Из локви и паднали листа смело стъпва Октомврийчето сега! - еп. №6

Рокси, честит рожден ден на Алекс! Да ви е жив и здрав  

И на мен вече ми е неудобно да се оплаквам на близките си, а те смятат, че преувеличавам. Без ММ де, щото той я вижда каква е и знае, че казвам истината, тя и пред него се държи така. Бабите като дойдат за нея е малко разнообразие, а те идват за няколко часа и нон стоп се занимават с нея, носят винаги по някоя нова играчка и тя разбира се е много послушна...
Чак вече майка ми като ми звънне по телефона и я чува, че мрънка нещо отстрани или крещи и ме пита: "Мони сърди ли се?", аз отговарям: "Че какво друга да прави?"   и тя естествено смята, че преувеличавам или аз не мога да я гледам затова е така. Отдавна съм се отказала да обяснявам. Добре че поне ММ ме разбира и на него мога да се оплача (и на вас  ), ама той как да ми помогне? Гледа я като е вкъщи, но това е за 2 часа вечер, по цял ден е на моята глава, няма как.

avonita, Kalina., благодаря ви за пожеланията  
Аз да се обадя като черна станция - връщането ви на работа няма да подобри положението, напротив ще го влоши - все си мисля, че Ивайла е такава нервна, на моменти агресивна даже, точно защото не получи достатъчно време с мен, а имаше нужда. Когато се върнете от работа детето ще е залепено нон-стоп за вас, навън няма да иска да играе и пак ще седи до вас, защото ще се страхува че ще отидете някъде без него....мога да продължавам до безкрай, говоря от личен опит за съжаление.
Забравих да ви кажа в предния си пост, че съм готова с коледните подаръци   , тази година направо счупих рекордите с това, че съм готова толкова рано, но миналата година с тези две влизания в болницата, бях на кантар с времето и реших тази година да съм готова за всякакви изненади. За близките деца-момиченца част от подаръците направих сама.
И календари трябва да направим, ама още не съм решила с какви снимки да е, с такива, каквито имаме, или да изчакам да направим коледна фотосесия.

Рокси - честит рожден ден на Алекс! Да е жив и здрав и да е най-добрият батко на Тео!

Браво за подаръците, аз вече съм готова с идеи за почти всички, за мен там е трудната част, ММ изобщо не помага. Мисля в края на ноември да сложа елха, много рано, но Мила сега повече разбира и искам да и създам коледно настроение (макар че едва ли разбира чак толкова  ). Подаръците в началото на декември ще ги поръчам и ще имам време за опаковане. Само за ММ никога нямам идеи и в последния момент нещо измислям 

Иначе Мила от известно време също много виси залепена за мен, иска често на ръце. По принцип е лесно бебе откъм характер, играе си много сама, занимава се, но от около месец не мога да мръдна. Ако отида до тоалетната преди оставях вратата отворена и тя играе много в коридора и ме вижда сега реве та се къса и трябва да дойде да ми държи ръката докато аз пишкам 
Но четох, че около годинката до година и половина е пикът на separation anxiety, когато ги е страх да се отделят от мама и татко и специално мама и се надявам наистина това да е, а да не е вечно.

Честит рожден ден на Алекс!Да е жив и здрав!

Скийтър,хубава новина споделяш - значи има изгледи това да мине.Дори да е половин година,пак е някакво успокоение

Благодаря,че споделяте,момичета,много ми олекна,че не съм само аз.

Подаръци не съм мислила още.

Отивам да гласувам.Хубава и слънчева неделя на всички!

Честит Рожден Ден на Алекс щастливо детство !
и аз по едно време бях доста нервна пиех седатиф- не мисля ,че имаше ефект,ама си изпих 2 опаковки.
За подаръците съм избрала за бебо една писта с колички,може да е малък за нея ,ама мисля,че ще му е интересно.
За вирусите не знам аз съм много страхлива,не съм привърженик на антибиотиците,но сега както изкарах ме тоя вирус с ужасна кашлица,мисля,че не ни мърдаше пневмония без антибиотика.
Слънчев ден ви пожелавам,макар тук в Русе да е ужасно времето в момента

Рокси, да ти е жив и здрав рожденика! 
Аз също съм на мнение, че връщането на работа ще влоши нещата. Хем изморени от работа, хем детето ще има нужда да компенсира цял ден липсата ни. Ния също мрънка, но когато й стане скучно. За да не мрънка, постоянно трябва да има и някой друг освен мама. На ММ баба му идва сутрин да я види, надвечер отиваме при нашите. През деня, когато излизаме, се виждаме с моята кръстница( която Ния обожава, даже ме зарязва заради нея). И така спасяваме положението.
Снощи я оставихме да спи при нашите, а ние излязохме с ММ да се разведрим. Държала се е добре, дано да стане традиция да спи при баба и дядо поне веднъж седмично. Добре ни се отразява и на двете страни.

