Как да си намеря жена

Защо, жените не търсим ли някой, готов да споделя интересите и вълненията ни, или търсим някой, чиито интереси ние да споделим?
Ако ми намериш в този форум един пост поне, в който жена е написала, че търси мъж, чиито интереси да сподели, ще призная, че съм сбъркала!

absurT, сбъркала си))
Ей ме на, аз съм пример!))
С удоволствие ще споделя интереса и страстта на един мъж към пътешествия и екзотични дестинации. Бих се прежалила и бих го придружила , ама няма такъв да ме покани((

Ами ако нейната страст е да готви, неговата не би трябвало да е готви също, а да яде

Най-хубаво е страстта му да е чистене на кухня след готвенето:)

   След стартирането на сериозни отношения, винаги съм започвала да споделям хобитата и интересите на любимия мъж, както и той моите. Смятам, че подобно разширяване на хоризонтите много обогатява човека, независимо дали говорим за мъж или жена.

Най-генерално хобито на моя мъж е техника, електроника, в по-тесни граници компютри, как ли пък не ще се заровя с него Обичам го, ама тая част с хобитата и интересите..... Все едно той да хване ножичките за моя квилинг и скрапбукинг.

Не винаги може да се получи- моят мъж реставрираше неща, които никой не би прибрал от боклука- как да седна да пиля, подлепвам и т. н.?
Намерихме общ интерес в правото- на него като професия, на мен като хоби и много часове сме запълвали в пледоарии в защита всеки на " невинния" си клиент.
Но, ако това не ни беше сработилоло, нямаше да има за какво да си проговорим с дни- извън елементарните битови глупости.
Затова разбирам автора- ако не може да намери какво да говори с едно момиче, освен за животрептящите случки в Биг брадър и Папараци, какво да очаква?
Единият секс, което за учудване на много народ тук, би трябвало да му е достатъчно!?

На нас хобитата са ни много различни - мъжът ми се занимава с риболов, аз обичам да готвя и шия. Това не ни пречи, иначе вкусовете са ни много подобни - за музика, интериор, пътувания и т.н.
Хубаво е да имате сходни интереси и хобита, но не е задължително. 

   А, разбира се, аз и не съм твърдяла обратното.

Тамън да кажа, че се потрисам като си представя мъж, който следи кулинарни блогове, ръси акъл във форума, чете латиноамерикански автори и си разказва сънищата с приятелки. И аз не си падам по авиомоделизъм и свирня, ама на - допадаме си и живеем сговорно.

Мерси за отделеното време, коментарите бяха достатъчни и темата може спокойно да бъде затворена. Към по активните жени мога да добавя и аз една лека забележка. Какво са ви сторили в детство че имате такива предразсъдъци и такъв манталитет. Не завиждам на горките ви деца какво ще ги научите с този начин на разсъждаване. Най-вероятно имате проблеми с вашия и по цял ден киснете във форума търсейки отеха и внимание. Поговорете с него не бягайте от проблема с лепването на етикет като свършен факт. За останалите, не се безпокойте отсявам смислените коментари, като „миризливец“ добре познавам кога човек е изгнил от вътре и кога се стреми да не омърси.

Значи да спим спокойно, че ще успееш да познаеш и истинските жени и да си спестиш моментите на отхвърляне или използване.

Какво е това използване по интернет? Не съм чувала за такова още.

Понякога (не винаги) противоположностите се привличат.
Баща ми казваше, че няма идеално семейство. Бяха пред развод с майка ми и аз много го изживявах. Няма да забравя един разговор с него . Каза ми да погледна приятелките си, роднините си и да наблюдавам хората около мен. Според него нямало идеални семейства никъде. Или единият е болен с години и има сериозен здравословен проблем, или има от едната страна изневяра системна , или има пристрастен към чашката или дрогата половинка. Въпросът е доколко можеш да търпиш и правиш компромис заради хората и децата си. Започнах да наблюдавам семействата на роднините и приятелите си и за съжаление във всяко едно открих поне по 1 от трите причини казани от баща ми-болест, изневяра, пиене. Аз по принцип по това време много ме влечеше психологията , паранормалното и такива неща, бях любопитно създание и веднага се вгледах , поразпитах и огледах всички семейства около мен. За съжаление баща ми се оказа прав. Нямаше такова семейство без проблеми. Само на баба и дядо по майчина линия, но те пък толкова различни по интелект, темперамент и всичко , че така добре се запълваха и търпяха , та ми е чудно как бяха толкова щастливи и близки цял живот. Реалността не е приказка и никой не може да ме убеди , че животът му е розов. Каквото и да пишем. А по темата по-добре да дадем идеи на момчето , независимо какво мислим. Щом има молба за съвет , аз винаги си го давам откровено. Може и да не съм права, но поне се опитвам да помогна от моя си гледна точка.

Той в началото беше написал, че понякога го били използвали, после го захвърляли. Мръсниците, де.