Публикувана: 19 апр. 2006, 13:30 ч.
Последно мнение: 1 май 2006, 20:47 ч.

През какво сте минали до тук?

2 200
20
1

Отговори

1
2
Всички

19 апр. 2006, 13:30 ч.

София
Мнения: 3 249

Първо се извинявам, ако темата ми ви се струва болезнена или неподходяща... Embarassed

Исках да ви попитам най-общо през какво сте минали до тук в желанието си да имате дете, от къде сте почнали и къде сте сега? Къде е тънката граница между "Искам бебе" и "Проблемно забременяване"? Или пък границата не е тънка?

Задавам ви този въпрос, защото аз до момента не съм правила почти нищо, освен профилактични прегледи. И до миналия четвъртък честно казано си мислех, че тя тая работа е като оная и цветя и рози ще осланят пътя ми (образно казано!) Embarassed

В момента се чудя как успях толкова да се променя за краткото време, в което бебеправим съзнателно, и неминуемо си задавам едни такива тъжни въпроси, които започват с "Ами ако...?" Embarassed

Знам, че не трябва така и е глупаво, още повече че доФтора ни посъветва ако можем да почакаме още 2-3 цикъла, но аз все пак си се притеснявам.

А вие от къде тръгнахте и къде сте сега?

# 1 19 апр. 2006, 13:58 ч.

София
Мнения: 4 272

След 6-месечни неуспешни опити, направихме спермограма. Беше отлична. После следихме овулацията. Имах си ову, но въпреки това направихме 3 стимулации. Реагирах добре на стимулациите, образувах много фоликули, но резултат - никакъв. После няколко месеца си дадох почивка от лекари, но не и от бебеправене. Последва нова спермограма - отново мн. добра, цитонамазка - РАР 1, хормони - в норма, пак следене на овулация, пак си я имах. След това цветна снимка. Тръбите ми бяха проходими, но едната- нагъната. Последваха 2 инсеминации - неуспешни. Едната я правихме на естествена овулация, а другата- със стимулация. Пак се образуваха много фоликули, всички се пукнаха, но уви - бебе няма. Вече 2 години. Продължавам нататък с борбата.
Хайде, осмелете се да споделите и вие. Само четете Wink

Последна редакция: ср, 19 апр 2006, 14:43 от lea

# 2 19 апр. 2006, 15:02 ч.

Мнения: 1 950

Ето де споделям, то не че има кой знае какво за споделяне Embarassed

При нас не почна изведнъж бебеправенето. Не сме си казали, ето сега от този месец започваме, случи се постепенно. Иначе горе-долу от юни, юли миналата година. Горе-долу тогава бях ходила и на преглед за последно. Януари месец пак отидох, доктора ни даде срок 3 месеца /предвид това, че съм вече на 33 и, че ми откриха мийомен възел/, ако не станело щял да ме стимулира. Минаха месеците, не стана.....е ние и не бяхме много усърдни през цялото време, признавам си Embarassed

. Сега смятам да посетя доктора другата седмица, но не искам да се стимулирам, първо ще направим спермограма и тогава ще мислим какво следва. Понякога си мисля, че вече загубихме много време, пък после си викам, че сигурно така е трябвало да бъде.
Цялата работа е, че не искам да психясам /щото аз съм склонна по принцип Laughing

# 3 19 апр. 2006, 15:13 ч.

Мнения: 980

Ами ние почнахме бебеправенето съвсем спонтанно. Просто свършиха презервативите и не си купихме нови. В наивността си тогава бях сигурна, че ще се обебя на първия месец, ама таз работа не била като оназ и не стана. После имах една химическа бременност, която докато я усетя и свърши. Sad

Спермограми и такива не сме правили още, но се замислям дали не е добре да се направи една... newsm78

Редовна съм по прегледи и следя какво става с организма ми. Овулация си имам. Просто маи наблягам на ествствания начин да си имаме детенце, че иначе ще психясам...и мъж ми покрай мен Mr. Green

# 4 19 апр. 2006, 15:52 ч.

Пловдив
Мнения: 1 168

Ние почнахме тази година-просто спряхме презервативит но без да се празни в мен. март 2006 го направихме само веднъж закъсня ми 5 дни но нищо на 6 ми доиде.Иначе ме е срам да кажа но последно бях на дофтор ноември 2004.Тоя месец нищо не сме правили защото заради зъбите пия антибиотици.И така още не сме почнали много сериозни опити и за това не се притеснявам все още.Ако не стане до 6-7 месеца ще ходим на доктор.