Честит рожден ден на Алекс! Да бъде жив и здрав, все така послушен и грижовен батко    

Аз няма да бързам да се връщам на работа. По принцип колкото повече ангажименти имам, толкова повече се мобилизирам и се чувствам добре. Не че вкъщи детето и домакинската работа са ми малко, но просто се усещам, че като съм в нас сама (с детето) се вглъбявам повече и затова изпитвам разни неразположения - често ми е замаяно, мислих че имам проблем с вестибулара, пих хапчета за това, но не минава. Ту ми е замаяно, ту съм добре, понякога пък ми се завива свят...Аз и преди бях така, но не знам дали е на нервна почва или от вестибулара, или пък съвкупност. Работата ми е свързана с много стрес, физическо натоварване, дълги смени по 12 и 24 часа и знам, че няма да имам време да се радвам на детето толкова, колкото сега. Както казва Роксана, това време никога няма да се върне. Затова си стоя на дупето, ще мизерстваме 1 година с 340лв, но няма да се връщам докато не стане на 2г.

И аз съм съгласна, че връщането на работа влошава нещата. Аз просто си го мисля в моментите, в които не издържам, един вид като спасение  но няма да го направя, защото съм доста против толкова малко дете да ходи на ясла. Ще стискам зъби и ще я гледам поне до 2 - 2,5 години (въпреки че мисля, че е най добре дори до 3 год,. ако семейството може да си го позволи финансово).

Бабите и двете живеят в друг град, работят и т.н. и просто няма как да идват по - често, нямаме никакви роднини тук, иначе и на Симона й се отразява добре като дойде някой на гости да се занимава с нея...
А на мен ми се отразява още по - добре  даже се оплакват, че не могат да ни видят очите, защото докато дойдат им оставяме детето и излизаме. Ама като ни се случва толкова рядко! За няколко дни не смея да я оставя, така че засега само това е варианта.

Тези съседи над нас продължават да правят ремонт и ще изкъртят блока и ще ни паднат на главата. Днес започнаха още в 09:30  детето не може да спи и цял ден се чудим къде да я размотаваме, защото тук духа ужасен вятър. Накрая дойдохме в офиса на ММ да спи! Ама утре този номер няма да се получи защото ще има хора тук и не знам къде ще я водя да спи!

Честит рожденик, Рокси!Да ви е жив и здрав!

Не искам да звуча гадно обаче според мен сепарейшън енкзайъти започва да се развива около годинката силно и продължава до към 3. Само децата, които са на градина от 3 месечни не знаят какво е това нещо. Ама те реват след учителките и викат "мама". Аз съм се върнала на работа от три седмици след раждането. При нас няма майчинство. НО работя почасово. И понеже работя в детска градина сега го водя с мен и го оставям в стаята на дечицата от една до две години. Доста реве, но не непрекъснато. Аз предпочитам да свиква, че големия го гледахме само ние само у дома и беше много трудно. И сега, вече на 5,ходи на предучилищна, а е изключително несамостоятелен.
Честито на рождениците!
Ние днеска ще празнуваме РД у дома. Каква лудница ще бъде само. Отивам и питка да правя, че и ходещо момченце си имаме.
Приятна вечер за вас

Благодаря ви за пожеланията 
Coral Red, ако искаш да те добавя на първата стр., виж какво сме давали като инфо и ми го прати за да те добавя 
Я, да ви питам, с тази голяма луна от снощи още, вашите мъници как спаха? - Тео се събуди от следобеден сън в 14,30., в 21ч. го приспах за вечер, заспа много лесно, но след 30 мин. като се събуди, чак около полунощ заспа. Помня, че и Ивайла при пълнолуние трудно спеше, а този месец пълнолунието нали е някакво голямо, викам си може и от това да е. Той по принцип всяка вечер си будува поне по 2 часа, но обикновено е към 3-4 ч. сутринта, т.е. спал е поне 6-7 ч. и тогава се буди, а снощи какво беше това чудо, после спа до 7,30ч. Може и зъби да са, всичко може да е. Сериозно обмислям да преместя големите за някоя и друга вечер и да го оставям да си поревава и да заспива сам, защото вече 2 мес. всяка вечер (с редки изключения) будува по 2-3 ч. Мислех, че е период, но този период много дълъг стана.

Coral Red,честити ходещи крачета Какво си избра младежа от прощъпулика?

Рокси,не знам за пълнолунието,моя син всяка нощ се буди по няколко пъти и го приспивам с АМ.Понякога и само с биберона заспива,но никога не е будувал.Я кажи за тази тактика с пореваването и приспиването на детето - искаш  да кажеш,че детето само ще си заспи,след като се е събудило,така ли? Аз за последно като пробвах лятото стана по-лошо,не можех да го успокоя след като го бях оставила да реве и той се беше разсънил....

