Анорексия

Родителите ти знаят ли за това? Анорексията е сериозен проблем. Насочи се към психиатър или психолог, най-добре да съчетаеш и двете - медикаментозна и психотерапия.

Като за начало говори с майка си.Постепенно започни да увеличаваш храната,захранването трябва да е като на бебе.Психолог задължително(между другото не си мислете,че за да ходите на психолог трябва да сте мръднали,напротив.Една година водих малкия и от време на време влизах и аз,такова удовлетворение изпитвах след това и спокойствие).
И лекар е нужен,за да овладее вече възникналите здравословни проблеми.
Спокойно всичко ще бъде наред,само трябва да си настоятелна и да обичаш себе си.
След като си осъзнала,че имаш проблем означава,че лечението е започнало.Успех.

Добре, ама твоите родители какво правят по въпроса? Не ти ли помагат по някакъв начин?

Анорексията е изключително сериозен проблем и колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-голям шанс имаш да оцелееш. Не се шегувам. Според СЗО анорексията е заболяване с 90% смъртност. 90%! Повече от най-смъртоносния рак. Говори с родителите си веднага, ако не си го направила до сега. Но веднага, не утре или довечера. И трябва да те заведат в болница. Такова нещо не се лекува в къщи, още по-малко по форумите. Специализирано отделение за хранителни разстройства в София има в ИСУЛ. Ако не си в София иди в местната болницата, те ще знаят къде да те изпратят, ако не могат да се справят сами. Но иди задължително. Положението е сериозно и изисква сериозни мерки. Повярвай - никой не се справил сам с анорексията. Това е заболяване, не желание или нежелание да ядеш, не е каприз и не зависи от теб. Имаш нужда от специализирана помощ. Не става само с воля. Така че отивай на сериозен лекар.
Пожелавам ти успех! 

Мила  gabrielad, анорексията е психологически проблем. Като за начало говори с майка ти. 

Човек, който страда, не използва такива ревящи емотикони.
Няма място за шеги при такива заболявания.

+1
Ако наистина имаш проблем, първо трябва да говориш с родителите си, и в този момент трябва вече да си при лекар и психолог

На психиатър ходя от 3 месеца и пия антидепресанти, психолог веднъж седмично!Много ми е притеснено за другите заболявания , днес ходих и правих изследвания за хепатит.Много ме боли и дясната страна под ребрата и кръста. А до колкото за това , че съм използвала такива емотиконки - просто съм много отчаяна.Майка ми знае за това , много и е притеснено .Обаче тя си мисли че проявявам нарочно инат, а мен вдействителност ме е страх от нея . Честно казано има ли полза да се храним , за какво? Аз мога да карам и на едни дъвки и чай (сега в студа, много ми е студено)... Само ще допълня , знам , че не трябва да мисля така , разбирам го , но не мога да го преодолея

Габриела, положението е много сериозно, обърни си внимание. засякох те в темите за диетуващи 
в десети клас бях 38 кг., ядях по едно парче кашкавал, само вечер. през деня - кафе и вода. бях усвоила всякакви техники, за да скрия от близките си колко съм слаба. приготвях сандвичи уж за училище и ги изхвърлях в кофата, взимах храна за стаята си уж ще уча и я криех в чекмеджето на бюрото, за да върна празна чиния в кухнята, а през нощта изсипвах чекмеджето през балкона. случвало се е да нося дънките си с два чифта вълнени клинове отдолу, за да си мислят нашите, че съм дебела. 
постепенно тялото ми започна да се предава, нямах сили за нищо. реших да се захранвам, с компот от праскови. станах, хапнах една праскова и започнах да повръщам, неудържимо. през носа, през устата, зверски болки в корема. припаднах, събудих се в исул. със сонда в стомаха и на системи. първата ми мисъл беше, че глюкозата е много калорична и трябва да махна системите. след разговори с лекарите разбрах, че съм ударила дъното, а пораженията върху здравето си ги нося с години. беше започнала да ми капе косата, нямах цикъл от 6 месеца, бяха увредени черния дроб, жлъчката и бъбреците. червата и стомахът отказваха да работят, не можех да се храня, не усвоявах храна, от всичко получавах зверски болки и разстройство. костите ми бяха като на жена, прехвърлила 70-те. зъбите ми бяха горе-долу в добро състояние, което си беше цяло чудо. имах язви по хранопровода и стомаха. според лекарите е било въпрос на дни организмът ми да се предаде тотално.
сега имам дъщеря, моля се някой ден да не попадне в това положение.
много се надявам това да е пързалка. но написах горното с идеята ако е истина, да те уплаша. ама така здраво да те уплаша, че да отидеш веднага да говориш с родителите си и заедно незабавно да потърсите лекарска помощ.
а ако е пързалка, като една лелка, да ти набия канчето, че с това шега не бива, и да ти пожелая да си намериш много по-приятни и ползотворни забавления.

