Многодетни мами - тема № 66

Момичета, много хубави деца наистина! 
Емелче, и твоите зайчета си личи, че си приличат доста, нищо че не са на една обща снимка.
Въобще колко е хубаво да гледаш повече детски личица, наистина най-голямото богатство.
Моите чавета можете да видите тук:  за момента, понеже цялата сесия е на служебния лаптоп на мм не мога да кача снимки..

Благодаря ви за пожеланията за варицелата, явно са имали ефект, понеже наистина мина леко . Вече пъпките са на завяхване. Само беба има още по лицето си и навсякъде, кака й все едно нищо не е било-тя по лицето си изобщо нямаше. Та и тримата приключиха въпроса наведнъж. Доволна съм.
Като си говорим за случайността..    аз вчера си правих sure check, понеже ми закъсняваше със седем дена. Е,тестът беше минус, и днес ми дойде, но бая се изпотих. .. Уж няма начин да е станало нещо, но всяко закъснение си е... тръпка. Да не говорим, че в момента изобщо не искам и да чуя за следващо бебе. След пет до десет години мога и да се замисля пак, знам ли, но не и по-рано.

Много сте сладки всички.  

Пум_палл, и аз бях така преди близо 2 години. Закъсня ми с 10 дена и наистина знаех, че няма как да е станало /мъжът ми мноооого ме пази   /, но бая се поизпотихме.  
Не за друго, ама каката беше около 4, малката около 2 и хич нямах нерви за трето бебе.  
Та, много добре те разбирам... въпреки, че винаги съм искала трето дете, но усещах, че тогава хич не бях психически готова за това.

А сега, да си призная честно, така би ми се искало тогава да беше станало... сега да е родено човечето и щеше вече да е поотраснало.  

pumpall, след три породени, само четвърто ти липсва!!!  Как оцеляваш? Това с малката разлика си е изпитание. Особено на тази възраст.

Момичета, страхотни са ви децата.
Малката разлика си е изпитание, предстои ми да видя в развитие

Ох, мила, ами като всички нас, как ))  То си е въпрос на свикване.

Те само първите се водят породени, третото е с малка разлика пак. Ама за четвърто сега определено нямам кураж, нито сили. С моето повръщане корабът съвсем ще потъне  ...



За оцеляването, оцеляваме, за мен въпросът е колко добре се справяме..Аз бих си писала 4+ Със сигурност сме допускали много грешки.. Изпитание си е, определено, да, когато децата са много малки и жадни за вниманието ти, се случва да не стигат силите. Опитвам се да влагам цялата си любов и търпение, дори повече отколкото имам, и може би, след пет години, съм много по-добра и спокойна майка отколкото щях да бъда само с едно дете или с две деца. Съжелявам си понякога децата, горките деца, как се натресоха на мен, не знам Но пък много си ги харесвам(когато не им се ядосвам де) и ще трябва да ме изтърпят, сори

 Мога да кажа, че моментът сега ми е перфектен. Не знам може ли да е по-хубаво. Пак е хаос и стрес и тичане, но някакси се научих да съм спокойна и да се грижа за децата без да гоня някакъв недостижим перфекционизъм,+изисквания към дечицата, а просто да сме щастливи, нахранени и наспани. За тая възраст - толкоз.


6tastliva,пожелавам ти на теб да ти се случи онази случайност   Само трябва да убедиш мъжа си, че ще преживеете някакси първите 2г,после децата сами се гледат Вервай ми!  Особено, щом ти се чувстваш готова за още едно детенце.. Дано 