Ами не знам и аз каква е тактиката - големия ми син го кърмих само до 4-ти мес. и когато беше на 6 мес. го научих да заспива сам, 1-2 вечери си поплака, но не е някакъв зверски рев, и свикна да заспива сам. Снощи Тео го мъчих 2,5 ч. да заспи, гушках го, кърмих го, вода, биберон, а бе всичко, накрая ми писна, сраснах се със стола, на който го приспивам, оставих го в кошарата и до 40-50 мин. заспа, първите минути си поплака, но не истерично като друг път, после си мърмореше нещо, даже се хилеше и накрая заспа и спа 7,5 ч. без да се събуди.
Права си, обаче, че често става по-лошо, Теодор понякога плаче доста истерично, чак спира да диша и посинява, така не бих го оставила да реве. Просто снощи ми писна да стоя на този стол и реших да го оставя за малко сам и после пак да отида, но като видях, че се кротна го оставих да заспи.

Аз съм учила Мила да заспива сама с поплакване. Само че винаги влизам, галя я по главата, успокоявам я и пак излизам. Ако плаче истерично я вземам на ръце, успокоявам я и пак я слагам в леглото и така докато заспи. Понякога отнема много време, 1-2 часа, но съм писала и преди, че ако не отстъпя и го приложа 3-4 дни се научава, първият обикновено е най-лош. Сега сама си заспива през деня, вечер се буди и сама си заспива, мляко нощем не иска от месеци, буташе гърдата и съвсем отказа, но я приспивахме на ръце понякога посред нощ, и по няколко пъти се е случвало преди. Сега си заспива сама, но я чувам понякога от другата стая или ако сме си легнали от леглото как приплаква, върти се, но се оправя сама. Само като си ляга за нощен сън иска някой да стои до нея докато заспи, принципно искам да приложа и там тази тактика, но сега я виждам, че ужасно е вързана за мен и искам да изчакам малко, мисля наистина е страх, че я оставяме завинаги сама или нещо такова. Отделно, че ето днес се събуди с 13-ти зъб и има още на две места подуто, направо всички наведнъж като заизлизаха горкото дете не може да си вземе дъх.

Аз иначе обмислям да местим Мила да спи сама в стая. Имаме стая, която искаме евентулано да направим детска сега покрай празниците, че ММ ще си е повече време вкъщи. Ще ударим една боя, няколко мебели трябва да се изнесат и ще посетим ИКЕА вероятно за нови мебели, макар че имаме шкаф, малко диванче, а леглото и ще го преместим от нашата спалня, та не знам дали изобщо нещо ще ни трябва. Имам толкова насъбрани подаръци покрай раждането и първия рожден ден - лампа с формата на зайче, няколко детски плаката за стената, единият чак в рамка ни го подариха и други разни декоративни неща. Сега са събрани под леглото ни  А вече имам желание да и направя нейна стая, да се занимавам, за да стане хубава. Сега играе на земята в спалнята, в кола и най-вече в коридора, там и е любимо. Ако и направя хубав кът за игра в нейна стая се надявам там да си играе и да не събирам от целия апартамент играчки вечер. Чудя се дали ще свикне, но тя така или иначе заспива сама в спалнята ни, ние лягаме по-късно и леглото е възможно най-далеч от нашето в момента, за да не я будим ако се въртим много, та се надявам, че ще е лесно. От друга страна точно сега с тази привързаност към мама може да стане и драматично...

Симона спи в отделна стая от 2 месеца. Но все още заспива само и единствено в количка и после я местим заспала, така че реално й е все тая къде спи...така ни е много по - добре, защото тя спи много леко и след като заспи (20:30 часа), после не можем да влезем в спалнята без да я събудим...
Ако се събуди през нощта пие АМ и после я връщаме в леглото и много бързо заспива. Тя още веднага след като изпие млякото сама си ляга и вика "нани - нани" 
През деня и вечер обаче - само в количката.
Аз също мисля да приложа тактиката с поплакването за да се научи да заспива в кошарата. Но това за вечер. През деня засега не мога, защото съм сигурна, че ще отнема много време, а тогава всяка минута е важна, тъй като ако от първият сън за деня се събуди след 10:30 после не иска да спи повече следобед  Та затова мисля след като окончателно минем на едно спане да пробвам...
За да й е по - лесно обмислям да й избера една играчка (плюшена) която да й давам и да свикне, че това е играчката за сън. В началото ще й пускам и музиката, която и пускам сега (едни птички), а после ще се опитам да махна и тях. Усещам обаче, че няма да е никак лесно...