Ясно ми е, че заболяването ти е психично, но живее ли ти се? На този въпроси си отговори. Ако ти се живее, насили се да се храниш без храна - няма живот, приеми, че храната е лекарството за твоята болест. Лекарствата не ни харесват, но се налага да ги вземаме.  С времето ще ти се услади и ще стане по-лесно. Студено ти е защото си слаботелесна, иначе не е толкова студено. Ако продължаваш така жълтеницата ще ти се стори песен. Не ти ли казаха - органите ти ще започнат да отказват, всичко ще те боли и тогава няма връщане... Важното е да си наложиш да имаш ВОЛЯ.  Без ти да поискаш няма как да те излекува, който и да е специалист.

Много правилно са ти написали момичетата по-горе. За лекар си и за подкрепящи родители.

Като човек имал подобни проблеми в тийн годините, мога да ти кажа, че ти си това, което ядеш, ако си ОК с това да си набухватели и Е-та като солетите и шоколада продължавай, никой не говори да се тъпчеш, но вземи се в ръце, храни се нормално 41кг. на 168см. е като манекен от еврейски лагер, а не красота 

Това, че ти молиш за помощ, поставяш човечета и осъзнаваш, че страдаш от анорексия - значи всъщност не си анорексичка или лека форма на заболяването! Болните от анорексия както и алкохолиците отричат, че са болни! Близките им се борят да ги излекуват, а те казват, че нищо им няма. Болен от анорексията осъзнава, че е болен, когато вече нещата са необратими....За мен ти имаш здравословни проблеми и ядеш малко. Влез в калкулатор за измерване на индекс телесна маса тук в нета и виж! Индекс трябва да е по-висок от 17. Ако ли по-нисък, значи си стигнала до анорексия. Отиди на изследвания и храни се повечко.

имам нужда от помощ за тожа 4е много се притеснявам за камъните в жлъ4ката и постянните кризи и не знам каквпо да правя ..относно храненето мога и без него .. можеш ли да ми отговориш защо се храниш за да си дебел,за да си нещастен ? била съм 86 кг ибях многоо зле само проблеми .. не ми трябва храна за да живея . просто се притеснявам за това с силните болки и асцита нисхто друго мога и без храна .. живота  не е да се наплюскаш като прасе не е храната.да знам 4е трябва да ям поне по малко така казват вси4ки и аз го осъзнавам но ме е страх разбираш ли ? както и да е какво съм тръгнала да обяснявам и аз.. мойе и някои да ми каже какжо да правя за да спра болките ???

Отиваш на гастро и каквото ти кажат там,най -вероятно ако правиш чести и непоносими кризи ,ще ти махнат жлъчката. След това има няколко месеца захранване диетично,но на теб няма да ти е проблем,така или иначе не ядеш нищо...
Не мога да повярвам,че родителите ти не предприемат мерки,в предвид тежките жлъчни кризи, а седиш тук във форума и чакаш някой да ти помогне... С писане не става. Отиваш на лекар, не може да правиш кризи и да не си ходила...
п.с. Кризите ще спрат,ако почнеш да се хранеш що-годе нормално,може да започнеш с ориз,макарони,варени картофи и пилешко месо,от това не се прави криза. Кризите стават и от не ядене,също и от висока киселинност,освен и от камъните,всичко е комплексно!!!!
Взимай мерки,защото кризите ще станат още по-тежки,ако продължаваш така...
А и още нещо, килограми не се свалят с не ядене,а със спорт и балансирано хранене!!! Запомни това!