# 5 19 апр. 2006, 16:03 ч.

Мнения: 307

Ами и аз да се разпиша.
Пробваме от 24-тия ми рожден ден - 29.10.2005 г. Решихме, че вече е време. Мисля, че и двамата сме готови и много го искаме. И ние (и двамата) бяхме наивни и глупави да мислим, че става от раз - да, ама не Embarassed

Първоначално не бях наясно с почти нищо, докато съвсем случайно не попаднах на този сайт и изчетох една камара работи, докато си обясня какво се случва, какво трябва да правя и не правя.
Не сме правили изследвания никакви. Последно ходих на преглед преди 2 месеца, даже по-малко (май толкова са newsm78

) През февруари ми закъсня 14 дни, имах положителен тест, но на "прекрасния" 3-ти март прокървих и каквото и да имаше в мен си отиде... Cry

НО не се предавам и съм сигурна, че когато ми е писано ще стане. Дано да е скоро... Praynig

Стискам палци на всички ви! И ви желая много щастие и хубави рожби! Hug

# 6 19 апр. 2006, 16:33 ч.

Мнения: 235

Ние почнахме миналата година юни. След два месеца опити, направихме спермограма. Количеството беше нищожно. Последваха 4-5 месеца лечение и операция, за да вземат проба от тестиса.. Пак спермограма, но този път с морфология, която се оказа трагична. Аз си направих всички видове исзледвания, включително и за проходимост на тръбите. Минахме и през една инсеминация - март месец. Закъсня ми, май от утрогестана с 6 дни. Въпреки отрицателните тестове, много се надявах, но уви - нищо. Април го пропуснахме, защото или е имало ранна овулация или въобще я няма. И докторът не можа да ми каже точно. А, иначе ни препоръчват ИКСИ, ако до два цикъла не стане с инсеминация.
Вече не знам какво да правя. Понякога съм толкова отчаяна, че мисля да се откажа. Но веднага след това ме залива желанието да оставя и аз нещо след себе си и да гушна едно малко нежно същество, че пак намирам сили и продължавам. И така до кога - не знам.

Пожелавам на всичкини да успеем и в тази борба. Не е ли време за победа вече?!!!

# 7 19 апр. 2006, 17:36 ч.

Бургас
Мнения: 1 063

Ние сме заедно от 3 години, но започнах да се притеснявам към средата на миналата година newsm78

,
Не си спомням от колко време не се пазим – може би година преди това. Както и да е.
Отидох аз при моята гинеколожка и казвам така и така давай да видим защо не се получава бебче. Прегледа ме – видя киста на левия яйчник /според нея фоликулярна – оказа се ендометриозна/. Ноември д-р Стаменов махна кистата /с лапароскопия/. Между временно си изследвах хормоните и пролактина се оказа леко завишен. Изписаха ми парлодел, от който се чувствах като парцал, виеше ми се свят Crazy

. В интернет открих някакво билково хапче Агнес /българско/ Пих го 2 месеца и успях да сваля пролактина в норма.
Два месеца след лапарото имах вече спонтанна овулация – преди това не съм я проверявала. Този месец /миналата седмица/ направихме инсе и сега съм в очакване. Praynig

Само дето от Утрогестана, който ми изписаха след инсе – то се изприщих ужасно, но днес говорих с доктора и ми смени Утрогестана с Дуфастон. Дано е по добре. Praynig

Май това е нашата история.
Още не съм се отчаяла, макар че леко ми е паднал гарда. Whistling

Мисля си че трябва да успеем – щом толкова много го искаме. НАДЯВАМ СЕ
На всички желая успех Hug

# 8 19 апр. 2006, 17:49 ч.

Мнения: 2 825

И при нас бебеправенето започна съвсем спонтанно ... някъде юли-август 2004... в началото къде се пазехме, къде не... и аз бях наивна и си мислех, че ще стане от първия път, но не стана Sad

По-сериозните опити започнахме може би година след това... мерих няколко месеца температура, ходих на прегледи, имах си цикъл като по учебник... искахме спермограма, но ни отказаха ... да сме отидели след 2 години сериозни опити и неуспех #Cussing out

Продължихме с опитите и накрая на 12 януари тази година видях заветните две чертички... мислех си, че от тук нататък ни предстоят само и много хубави мигове ... това до 1 март, когато ми казаха, че бебето няма сърдечна дейност Sad

В момента къде сме - изчакваме да минат няколко месеца и докттора да ни даде зелена светлина за бебеправене.... Е, поне вече знам, че мога да забременея Simple Smile

дано този път стане по-бързо Praynig

и да е успешно Praynig

# 9 19 апр. 2006, 18:17 ч.

На един клон
Мнения: 1 064

Ами ние започнахме с опитите някъде юни месец,2004г.
Спонтанно го решихме,малко така "за проба".
На втория месец бях бременна.Всичко беше нормално,и при мен и при детето.Но след раждането нещо се обърка,и на втория ден почина.
Малко сухарски го разказвам,но така е по-добре...
Изчаках около половин година и пак започнахме.За щастие не се наложи да чакаме много,може би 4-5 месеца.
Надявам се,сега всичко да е наред.

