Разсейки в бял дроб?

Здравей. Няма онколог в сайта, трябва да говориш със специалист, които прави такова изследване .

Дай текста от епикризата. Все някой ще помогне да се разчете.

А защо не уважиш правото на майка си сама да реши дали иска близките и да знаят или не? Тя е съзнателен пълнолетен човек и има това право.

Никой родител не иска да притеснява детето си. Явно при жената това е причината. Но това не означава, че момичето трябва да остави така нещата. При всяка силна връзка родител-дете е неизбежна намесата от двете страни.

Не знам, всеки преценява за себе си. Аз обаче ако съм болна и по някаква причина (а такива причини може да има много и най-разнообразни) не искам близките ми да знаят, много бих се ядосала, ако баща ми тръгне да рови зад гърба ми, за да разбере нещо, което аз съм преценила, че не искам да му казвам.

Виж сега какво ще ти кажа. Темата НЕ е, АКО ти си болна какво би направила. Темата е, че МОЯТА МАЙКА е болна, а не ТИ! В случая не ме интересува както би направила ти и какво мислиш, ама грам!!! Темата ми е ясна и конкретна, както и въпросът ми!!! А това, че ти си нямаш занимание и си запълваш времето , не е никак приятно и говори лошо за теб самата!
Мама не е искала аз да не знам, показа ми снимките. Каза, че пак ще ходи на лекар. Този път ще отида с нея.

Отиди с нея, бъди до нея. Опитай да бъдеш опора - не прекалено оптимистична, опитай пред нея да се държиш. Много ще ви е трудно и на двете. Остави я да реши дали, какво и кога да прави като терапия. Съчувствам и съжалявам, че не мога да те успокоя.

Благодаря, datura_inermis  В понеделник ще се обадим за час в Сити Клиник и отиваме на частно. Много силно се надявам да успеят с тази имунотерапия която предлагат да я задържат поне няколко години. 

Вижте каква прогноза ще дадат. Това, което беше постнала от изследването вече знаеш какво означава. Има  и пациенти, отписани от лекарите, които напук на всичко получават ремисия и продължават да се борят с години. Не се ядосвай на мненията по-горе, още съществува престъпната според мен практика лекарят да каже диагноза и прогноза само на роднините, които да решат да оставят пациента(болен, но все още напълно с всичкия си, разумен и адекватен човек) в неведение. Или пък го помъкват по лекари, билкари, врачки, баячки и прочие "специалисти". Знам, че близките се чувстват безсилни и искат да направят всичко по силите си, но на болните понякога ни идва в повече, а ви обичаме и ни е трудно да откажем. Не казвам да не опитвате нищо, напротив - ако майка ти вярва, че нещо ще помогне и иска да го направи - подкрепяйте я. Важното е да позволите да бъде егоист, да взема сама решения, защото болестта отнема прекалено много избори. Правете заедно неща, изслушвай я стоически, когато иска да споделя - знам, че в къщи ще си плачеш, и тя го знае, но опитай да го спестяваш пред нея. Не знам какъв характер е - дали ще предпочете да промени ежедневието си възможно най-малко, или  докато се чувства добре ще иска да направи неща, които винаги е искала, но досега е отлагала. Най-важното е психически и емоционално да е максимално спокойна и ако желанията ви се разминават, да я подкрепяш и да не я натоварваш излишно. Виж и на теб какво най-много ти помага - споделяне с хора, минали през същото, консултация с психолог или нещо друго - грижи се и за себе си, така и тя по-малко ще се притеснява за теб. Късмет!

Говорих с лекар от Италия - прогнозите са няколко месеца. Звучи страшно...... звучи нелепо, звучи тъпо и идиотски. Татко си отиде от същото за 6 месеца, при него беше дребноклетъчен карцином на бял дроб. Отиде си в ръцете ми . Егати парадокса и двамата ми родите от рак на бял дроб, да свършат в мъки, без въздух.... ! Чувствам се странно, не мога да го приема! Не мога да го асимилирам. Не мога да приема , че сега говоря с нея по телефона, че тя ми дава сили и надежда , а трябва да е обратно и утре може да  я няма. Какво да й кажа по напред?! Колко я обичам, да предаде на татко, че го обичам и ми липсва, да я помоля да ми се обажда от там...?!..... как може да ми обещае , че ще е  до мен, че няма да ме напусне и отиде при татко, а да не го изпълни....... Имам две деца и мъж, знам, че тя си е на реда, знам , че трябва да си гледам семейството  обаче се чувствам безсилна. Чувствам се сама и изтощена. Трудно ми е.  Само тя ми остана от близките ми, а дори не ми е разказала всичко за роднините ми, за корените ми...... Отвратително ми е