Блузката е плетена от моята учителка в плетенето - любимата ми баба, чието име се гордея, че нося. И в този ред на мисли - малко положителна мисъл за нея, че и се наложи лека операция. А преждата е една и съща - и на блузата, и на болерото, че даже и една рокля си спретнах от нея, а имам и елече пак от нея, което тя ми плете още като ученичка /то и блузката е от тогава/, та на него аз му наплетох със същата прежда ръкави на една кука и стана перфектна жилетка към роклята. Отделно и няколко вида чанти, болерото и има за още една черна рокля. Разчиствах си с стаята при нея на село миналата година и открих скрити запаси, неразопаковани. Отивам и питам - бабо, всичко което е в моята стая си е за мен, нали. Да, разбира се. И нещата в раклата ли? То там са само завивките от твоя чеиз /юрган, родопски одеала и шалтета/. Ааа, има и едни пакети с памучна тънка прежда скрити най-отдолу, мен чакат, вече имам няколко идеи за тях. Казана дума - хвърлен камък - всичко в раклата е за теб. Каквото искаш, това си изплети. Не чаках втора покана.
Как да не я обичаш?
И аз си мечтаех за гривни и колиета и лека полека колекцията се увеличава, а колко от тях заминаха като подаръци... най-много ме радва когато видя децата които са ги получили да ги носят. Преди няколко дни се зарадвах страшно като видях племенницата да си носи за гостито в къщи гривните, пръстените и колиетата, които и подарих миналата година за рождения ден даже в опаковачната кутийка. Аз не очаквах да издържи цяла година /кутията/, че все пак е от обикновен картон и то във формата на сърце, да е квадрат, правоъгълник по имаше според мен вероятност, но пък в тази форма въобще не ми се струваше възможно. Как да не му оплетеш още на детето... пък и рождения и ден наближава. Тази година обаче ще е с дълга жилетка с ластик в кръста украсена с цветя. Остана ми малко прежда от която направих и малка чантичка. Тези дни се надявам да успея да зашия циповете на жилетката и чантичката, че и да украся самата чантичка с цветя. А цветенцата са ми в повече и се замислям как да ги сглобя в някакво герданче.
Как да не я обичаш?
И аз си мечтаех за гривни и колиета и лека полека колекцията се увеличава, а колко от тях заминаха като подаръци... най-много ме радва когато видя децата които са ги получили да ги носят. Преди няколко дни се зарадвах страшно като видях племенницата да си носи за гостито в къщи гривните, пръстените и колиетата, които и подарих миналата година за рождения ден даже в опаковачната кутийка. Аз не очаквах да издържи цяла година /кутията/, че все пак е от обикновен картон и то във формата на сърце, да е квадрат, правоъгълник по имаше според мен вероятност, но пък в тази форма въобще не ми се струваше възможно. Как да не му оплетеш още на детето... пък и рождения и ден наближава. Тази година обаче ще е с дълга жилетка с ластик в кръста украсена с цветя. Остана ми малко прежда от която направих и малка чантичка. Тези дни се надявам да успея да зашия циповете на жилетката и чантичката, че и да украся самата чантичка с цветя. А цветенцата са ми в повече и се замислям как да ги сглобя в някакво герданче.
пък дано всичко е наред и си го ползваме скоро 
