Здравейте! Искам да предупредя тези от вас, на които близките им са скъпи, в никакъв случай не им препоръчвайте или не ги изпращайте в ‘’санаториум ‘’,”болница” „специализирана Болница” (или каквото там се води) с. Искрец , общ.Своге. Скоро имах там много горчив опит и понеже потърсих информация в интернет, съответно не намерих много, всъщност едно позитивно мнение и то на техния сайт и едно-две уклончиви,  реших все пак да  изкажа собствения си опит в случай, че и други като нас се лутат по необятните пътища на медицината из страната.  Накратко историята: Майка ми има вече години проблеми с белия дроб (след едно боледуване от туберколоза) диспансеризирана е, един-два пъти годишно влиза в болница. Прегледи, изследвания, ренгени, смяна на лекарствата и така до следващия път. Положението от миналата година се влошава вече е засегнато и сърцето. Вече, едва ли не панически търсим помощ и се доверих на саморекламата за „болница-санаториум’’ с.Искрец. Само с тази надежда, че там ще намерим помощ за нашия проблем се решихме на това рисковано пътешествие близо 400 км.(от Русе). За сградата няма да говоря много, (тя не е пригодена въобще за целта!, но основно искам за персонала там. Потресена съм от отношението на тези същества там към болните хора. Първо още от вратата са искали да я върнат , обратно 400 км. За болен човек в тежко състояние......После, все пак се съгласяват да остане.  На третия ден бяха вече успяли да накарат майка ми да се тресе в нервни пристъпи от постоянното натрапване, че е тежко болна и няма да доживее до сутринта, че близките и са я захвърлили там нарочно и т.н. непрекъснато натрапване на подобни тези и подигравка с безпомощен и болен човек. Аз съм вече на 42 години човек  мислех си, че нищо вече на този свят не може да ме изненада, но това наистина ме потресе.  Съответно прибрахме  майка ми на 6-тия ден, въпреки че клиничната пътека беше за 10. По-рано не можеше, че имала лекарства за 2 дена още.
Сега пак търсим нашия път . Надеждата, че има още професионалисти в тази сфера, надеждата, че има лек за нашия проблем е винаги тук, но тези хора не знам с каква съвест  лягат вечер. Сигурно и те имат близки хора, или пък не ......сигурно и те желаят близките им да са здрави и да са до тях или може би не .....Сигурно аз преувеличавам като казвам „хора”. Пожелавам им много да учат още за тази професия и да се грижат за близките си. Благодаря, че изчетохте излиянията ми. Дано за някого съм била полезна. Светлана