Как се чувствате?

Като изключим главоболието, от постоянното обикаляне в търсене на нов апартамент  ....
Чувствам се прекрасно. Есента ми е любимият сезон. Въпреки студовете, сърцето и душата ми се пълнят с топли чувства. 

Искрено съжалявам....
Мъже много, но баща един.... съчувствам и наистина ми е кофти за теб.

Ирис, много съжалявам да го чуя, искам да ти кажа, че много те харесвам и винаги си ми звучала като страхотен човек. Изпращам ти много положителни мисли! 

Камалия 

Хубава тема, весело зайче 

Защо го изтри?  Беше много интересно, как въпреки трудностите може да се чувстваме щастливи на фона на онова, което е било...

  И аз съм така...

Напоследък се чувствам все по-зле, не мога да се справя със стреса, чувствам се ужасна майка. Знам, че и това ще мине, но в момента съм изпаднала в дупка, в каквато никога не съм била и ми е странно усещането.

Ще оцелееш!  Главата горе. Това, което не ни убива ни прави по-силни. Банално, но факт.

Аз, когато изпадна в дупка имам малко странен... ''навик''. Старая се да си повдигам настроението и самочувствието. Примерно, пиша си на огледалото ''днес си красива'', подарявам си сама на себе си малки нещица, ей такива дребни, но ценни мигове за себе си открадни.. 

И това не искам да правя, не се чувствам добре в кожата си, не харесвам косата си, кожата си, а е наистина изглеждат зле, въпреки грижите, които полагам. Ще мине...

Камалия,   Той винаги ще си е с теб. Знам какво ти е, и аз загубих моя баща твърде рано. Болката в един момент утихва, но и до сега понякога се будя и първата ми мисъл е за него, че искам да му кажа нещо, да го гушна. Много сила ти пожелавам  

Именно, то това е дупката... нищо не ти се прави, не се харесваш. В такива моменти отивам на фризьор, маникюр, каквото и да е, просто да добия доза самочувствие. Подарявам си сама на себе си хубава книга...

Аз в общи линии  я карам на автопилот

Жуля смени по 12 часа вкл. и нощни по 5 на месец,радвам се,ако ми остане време да отида на фризъор или зъболекар извън обичайните маршрути до ДГ ,кварталните бакалии и работата ..
Болно ми е много,че не мога да съм повече време с детето и това чувство не ме е напуснало от както си прекъснах майчинството и се върнах на работа малкия като стана на 1г и 3м...никога няма да си го простя,притисната от това,че изплащаме ипотека и имаме много разходи по битови сметки,кола и т.н..

Иначе есента не ми е от любимите сезони-лъха ми на равносметка и ми действа лекинко депресиращо

   Поздравления за хубавата тема. Тука може всеки свободно да изрази чувствата си, които го измъчват. Тези чувства не ги показваме и споделяме в действителност. Обикновено се усмихваме широко, като че ли всичко ни е наред, но всъщност в нас бушуват големи бури и се борим да ги опустошим. Хората около нас смятат, че сме щастливи и всичко ни е наред.
  
   Тази високосна година никак не ми върви. Само неприятности се случват. Въобще не ми върви в здравето. Все нещо изниква при мене. Преди няколко дни моя приятелка изгуби майка си от рак и се почувствах тъжна, че тя изгуби най-скъпия човек в този живот - майка си. Отгоре на това и баба ми не е никак добре и всеки момент ще си отиде.   Около мене тази година все се върти смъртта. Постоянно чувам, че някой, когото съм познавала, си е отишъл. Преди два дни сложих окончателно край на дългогодишно приятелство. Тя беше моята най-добра приятелка, която ме предаде. Как се чувствам ли? Чувствам се разочарована, защото тя ме предаде. В интерес на истината, не чувствам болка като преди, когато съм изгубила някой близък човек в живота ми. Напоследък чувствата ми се притъпиха и като че ли започнах да не чувствам нищо. Това е сигурно, защото съм била доста пъти предавана. Вглъбена съм изцяло в себе си и като че ли вече не ме интересува никого.

   Мъж в живота ми няма. Свикнах да бъда сама. Последната връзка, която имах, обичах този мъж повече от живота си, но той ме предаде по толкова жесток начин, че ми трябваха години да се възстановя. Нанесе ми психически удар и следователно ми повлия и на физическото ми здраве. Но го забравих този мъж вече. Изобщо не е заслужавал моето страдание и проливането на моите сълзи. Смятам, че го преодолях. Благодаря на Господ или каквито природни сили съществуват, че ме опазиха от този мъж.

  

 
  

Камалия   Аз изгубих баща си на 19г, загубата е голяма и за цял живот. С времето свикваш, но винаги я усещаш, това е истината. Кураж ти пожелавам.
Аз се чувствам уморена, ама много... Първокласник, с когото водя борба всеки ден на всички фронтове, едно по-малко дете, което много боледува и трябва честичко да остава в къщи, а няма кой да го гледа, грешки в работата, в резултат на напрежението и недоспиването, разхвърляна къща, която чака мен, както и пералнята, и печката... Липса на време дори за най-елементарни неща, като например да си боядисам косата, защото на бретона се появих първите бели коси... в малкото свободно време няма сили и енергия ... Ами такива едни работи  

Чувствам се изцедена  
От няколко месеца работя на пълни обороти, харесвам си работата, но съм ангажирана по около 18 часа. На работа съм до 5, но след това продължавам да отговарям на въпроси, имейли, да правя оферти до посред нощите, без значение дали съм вкъщи или на заведение или на почивка...Срастнала съм с телефона и компютъра.
Детето започна училище, а аз още не съм намерила време да му подвържа учебниците.
Мъжът ми от една седмица е в болница. Дете, куче, къща и работа - всичко е отгоре ми.
Надявам се на поне една-две седмици хубаво време, за да се подготвя за зимата.