Днес изпратихме дъщеря ни на лагер в Сандански от детската градина. Много ми е мъчно и едно такова свито ......
Няма за какво! Знам го много добре, ама ....
Обадих й се на обед да чуя пристигнали ли са, всичко ли е на ред и тя толкова бързаше по телефона, че направо щях да полудея.
Толкова го чакаше тоя лагер, такова нетърпение, нямам думи. И все си викам, абе няма ли да му стане мъчно на това дете, че няма да ни вижда пет дена и вчера най-накрая ми казва "Аз не искам да седя пет дена на лагера" - "А колко искаш да седиш" питам аз и то "Ами поне 11 дена" Знам, че даже трябва да се радвам, че е толкова самостоятелна, ама нещо не става.
Една приятелка все ми казваше преди години, когато моята не се отлепяше от полата ми и аз все й виках да ходи да играе с децата, че ще дойде време, дето аз ще искам да ми седи до полата, а тя не ....
Колко бързо растат тези наши малки "гъбки"