# 10 21 апр. 2006, 14:26 ч.

Мнения: 2 120

Аз започнах на 20 години с първия си съпруг. Имала съм малки закъснения, но до бременност не се стигна. После имам ръзки, говоря за след развода, в които не съм се пазила, но пак бременност нямаше. Междувременно ходих на лекари и ми казваха, че не виждат причина да не забременявам.
В един момент около 26-27 години наистина повярвах, че нещо съм сбъркана и няма да имам деца. И така до съпруга ми сега. С него започнах на 28 години, бяхме още гаджета и нищо.
Преди две години отидохме в клиника по стерилитет, правих два пъти хормони, цветна снимка, той спермограми-две. Започна се една безкрайна фоликулометрия и нищо. Спрях да ходя на лекар и миналата година май месец забременях, но направих спонтанен аборт в 7 г.с. Последваха нови изследвания и до този момент нищо, вече не си давам парите на лекари, но имам планове за инсеминация.
Сумарно, годините, в които съм правила интензивно секс и бебе няма на лице са 15-16. Това е моята история.

# 11 21 апр. 2006, 16:19 ч.

София
Мнения: 3 123

аз започнах да ходя веднага на лекар,защото знаех,че няма да стане лесно.Още от първата менструация,цикълът ми беше много нередовен-3-4 пъти годишно,а понякога и през 6 месеца.Директно започнахме с изследване на хормони и се оказа,че имам проблем с Пролактина и ФСХ,а също и съм с ПКЯ.Лекарката при която ходех тогава,искаше да започна направо с Клостилбегит и Дуфастон по схема,но без да ми прави други изследвания.Аз не се съгласих и реших да си взема билки от един пенсионирал се гинеколог,който сега лекува с билки(Желязков).Пих ги 5 месеца и наново изследвах хормоните-този път всички бяха в норма,но пък М пак не ми идваше.Реших да ходя при една съседка,която е гинеколог и тя ми каза да пия 6м. Диане 35-щяло да ми изчисти яйчниците от кистите и после много лесно съм щяла да забременея.Е да,ама не-това лечение беше напълно безуспешно и освен 10-те кила ,с които се сдобих и не ми дойде 7 месеца,след като го спрях.Отивам аз при друг лекар(Филипов-МД)-той ми препоръча лапароскопия,защото яйчниците ми бяха с много удебелени вече обвивки от поликистозата.И така на 5.04.2005 ми направи лапарото-"надупчи" ми яйчниците,а тръбите се оказаха проходими.След това цикълът ми се нормализира(на 36 дни),но все още овулация нямаше никаква.Реших да отида на ендокринолог,за да проверим щитовидната жлеза и за инсулинова резистентност и се оказа,че трябва да пия Сиофор.Започнах да си го пия,а междувременно и започнах да ходя при д-р Стаменов.Той ми изписа Клостилбегит,проследи много прецизно овулацията и ми каза кога да правим и кога не секс.Образувах само 1 фоликул,но явно се оказа достатъчно и аз успях да забременея,но в 9 г.с. се разбра,че плода няма сърдечна дейност и го махнаха(24.01.2006).
Сега изчаквам още един цикъл да мине и започваме бебеправенето отново.Дано стане бързо и този път успешно! Praynig

# 12 21 апр. 2006, 21:30 ч.

Мнения: 957

Започнахме да правим бебе усилено от август 2005. Преди това опитвахме няколко месеца но не много интензивно. Тъй като съм с понижена функция на жит.жлеза и леко завишен пролактин, подозирах от самото начало, че няма да е лесно, още повече, че започнахме, когато бях на 31, сега съм вече на 32 и бебе няма. Овулирам, хормоните ми са наред, пролактина вече също, проходими тръби, идеална спермограма,редовен цикъл и редовна овулация, позитивен пост-коитален тест. Вече се чудя какво да изследвам. Решила съм да направя и имунологични изследвания и ако там нещата са наред, нямам много свободни ходове. Смятам до есента ако не стане да започна стимулации и инсеминации. Чудя се обаче дали да се занимавам първо със симулации и опити за естествено оплождане и после стимулации и инсеминации или направо да се хващам за симулираните инсеминации. Въобще не ми се иска да се тъпча с лекарства. Дано да не се наложи и до септември бебчо да стане!