pumm_pall, ще стане още по-лесно след 1 година, когато малката ти стане на две. Моята най-малката следващата седмица става на две и вече е направоооо супееерр. Моите в момента са на 5г11м, 3г 1м, 1г11м.
Честно да ви кажа, когато Н3 се роди, докато стане на 1 нямам почти никакви спомени от 4-тата година на Н1. Той се оказа най-пренебрегнат и му се отрази на поведението. Сега се пооправи, но вече му обръщаме и повече внимание. Аз затова сега не искам четвърто (а и за момента не ми стиска). Нашите помощници не живеят с нас в един град, така че за ежедневна помощ не може да се говори, но иначе имат желание и при възможност пращаме дечурлята за седмица-две при баба и дядо. И така всички за щастливи - децата, мама и тате, баба и дядо
Пожелавам весели празници на всички. Аз лично нямам търпение децата да си отворят подаръците. Вчера Н1 се върна от училище и каза, че Дядо Коледа му е дал енциклопедия. Беше много щастлив. Днес Дядо Коледа е в градината. Ще видим щерката колко ще се зарадва

Аз вчера целия ден пекох меденки и опаковах подаръци вечерта. Оставих ученето и реших, че все пак няма да си полволя да мине без аромата на меденки с джинджифил. Изпекох и медена къщичка, планът е да я сглобим при нашите. Не помня от кога не се е случвало за праниците да не съм ангажирана аз с трапезата (то и ние си предпочитаме да сме си у нас, ние си), тази година ще сме при нашите, та се надявам да усетя празника с почивка.

И аз вече нямам търпение да  идва Коледа - толкова от отдавна съм готова с подаръците, че съм супер нетърпелива  
при нас пък поведението на дъщеря ми се влоши точно, когато стана на две, до ден днешен на моменти си е направо нетърпима - до голяма степен го отдавам на характера и, това обаче не ми пречи да се чувствам доста често напълно безсилна и провалена като родител. През лятото три месеца работихме с психолог, сега по някаква програма са назначили в ДГ психолог и започваме отново.

На мен ми е било най-трудно, когато баткото беше на 3-до 4г,а каката - от 0до2,5.Голямо изпитание за нервите.. Всеки ден. И бая сълзи съм изревала и аз и те тогава. Но пораснаха и станаха малко по-разбрани. Каката се кротна на три. До тогава беше ужасно своенравна. Може би е, защото се появи и беба, но порасна на мама лиглето, осъзна, че вече не е центърът на света..

roxana, сигурно е период, това с каката и ще мине. И аз съм се чувствала много пъти така и със сигурност ще има и още.. Както казва един сънародник, "продължаваме напред"  и това е   Нямаме много избор.

Амнезия, баткото как е на 5,11,а е на училище? Иначе вие сте пак като нас с разликата..   Освен да се видим на по чашка, друго няма какво Само да пораснат децата, нали;-)

И аз съм готова с подаръците, варицелата е почти изчистена и нямам търпение да идва почивката. Ще се събираме и с наште и със свекървата и ще е голямо обикаляне, както всяка година.Ако повали и малко сняг ще е перфектно.

При мен синът ми е най-проблемен. Вече ходи на училище, но периодично се оплакват от поведението му. Аз си го знам, вкъщи е същия, само не знам как ще го вкараме в релси, че в час е разсеян, това се отразява на работата му в клас. В класа му има 2 момченца и 1-2 момиченца, с които непрекъснато влиза в конфликт. И те чепати и нахъсани да се закачат, като него. Все някой му взел нещо и не го върнал, счупил, скъсал му нещо или той самия счупил, скъсал или изгубил. Все някой го разсейвал в час и затова не бил успял да си напише или реши всичко. Знам си аз, вината не е само в другите дето го били разсейвали, той самият е много разпилян и разсеян. А вкъщи като се прибере, прелива от енергия. Уж са се морили цял ден на училище, но вкъщи изобщо не му личи. И повтарям, и говоря, но не се спира това момче. Най-големия ми е, а най-много грижи и тревоги създава и винаги той е инициатора на белите, в които са участвали и тримата вкъщи. Пробвали сме и с добро, пробвали сме и с лошо, не става и не става, все така не слуша, все така бели прави и се лигави и не приема сериозно всичко, което му се говори. Не стига това, ами момичетата от него гледат и на неговите номера се учат. А са ми по-кротички по принцип. Направо Ей така изтрещяваме вкъщи на моменти.

