Многодетни мами - тема № 66

Първокласничката ми е съвсем в края на декември, то с януарските разлика няма. Най-големия тръгна така с предния набор - на 10.01. е, а от 5 годишен четеше, никакво желание нямахме да го бавим с повтаряне на предучилищна... Че то колкото той беше 6 годишен, толкова и сестра му сега 

И моите са така. Баткото е на 21.01 , а най-малкото е на 30.12. И според мен няма никаква разлика между януарчета и декемврийчета.

Татко му ходи на тенис на маса. Даже деца е тренирал. Имаше голямо желание да тренира и Красен. От малък го нахъсва, обаче опитаха тази година да ходят редовно, но Краси бързо му омръзва, почва да се въргаля по земята в залата, търси да си играе там с колички, вместо с хилката и топчето, пък и го мързи да изпълнява на татко си инструкциите. От кога му обяснява да се упражнява да прави точки с хилката, за да има по-добър контрол... ами не го прави. Предпочита да блъска вкъщи топчето по стените вместо да прави точки с хилката. Трудно му било, не можел, не ставало..мрън, мрън, мрън.. От две седмици татко му не го е водил. Много е разочарован, за имал  деца, които за 1г са усвоявали всички възможни удари и даже тръгвали на състезания. На Краси, още е на втория удар... Пък хич не му се иска да го записва на футбол. Аз също не го харесвам този спорт... Ще видим какво ще измъдрим. То сега е и трудно с това водене и вземане на двете по-големи, вкъщи трябва да има все някой с най-малкото... Ще мислим по въпроса, може би трябва друг спорт да изберем. Каратето не му допадна в детската градина. За кратко пробва и народни танци и се отказа - много трудно било, изморявал се, все танцували .

Емел, нали бяхте от Шумен (по спомени)? Там имаше шах едно време. Ако не обича много физическите дейности, пробвайте на нещо такова.

Аз съм съвсем готова, искам го, но малко ме е страх /с проблемни бременности съм и раждане секцио..., ама ако сме здрави и ни е писано  /

Аня, страхотни сте - цялото семейство, момчетата ти са прелестни, а кучето - много сладко 

 нАня,и аз ви видях,чудесни сте!

Не, от Добрич сме. Не ми се вярва да си изхаби енергията със стоене пред шахматната дъска. На него му се тича и лудее. А то май само леката атлетика ще му осигури такова тичане.

Хм, така като чета, то не се изморява, досадно му е да изпълнява организирани дейности - той ако иска да блъска - блъска си, ако му се танцува - танцува... иначе трудно му е! Той и затова не е харесал каратето, там подредено и организирано А за тениса на маса, ами щом така се "глези" на татко си, трябва с друг треньор, има го този момент, че с мама и тати може да ми мине номера, ама малко имат повече уважението на треньора...
Моя малкия така все се отказваше, но с някакви други доводи и не точно с мрън-мрън... просто наистина не се справяше, ама той вместо да ми каже "трудно ми е", "не се справям" вадеше от 9 кладенеца вода... докато не си каза, сменихме спортовете... плуването се оказа най-удачно (не без мое облъчване по въпроса де!)

И аз идвам в подкрепа на спорта, както за кротки, така и за некротки деца, както и на това, че трябва друг треньор, не таткото.
Моето голямо момче от около 1,5г. тренира джудо, записахме го буквално насила. Беше доста неуверен, кротък и съответно много го тормозеха в училище. Джудото му даде самочувствие  и към момента определено никой не го закача. Сега даже ме пита защо не сме го записали по-рано, а ние го чакахме сам да си избере нещо, докато в един момент не ми писна да ми тормозят детето. Доста от децата в отбора му са по-буйни и непослушни и именно затова са ги записали - да ги поукротят малко.
Дъщеря ми е втора група на ДГ, без да я питам иска, или не, казах и да си избере задължително някоя от допълнителните форми - ходи на спортни и народни танци. При нея е задължително да изразходва многото си енергия, даже и е малко, по-нататък ще я запишем и на нещо извън ДГ.

Съгласна съм, но таткото много държи на своя спорт и не ще и да чуе за друга алтернатива. Не знам как ще го убеждавам да пробваме нещо различно. Няма и как аз сама да се нагърбя да го водя. Всички зали са далече от нашия квартал, без кола не става.