# 13 26 апр. 2006, 11:45 ч.

Мнения: 14 497

ами ние бебеправим точно от една година - от април 2005. преди това бях ходила на доктор който каза че май дясната тръба е запушена, после друг доктор каза, че в дясната няма нищо, но лявата започнала да има удебеления и в крайна сметка им теглих една майна и почнахме кекса без пазене. хубаво ама юни месец ми се появиха гъбички - лекувах, пазехме се щото лекарството дето се пие за гъбички /еднократна доза/ убива плода и исках да не рискуваме. като се замисля август може би сме се кексили нормално и може би сме улучили овуто, като септември ми се появи течение, след менструацията и после изчезна. така до декември когато стана много зле - отидох на доктор и се оказа гарднерела, елементарна бактерия която обаче според докторката /различна от предишните две/ пречи на забременяването.излекувахме я, гъбичките които се появиха от лекарствата за гарднерелата също и така целия януари. февруари почмнахме пак всичко ок - вече няма течения и простотии но сега пак със с леля. и този месец не е станало.изследвания други не сме правили нито спермограми нищо, щото като се замисля имаме 4-5 месеца дето нормално сме се кексили за тази една година.
пък и като чета тука - и да ти има нещо - не е сегурно че ще ти помогнат, и да ти няма пък не е ясно що не става и тъй.
всичко е БОЖА РАБОТА

# 14 26 апр. 2006, 12:11 ч.

Варна
Мнения: 3 894

Цитат на: _Ним_ в ср, 19 апр 2006, 13:30

И аз съм се питала същото Thinking

Според мен границата може да е в диагнозата, но може да е и в главата ти, в смисъл как ти подхождаш към бебеправенето.
Аз например вероятно вече съм за Проблемното - за по-малко от година (започнахме юли 2005) имам 1 извънматочна и 1 спонтанен аборт в 7 г.с. ooooh!

Боже, едва сега си давам сметка какво съм преживяла за 10 месеца ...
Да, ама реално погледнато досега никой лекар не ми е казал, че имам проблем - всичко станало било случайност: тръбите ми не са запушени (доказано с хидротубация), по-скоро е имало спазъм, а за аборта мнението е дефект в развитието на плода.
Така че си оставам в "Искам бебе" Crossing Arms

, пък и тук познавам всички и ми е уютно bouquet

Вкъщи много ми се караха в началото, че това четене из форуми ми утежнява психическото състояние. Ама аз съм инат и не смятам, че е имало такова нещо.

# 15 26 апр. 2006, 13:15 ч.

Мнения: 1 441

Ним, толкова пъти съм се питала къде е границата между "Искам бебе" и "Проблемното", че просто си нямаш идея.... ooooh!

Даже бях пуснала веднъж и тук темичка ....
Проблемът при нас е, че няма проблем - следователно не съм за "Проблемното"! Ама няма и бебе..... Sad

ей така като стане (нещо като при Леа) и ти идва да виеш - няма причина да не става, ама ей на - не става.... Cry

Ако има някакъв проблем, предприемаш лечения, процедури, нещо си действаш, ама ако няма нищо просто не знаеш какво да правиш. В безизходица си... За мен поне е така, де..... И се появява синдрома "психологически стерилитет" (това не си го измислям) и най-страшното е че за него няма измислено лечение....... Rolling Eyes

За протокола - от година и половина се мъчим. При мен всичко е ОК - имам овулация, редовен цикъл откак се помня, хидротубация на тръбите показа, че са проходими. Първата спермограма на мъжа ми показа, че произвежда много сперматозоиди и макар че качествените са 43 % (при минимум 50 %) заради това, че са много като бройка, тези 43 % като абсолютна цифра казаха, че са достатъчно. След втората спермограма обаче се оказа, че спермчовците са ужасно много на милилитър и се получава луда блъсканица вътре и не вършат никакава работа.
Затова сега този месец сме на инсеминация - не естествен цикъл, че да видим.... Praynig

# 16 26 апр. 2006, 14:24 ч.

Мнения: 515

Здравейте момичета,
Задавала съм си този въпрос хиляди пъти "ПРЕЗ КАКВО МИНАХ" през какво минава всяка една от нас защо е толкова трудно,след като толкова силно го искам и аз и съпруга ми.
Започнахме с опитите година след сватбата ни бяхме готови и искахме бебе повече от всичко.
Още първия месец с опити се увенча с успех видях двете чертички на теста и уверявам ви че бях най щастливата жена на земята Grinning

