе- когато видеше, че някой не го харесва той просто се отдръпваше! От както започна да ходи на детска му обяснявахме, как не е хубаво да се бият децата по между си и когато го биеха той винаги казваше на учителката. 3 години живяхме в мир и всичко сякаш беше от света на розовите очила- просто перфектно! Но... за жалост всяко нещо си има край!
Миналата година беше първи клас и там едно дете (няма значение народността), реши че синът ми ще е една от боксовите му круши! Почти цялата учебна година малкия се прибираше със синини по ребрата, корема, ръцете, краката и винаги си намираше оправдание, че е паднал, спънал се или нещо от този род (а той има доста стабилна походка)! Около два месеца и половина преди края на годината той се изпусна и ни разказа истината- еди кой си го е биел постоянно и всекидневно!!! Синът ми е казвал на учителите, но резултат- никакъв! Веднага отидох при директора, който ми се изсмя в лицето и ми каза, че това не еучилищно насилие и ми обърна гръб! Колкото и да бях бясна си тръгнах, защото знам, че ако бях избухнала единствено щях да влоша нещата! Казах на мъжът ми как е постъпил директорът и той от своя страна много се ядоса! На следващия ден отиде и той в училището и директорът се държа по съвсем различен начин защото тогава живеехме в много малко населено място, където всички знаеха високият чин на мъжът ми! Оказа се, че побойникът се държи така с много деца, и същото прави брат му, който е в гимназията! Положението вкъщи изглежда не е по-розово и като оправдание се вади, че бащата е умрял (изглежда първоначалният побойник в семсйтвото) и сега майката освен че не може да се опълчи на нито един от синовете си, тя не прави и нищо за издържането на семсйтвтото! Така половината остров един вид е осиновила това сбъркано семейство и си затварят очите за какво става! Слава богу се махнахме от там и смятах, че в новото училиче, в големият град нещата ще бъдат по-различни и децата ще бъдат с по-съвременно мислене и ще приемат по-лесно синът ми, но дълбоко съм грешала! Днес синът ми плака, защото се подигравали с мен защото съм чужденка, как той не се бие с останалите деца, за прическата му (нищо особено), за това как знае бърлгарски. Още в началото на учебната година едно дете за малко да му счупи носа, от тогава почти всеки ден някой го удря и го бие, а учителите единствено казват на мен: Всички деца се бият!, а на побойника на синът ми: Следващият път отиваш направо при директора! От месеци си съветвам детето да отговаря на ритниците, щмруците и шамарите, но той не го иска... докато един ден реши да ме послуша и го заведоха веднага при директора!!!!!
Та... след като знаеш цялата история можеш ли да ми кажеш как синът ми се държи като жертва или че той е просто добре възпитано дете? Прекалено мек ли е, след като казваме на децата си как насилието не е решение на нищо и после трябва да ги съветваме да се бият за да се защитят от глупавите виждания на някой си? Той не е ли един малък мъж, който защитава себе си и семействоти си по правилния начин? Или правилният начин да се защитииш от побойника е с бой и после ти-жертвата да бъдеш наказван?! Кажи ми къде "греша" във възпитанието на съна си, защото аз не виждам никъде грешка в това отношение, а по-скоро във виждането на много други!!!

Съжалявам за дългия пост, но както виждате това не е просто един малък проблем при мен! Искренно желая за оследен път да се пбсъжда тази тема и този вид "доказване" в училищата да останае като грозна страница в училищтната история и родителите да си вземат поука!

В подобни теми винаги още на първа страница някой се изказва как тормозените деца сами са си виновни или че просто ролята на жертва им отива. Дори и някои да имат точно психиката на жертви, в джунгла ли живеем, та липсва желание и толкова не се намира начин да се спре агресията и тормоза сред децата?

Именно, обикновено се казва, че децата са си виновни. Има две страни, съгласна съм. Но когато едно дете се справя отлично в ясла, градина, на детска площадка, където и да е, не мога да се съглася. За мен това е "нападението е най-добрата защита", изразено от родителя на тормозвача...
Става дума за София.
Наистина се интересувам от добро училище в източните квартали: Изток, Изгрев, Дианабад, Гео МИлев, Младост 1. И другаде.
Всичко, което сте писали, е вярно и някои от нещата бих написала и аз - същите.
Получих и "мило" обаждане от майката на детето, което тормози моето, преди един час -  с лека заплаха и репликата, че всичко е в главата ми. Е, за такива хора ми е много трудно да мисля хубави неща. Случаят е разглеждан от психоложката, която позамазва, класната - също. Според мен избягват да се конфронтират с родители. Майката сега твърдеше по телефона, че е "изумена", не знае за такова нещо, говорила е с "хиляда души", които казват, че такова нещо няма, включително класната. А класната е говорила с психоложката. Нещата продължават от няколко седмици и срещи с психоложката, директора, класната. С две думи - дълго размотаване и желание да се работи от моя страна, но само дотам. Виждам, че развитие няма. Училището е 119 СОУ в Изток, София.
Психоложката настоя, че никой от собствените й синове - даваше ги за пример - не се е оплаквал и намекна, че това не е редно. За мен това не е професионално. Очевидно е, че опитваше да изкара причината в сина ми. Той е отскоро в този клас.

Насилие има - факт, децата са жестоки - факт, основният проблем обаче е бездействието и на учителите и на родителите ( тези на насилниците ). Последната година имаше няколко случая при нас ( в държавата, не в наше село ) на самоубили се деца заради тормоз в училище. Медиите ги раздухаха, но всяко чудо за три дни. Така и не се разбра има ли последствия за някой. Според мен трябва се работи за изясняване и отстраняване на проблема при всеки сигнал, незвисимо дали става въпрос за вербално или физическо насилие. Трябва да има глоби за родителите и сериозни наказания за децата. Тези работи се случват, защото няма последствия за никой, освен за постадалия.

Добре де, скъпи майки, до кога учителят ще ви е виновен за всичко? Не липсата на ред в държавата и обществото, не лошата образователна система, не политиката, която подържа безчинства в страната. А точно учителят! Засрамете се.

Учителите са едни от големите виновници, защото точно те са тези, които си затварят очите на такива тормози! Но пък и обществото не е право, защото точно заради липсата на образование се стига до общество, което разчита на насилието!!! Срамът не е за хората, които казват истината, а за тези който си затварят очите като katjadim!

Така ли? Хм, няма да се занимавам с тесногръдие.

Учителите са първата брънка, свидетелите. Не са само те, ясно е. От учителско-лекарско семейство съм; наистина преди е било, като че ли, по-леко.
Не се карайте, защото в пълна сила важи "разделяй и владей". Аз заставам най-вече зад поста на I. Hr.
Не защото не съчувствам на другите, а защото май точно това трябва да се направи.