Дечицата са толкова мили същества, така ни се радваха. Тичаха по оградата още като пристигнахме и викаха "Носите ли подаръци?".
Дечицата са преобладаващо около 3-4 годишни, едни малки сладури. Дадохме им играчките и те така се радваха. Видяха им се много - 4 чанти с играчки. Всяко награби по 2-3 и започна една игра... Гушкаха ни се и всяко искаше да го вземем. Едно по-голямо момиченце ме попита "Ти искаш ли да ме цункаш?" - едвам не се разплаках... Така ни прегръщаха и искаха да ги носим на ръце, да сме само за тях
Милена снимаше и по-късно ще ви покажем сладурите. Изпратиха ни с думите "Пак да дойдете".
Сърцето ми ще се пръсне. Щастлива съм, че успяхме да ги зарадваме с присъствието си, с внимание /макар и за кратко/, а не на последно място и с всички подаръци, играчки, храна, дрехи, обувки и др., които ВСИЧКИ НИЕ ДРУЖНО СЪБРАХМЕ!!!
Момичета нека продължаваме в същия дух