През какво сте минали до тук?

  • 2 188
  • 20
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 441
Ним, толкова пъти съм се питала къде е границата между "Искам бебе" и "Проблемното", че просто си нямаш идея.... ooooh! Даже бях пуснала веднъж и тук темичка ....
Проблемът при нас е, че няма проблем - следователно не съм за "Проблемното"! Ама няма и бебе..... Sad ей така като стане (нещо като при Леа) и ти идва да виеш - няма причина да не става, ама ей на - не става....   Cry Ако има някакъв проблем, предприемаш лечения, процедури, нещо си действаш, ама ако няма нищо просто не знаеш какво да правиш. В безизходица си... За мен поне е така, де..... И се появява синдрома "психологически стерилитет" (това не си го измислям) и най-страшното е че за него няма измислено лечение....... Rolling Eyes
За протокола - от година и половина се мъчим. При мен всичко е ОК - имам овулация, редовен цикъл откак се помня, хидротубация на тръбите показа, че са проходими. Първата спермограма на мъжа ми показа, че произвежда много сперматозоиди и макар че качествените са 43 % (при минимум 50 %) заради това, че са много като бройка, тези 43 % като абсолютна цифра казаха, че са достатъчно. След втората спермограма обаче се  оказа, че спермчовците са ужасно много на милилитър и се получава луда блъсканица вътре и не вършат никакава работа.
Затова сега този месец сме на инсеминация - не естествен цикъл, че да видим.... Praynig

# 16
  • Мнения: 515
Здравейте момичета,
Задавала съм си този въпрос хиляди пъти "ПРЕЗ КАКВО МИНАХ" през какво минава всяка една от нас защо е толкова трудно,след като толкова силно го искам и аз и съпруга ми.
Започнахме с опитите година след сватбата ни бяхме готови и искахме бебе повече от всичко.
Още първия месец с опити се увенча с успех видях двете чертички на теста и уверявам ви че бях най щастливата жена на земята Grinning
НО не се радвах много дълго последва спотанен аборт в третия месец и кюртаж преживях го много зле доста време ми трябваше да се съвзема от болката която изпитвах Cry
Всички лекари повтаряха че било нормално случвало се често нямало за какво да се притеснявам сякаш е толкова лесно нали.
След около 7-8 месеца решихме да пробваме отново след 2 месеца пак видях двете чертички на теста но този път изпитах СТРАХ
може би не бях готова минаха четери месеца в които непосмях да се зарадвам нито веднъж и това от което ме беше страх се случи отново пак бях в болницата за кюртаж   Cry Cry Cry
Сега след около година със съпруга ми решихме да опитаме пак направихме си изследвания кавито ни посъветва генеколога ми който е страхотен човек и ни дава кураж уж всичко ни е нормално дано този път да се увенчае с успех и с БЕБЕ
На 2 май трябва да ми дойде но се надявам да не стане така а после божа работа

# 17
  • Мнения: 3 091
и според мен границата е много тънка... да не кажа неуловима! не искам да ви натъжавам с моята история... има я в родители, преживели загуба... бебеправим уж от година и половина... проблемът не е физически, но явно е на психическа основа... аз лично смятам, че при нас става дума вече за проблемно забременяване...

ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ ВИ УСПЕХ!!!

# 18
  • Мнения: 21
Ние не се пазим вече няколко месеца...от Ноември миналата година. Но по-сериозни опити правим от този Февруари. И днес като се събудих и видях че ми е дошло направо ми се ревеше. Навсичкото отгоре ми дойде с четири дена по-рано, нещо, което никога не ми се е случвало. Странното е,че гърдите ме заболяха още преди две седмици newsm78..и още ме болят. Не знам какво ми става...
По принцип и на мен ми откриха миомен възел, но от външната страна на матката, а и съм лекувана от раничка на шийката на матката...та май започвам да се притеснявам сериозно...Уж съм 1 група, а и миомния възел бил незначителен..ама не знам. Притеснено ми е. И в момента, да си кажа честно, ми се реве... Cry Cry Cry

# 19
  • Мнения: 57
Ние не се пазим от година и половина. На лекар не съм ходила от 5 години, когато си направих профилактични  хормонални изследвания заради поли-кистозните яйчници. Лекарят от една много реномирана частна клиника ми каза, че мога да имам деца стига да не реша обратното и да си създам сама психологически проблем, което мисля, че и направих. И аз в началото бях много наивна и смятах, че ще стане от първия път. Но миваха месеците и нищо. Разочарование, след разочарование. И си внуших сама, че имам проблем. И сега след всеки цикъл покачат ли се повече температурите през втората фаза нещо става вътре вътре в мен и си преча сама психологически. Казвам си - не не може да бъде, аз имам някакъв проблем и не мога да имам деца. След, което веднага следва рязък спад. Особено остро е това чувство около дните, в който трябва да ми дойде. А закъснее ли малко - с ден или два - казвам си не може да бъде. И след това ми идва разбира се и усещам как се успокоявам. Може би защото искам да забременея бързо и веднага и това не стана се получи такъв срив. Още на втория месец от бебе правенето изчетох доста неща в интернет, по форумите и си съставих план. Амбициозна да имам дете, че и отгоре даже. Ама тази амбициозност не добра и така. Сега се мъча да се справя с проблема, който си създадох сама.

# 20
  • Мнения: 59
Ние започнахме сериозни опити през август 2005г., през септември вече бях бременна.Края на октомври прокървих и на лекар.На първия преглед доктора каза, че не е сигурен.След 10 дни чухме туптенето на сърчицето, предписа прегнил и вечерта получих обилен  кръвоизлив.След няколоко дни отново преглед то беше мъртво, след това веднага кюртаж.Няма да описвам приятеля ми как се почувства.Той беше с мене на всеки преглед. Последва два месеца пазене и отново опити. Вече втори месец си купувам тестове за ову. Много е изнервящ този плануван секс. Постоянно чета тук и на други места.Най накрая реших да се регистрирам, и без това съм почти всеки ден тук #Crazy Късмет на всички

Общи условия

Активация на акаунт