То нека да е неговия спорт, но друг да го тренира. Изпитала съм го на свой гръб, преподавам английски (частни уроци) в градинската възраст пробвах да учим с големите, то беше хилене и лигавене. После в училище на големия му беше много трудно, що спорове сме водили да учи думи. Лятото сме учили, накрая му казах, че ако продължава да се отнася несериозно, ще го запиша на частен учител и ще плаща от неговите си пари, или ще ми плаща на мен на час. И бях много сериозна, чак мъжа ми после ми разправя, че много съм стреснала детето. Сега в 5-ти клас, слава Богу напредна, смениха учителката (тя вярно предишната не ги учеше).

Благодарско за комплиментите за снимките! 

Може да не съм права, но аз децата си винаги ги питам. Това не означава да им оставя тежестта на избора на тях (големия беше супер нерешителен, не можеше да си избере кои чорапи сутрин да вземе от шкафа  ) леееекичко накланям везните в "правилната" посока, свеждам избора до приемлив за всички... (според възрастта разбира се тежестта на решенията)
А за мрънкането - уморена съм не ми се ходи (с най-малката) или не се справям, много се уморявам... ги парирам или с "Ама ти много обичаш да ... (каквото там прави), просто сега нещо не си била в настроение явно!"... "Еееее, днес беше много уморена след училище, сигурно заради това ти се е видяла и тренировката много уморителна!". Хем спира мрънкането, хем следващия път пак отива... тактики, тактикииииии  

Аз също ги питам - изборът какво да е, беше нейн, а изборът дали да ходи на нещо, или не - мой. Пред нея поставих въпросът така - Иви, трябва да си избереш какво ще е - народни танци, спортни танци, англ.ез., баскетбол, карате, футбол....., тя си избра танците и двата вида. Не я питах - искаш ли да ходиш на нещо?, а какво да е? Тя също си избира дрехите, обувките - тук и да искам не мога да се намеся, колкото и да ми се иска понякога да се намеся.
Понякога прекалената свобода да избират сами също не е правилна, т.е. не важи за всичко, веднага давам пример - при работата ни с психолог през лятото ми обърнаха внимание на това. По време на първата ни среща, влизаме двете в стаята и аз я питам "Искаш ли да седнеш?", а правилният въпрос е "На кой стол искаш да седнеш?", т.е. така едновременно поставяш условието детето да седне, но му даваш свободата да избере на кой стол. Та така постъпих и аз с допълнителните занимания - "на кое от всичките искаш да ходиш?"
С големия ми син  ако бях постъпила така, интересите му по-рано щяха да се насочат нанякъде, а давайки му правото целия избор да бъде негов, подсили неговата неувереност и нерешителност.

Когато има възможност давам право на избор, но и когато се налага нещо да се свърши просто казвам какво да се направи.
Честно казано аз с трите не мога да се справя, ако половин час всяка ми се кани за нещо да реши дали ще го направи или не.
За спорта е по същият начин, трябва да спортувате, вече на какво ще ходят от няколко възможни те избират, но не и дали да спортуват. За съжаление последният месец и нещо не успявам да ги водя, а те ми се сърдят че пропускат спортната гимнастика...

Вчера ми обясниха, че не могат да си сгънат дрехите или пък през ден по една да пуска пералня и сушилня, защото били деца и имали да учат... , човек ще каже, че на ръка ги карам да перат. Леле като подпалих, набързо всичко беше сгънато и оправено. Все пак сме семейство, а не ние с баща им техни прислужници.
Месец и половина мъжът ми е в командировка, като се прибира само уикенда, а през седмицата се оправям аз с тях. Каките държат да си носят храна за училище от вкъщи, но ако може аз да измисля какво да си носят, да им измия кутиите и да им ги приготвя. Схванаха, че или помагат в приготвянето на храната и помагат в оправянето на кутиите или са си на стол.
Сутрин пък постоянно едната госпожица се мота и закъсняваме заради нея. Тъй като големите имат ключове и вече е имало случаи да се прибират и ходят сами на училище и обясних, че следващият ден аз излизам в определеният час, тя ако не е готова ще си ходи сама на училище. Така че има право на избор, ще се облича по-бързо или ще си ходи сама и ще има закъснение.