Емел, и моят син е такъв. Буен, все влиза в конфликти, търсейки справедливост. Той е втори клас и миналата година ( Далия беше на три месеца), бях всеки ден в училище. Много ми беше омръзнало и бях на ръба на силите си. При нас помогна спорт- записахме го на плуване и сякаш започна там да изхвърля повечето енергия, а и това някак го дисциплинира. Освен това и мина една година, което в тази възраст си е доста и го виждам, че стана малко по-мъдър. Проблем все още е , че като изостане по някой предмет, съвсем спира да учи и ако не сме ние с баща му - да го хванем и да наваксаме всичко..не ми се мисли. Ама това е. Цял живот съм била в такава обстановка - бебета, домашни, ревове, зъби и т.н

Emel, запишете го на спорт. Момчетата са така, кипят от енергия, дори и до късно вечер. Спортът хем ги изтощава (говоря от личен опит), хем ги учи на дисциплина.
Нашите големите тръгнаха заедно на училище, с 2г5м разлика са. Големият като тръгна първи клас, малкият предучилищна в училище, беше на 4г11м. От тогава са на спортове, по едно време и футбол, и баскетбол. По тяхно желание махнахме футбола тази година, но се запалиха доста по баскетбола (което мен много ме радва, хем не сме много високи в къщи и да дръпнат, хем и футбола по не ме кефи като спорт). Големият е типичният съзтезател, всичко е надпревара за него (дори елементарни неща в къщи), нахъсан е и все иска да е пръв, отделно не е лаком, та спортът го оформя още по-добре. Средният е много общителен, но разсеян, като мен е ценител на храната, обичаме сладичко, та на него спорта му помага и в тази насока. Изобщо децата трябва да спортуват. Сега са с нови треньори и след тренировка са зачервени, запъхтяни, яко ги измарят.

Ето ги и нашите снимки от фотосесията. Не ми харесва качеството на снимките (няма цвят, сивеят ми), аз съм дебела и подпухнала, в последния момент реших да си освежа цвета на косата и хем знам, че така не се прави, щото често нюанса, който искам се появява след 2-3 измивания и пак в последния момент се боядисах. Най ме е яд на себе си, че лятото бях посвалила някое кило, демотивирах се, че много бавно свалям и ги качих и хич не се харесвам сега. Но пък децата ми са хубави  и да ги видите.  Пък и най-важното е, че сме заедно, здрави сме и имаме спомени и снимки за спомен.
Линка към албума (паролата е 357357).

pum_pall, записахме го предучилищна тази година, но в училище. Той е роден януари и искахме да върви с предния набор. 

Емел, и аз гласувам да го запишете на спорт. Калоян го записахме от септември на лека атлетика(той обича да тича). на 5-6 г са още малки и го възприемат като игра, но вече на тренировка слуша доста повече, отколкото в началото. В неделя имаха състезание. Класира се 4-и и не успя да вземе медал, защото само това повтаряше. И сега уж се е амбицирал за следващото да бяга по-съсредоточено.

И аз съм за спорта, много добре им се отразява на момчетата. Ние ходихме на тенисобаче сега е студено и не играят. Като е по цял ден на градина е ок, но ваканцията ще му е скучно вкъщи.
Може би от цялата нова среда е изнервен твоят младеж, Емел, ако никой не познава в класа си, отделно е много енергично дете явно, не го свърта на едно място.Дано се кротне с времето, че да не го мислиш..

Аня, не мен не ми се отваря твоят албум, ще пробвам довечера от тела на мм.

Амнезия, вие сте набор 2011, нали?И всъщност искате да тръгне на 6г на училище? Аз реших, че живеете в Гърция, понеже имам една позната там, чието дете е на 5,5и вече се води ученик. Затова питам.

Да, 2011 сме, януари и искам септември 2017 да е първи клас.