НО не се радвах много дълго последва спотанен аборт в третия месец и кюртаж преживях го много зле доста време ми трябваше да се съвзема от болката която изпитвах Cry

Всички лекари повтаряха че било нормално случвало се често нямало за какво да се притеснявам сякаш е толкова лесно нали.
След около 7-8 месеца решихме да пробваме отново след 2 месеца пак видях двете чертички на теста но този път изпитах СТРАХ
може би не бях готова минаха четери месеца в които непосмях да се зарадвам нито веднъж и това от което ме беше страх се случи отново пак бях в болницата за кюртаж Cry

Сега след около година със съпруга ми решихме да опитаме пак направихме си изследвания кавито ни посъветва генеколога ми който е страхотен човек и ни дава кураж уж всичко ни е нормално дано този път да се увенчае с успех и с БЕБЕ
На 2 май трябва да ми дойде но се надявам да не стане така а после божа работа

# 17 26 апр. 2006, 16:42 ч.

Мнения: 3 091

и според мен границата е много тънка... да не кажа неуловима! не искам да ви натъжавам с моята история... има я в родители, преживели загуба... бебеправим уж от година и половина... проблемът не е физически, но явно е на психическа основа... аз лично смятам, че при нас става дума вече за проблемно забременяване...

ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ ВИ УСПЕХ!!!

# 18 1 май 2006, 17:21 ч.

Мнения: 21

Ние не се пазим вече няколко месеца...от Ноември миналата година. Но по-сериозни опити правим от този Февруари. И днес като се събудих и видях че ми е дошло направо ми се ревеше. Навсичкото отгоре ми дойде с четири дена по-рано, нещо, което никога не ми се е случвало. Странното е,че гърдите ме заболяха още преди две седмици newsm78

..и още ме болят. Не знам какво ми става...
По принцип и на мен ми откриха миомен възел, но от външната страна на матката, а и съм лекувана от раничка на шийката на матката...та май започвам да се притеснявам сериозно...Уж съм 1 група, а и миомния възел бил незначителен..ама не знам. Притеснено ми е. И в момента, да си кажа честно, ми се реве... Cry

# 19 1 май 2006, 20:12 ч.

Мнения: 57

Ние не се пазим от година и половина. На лекар не съм ходила от 5 години, когато си направих профилактични хормонални изследвания заради поли-кистозните яйчници. Лекарят от една много реномирана частна клиника ми каза, че мога да имам деца стига да не реша обратното и да си създам сама психологически проблем, което мисля, че и направих. И аз в началото бях много наивна и смятах, че ще стане от първия път. Но миваха месеците и нищо. Разочарование, след разочарование. И си внуших сама, че имам проблем. И сега след всеки цикъл покачат ли се повече температурите през втората фаза нещо става вътре вътре в мен и си преча сама психологически. Казвам си - не не може да бъде, аз имам някакъв проблем и не мога да имам деца. След, което веднага следва рязък спад. Особено остро е това чувство около дните, в който трябва да ми дойде. А закъснее ли малко - с ден или два - казвам си не може да бъде. И след това ми идва разбира се и усещам как се успокоявам. Може би защото искам да забременея бързо и веднага и това не стана се получи такъв срив. Още на втория месец от бебе правенето изчетох доста неща в интернет, по форумите и си съставих план. Амбициозна да имам дете, че и отгоре даже. Ама тази амбициозност не добра и така. Сега се мъча да се справя с проблема, който си създадох сама.

# 20 1 май 2006, 20:47 ч.

Мнения: 59

Ние започнахме сериозни опити през август 2005г., през септември вече бях бременна.Края на октомври прокървих и на лекар.На първия преглед доктора каза, че не е сигурен.След 10 дни чухме туптенето на сърчицето, предписа прегнил и вечерта получих обилен кръвоизлив.След няколоко дни отново преглед то беше мъртво, след това веднага кюртаж.Няма да описвам приятеля ми как се почувства.Той беше с мене на всеки преглед. Последва два месеца пазене и отново опити. Вече втори месец си купувам тестове за ову. Много е изнервящ този плануван секс. Постоянно чета тук и на други места.Най накрая реших да се регистрирам, и без това съм почти всеки ден тук #Crazy

Късмет на всички

Препоръчани теми

Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 97

91
Искам бебе

Стойности на ЧХГ - Тема 19

26
Искам бебе

Идват слънчеви и топли дни, всички тестове са с две черти ! ~бебеправене 604~

102
Искам бебе

Пролет, птички, сбъднати мечти, греят вече две черти ! ~бебеправене 603~

1 076
Искам бебе

Причина:

Причина: