Да ви се представя мама на две деца. Сама, но не самотна. С две висши образования. Не съм гонила кариера, не съм и от книжните плъхове, просто така се стече животът ми, че не се омъжих. Накрая реших да действам - три инсеминации, едно инвитро, здравословни проблеми, за които разбрах твърде късно. Не се оправдавам. В един момент реших да не ставам дойна крава на здравеопазването и подадох документи за осиновяване. Моя приятелка ми беше дала списъка и аз отидох подготвена с пълния комплект документи. Когато казах за какво съм там момичето се притесни: "Какво да Ви правя? Другите идват, питат, обясняваме им и им даваме списъка, те мислят и чак тогава идват, а Вие така направо..." Щом съм дошла подготвена, значи съм мислила и съм решила - отговорих аз. Не ме върнаха. Дадоха ми въпросника и на 4.07.2011 бях отново при социалните. Курс, посещение у дома и накрая вписване. Критерии:1. пол - момиче; 2. възраст 0-5г.; 3. етнос бг; 4. здраво. И зачаках. Нито едно обаждане. Който вече е минал по пътя зная, че най-тежко е по празниците. След една година отидох да внеса промени. "Моята" социална беше в отпуск и подала предизвестие за напускане, отново объркване, не знаят какво да правят, набират я по телефона, "че ти всъщност нищо не променяш, щом не си съгласна на ромче, освен бг, ромчета и турчета, в България други етноси няма." Все пак ми дават лист да напиша свободен текст, че съм съгласна на дете със здравословни проблеми. Отново чакане. След осем месеца отивам да видя какво става, коя е новата ми социална и защо нямам нито едно предложение, след като непрекъснато говорят как никой не иска деца над 2г и как се отказват деца заради кривогледство. Чак тогава ми придвижват промените до дирекцията и изведнъж стават много любезни, нека да почакам още малко и ще стане. На 16.09.2013г пристига писмото, с което ми напомнят, че регистрацията ми изтича, а на18-ти получавам първата си покана. Разтреперих се. Най-накрая. Едвам отварям плика, чета и препрочитам "имаме удоволствието да ви съобщим, че сте определена за най-подходяща осиновяване на детето ....., родено на.....2010, каним Ви..," Вътрешно в себе си съм убедена, че това е моето дете. Тежък път, но пристигам на време. Информацията е силно тревожна и разочароваща - детенцето без отказ и майката ще обжалва, силно изостава, има и тежка неврологична диагноза, макар че май всъщност му няма нищо, предлагат ми го само защото искат да му дадат шанс да остане в България... Объркана съм, все пак решавам да го видя и да му дам куклата, която му нося. Дори не го бяха измили и наконтили за срещата. Детето най-накрая се отпуска и ме допуска до себе си. Колебая се. Страхувам се, че ако откажа може да нямам друг шанс или да е по-зле. Изведнъж решавам - вземам я, пък да става каквото ще. В РДСП-то много се изненадаха, но уредихме всичко и дори успях да си хвана автобуса. Дело на 23.10.2013, у дома на 31.10. Пътят се превръща в кошмар. Рева повече от час, отчаяно:"мамо, боли" и се хвърляше към вратата да слиза. Накрая от рев повърна и отново писъци. Пристигаме към осем вечерта, разбуди се, докато я внасям и пак заспа. И така две години терапии и борба да ме приеме. Изключително трудна адаптация и никаква подкрепа. Колко пъти съм била на края на силите си само аз си знам. Не се отказах, въпреки съветите.
Девет месеца след първото дете получих писмо за второ. Преди делото за дъщеричката трябваше да подновя регистрацията и написах, че искам второ. Не вярвах, че ще стане в следващите две години, но животът поднася изненади. На 29.07.2014 - дело, а на 6.08. вече сме трима. Разликата е огромна. Второто дете го взех от прекрасно приемно семейство на четиримесечна възраст. Това е нашата история. Пътят не е лек, но си струва.